Решение № 197 от 25.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Русе, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023, представлявана от Н. С. и А. Д., подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. С., против решение №226/19.12.2024г. на Районен съд-Бяла, постановено по гр.д.№23/2024г., с което е прогласена недействителността на ДПК №********** от 05.03.2022г., сключен между банката и Б. Й. П., на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и са отхвърлени исковете за главница над сумата 7207.69лв. до претендирания размер и изцяло за договорна лихва и лихва за забава, за посочените периоди. Сочи се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, по съображения, посочени в жалбата, като се иска то да бъде отменено от въззивния съд и отхвърлените претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Насрещната страна Б. Й. П. е подал отговор на въззивната жалба чрез назначения му особен представител адвокат К. Д. И., с който се заявява 1 становище за нейната неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

В подадената пред Районен съд-Бяла искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК131134023, чрез пълномощник юрисконсулт С. С. против Б.

Й. П., се твърди, че банката е образувала ч.гр.д.№719/2023г. по реда на чл.417 ГПК срещу ответника, а с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1160/23г. на ЧСИ В. М.. Съдът ги уведомил, че в едномесечен срок могат да предявят иск за установяване на вземането, което обуславя интереса им от предявяване на иска. Твърди се, че на 05.03.2022г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключила договор за потребителски кредит № ********** с ответника П., на основание на който му предоставила сумата 10000лв. Потребителят пожелал да сключи застраховка BANK 66+ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 1799.99лв. Съгласно чл.7, ал.1 от договора размера на кредита е 11799.99лв. Общото задължение по договора възлиза на 18123.83лв., което е разсрочено на месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 503.43лв. Уговорения лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 30.39%, така предоставената сума кредитополучателя следва на връща на месечни вноски, включващи два компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че ответникът преустановил плащанията по договора от 05.10.2022г. за повече от три вноски, като считано от 20.02.2023г. е настъпила предсрочната изискуемост на задължението съгласно чл.16.2 от договора, за което той бил уведомен.

Претендирал е съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Б. Й. П., в качеството на кредитополучател (Потребител) по 2

Договор за потребителски кредит № ********** от 05.03.2022г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството на кредитодател по договора, за сума в общ размер 11788.49 лв., от които:

10491.84 лв. главница, 1105.45 лв. договорна лихва за периода от 5.10.2022 г. до 20.02.2023 г, 191.20 лв.- обезщетение за забава за периода от 5.10.2022 г. до 16.3.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението (30.03.2023г.) Претендирал е присъждане на направените съдебно деловодни разноски за заповедното и исковото производство.

С обжалваното решение, за да отхвърли иска за главница в обжалваната част, над сумата 7207.69лв., както и изцяло исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава, след анализ на събраните доказателства районният съд е приел, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, поради нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК, тъй като платената застраховка в размер на 1799.99 лв. не е включена в ГПР, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора, на основание чл.22 ЗПК, за което е изложил подробни мотиви.

Поради това, съдът е приел, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, на основание чл.23 ЗПК. Като е отчел направените плащания по кредита и ги е отнесъл за погасяване на главницата, съдът е уважил иска за главница за сумата 7207.69лв., отхвърлил го е в останалата част до предявения размер 10491.84лв., както и е отхвърлил изцяло исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава. Отделно от това съдът е приел, че е нищожна поради противоречие със закона уговорената между страните възнаградителна лихва в размер на 30.39%, поради противоречието и със добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. С оглед изхода на спора е присъдил на ищеца направените разноски.

Настоящия състав намира, че въззивната жалба е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че е неправилен извода на районния съд, че ДПК е недействителен и потребителят-ответник дължи чистата стойност на кредита.

Безспорно е установено от представените по делото писмени доказателства, на 05.03.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр.София, в качеството на 3 заемодател, и Б. Й. П., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 10 000 лева. В договора е уговорена и застрахователна премия „BANK 66+ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“ в размер на 1799.99лв. Посочено е, че общия размер на кредита е 11799.99 лв., формиран от сбора на предоставената сума и застрахователната премия. Лихвения процент, с който се олихвява кредита /ГЛП/ е 30.39%, ГПР е посочен на 34.89%, а общо дължимата от потребителя сума е 18123.83лв., не е посочен размера на възнаградителната лихва. В чл.11.2 на ДПК е имплементиран погасителен план, според който дължимата сума се погасява на 36 месечни вноски, формирани от главница и лихва, последната вноска–на 05.03.2025г.

Уговорено е в ДПК, че при забава на дължимите плащания, кредитополучателят дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието, както и всички разходи в случай на съдебно претендиране на вземането /чл.15,1-15.3/. Сключен е между страните и рамков договор за платежни услуги на физически лица, касаещ условията за предоставяне на платежни услуги, такси, комисионни и др. във връзка с тях.

Представена е декларация, с която ответникът е декларирал, че му е предоставена предварителната информация по чл.60 ЗПУПС, Общи условия и др., както и че е запознал със съдържанието им и разбира значението им.

Представени са и сертификат №1**********2022 за застрахователна програма „Защита 66+“, със застрахован Б. П. и застраховател „Кардиф Общо застраховане“, Клон България. Представено е заявление-декларация за установяване на договорни отношения, според което длъжникът е дал съгласие за обработване на лични данни и е заявил желание и дал съгласие да му бъде сключена застраховка/и, предлагана от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, действаща като застрахователен агент, вкл. на „Кардиф Общо застраховане“, Клон България. Безспорно е установено, че на 22.03.2023г. на ответника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, в което не е посочен размера на дължимата сума. Безспорно е установено от заключението на икономическата експертиза, че ответникът е заплатил по кредита 3287.15лв., с които е погасена главница 1308лв., договорна лихва 1975.16лв. и обезщетение за забава - 3.84лв., като е преустановил плащанията на 05.10.2022г.

Безспорно е по делото, че въззиваемият П. е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, поради което са приложими правилата на ЗПК и 4

ЗЗП, като на основание чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. В конкретния случай, процесния ДПК е недействителен по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК, като съображенията за това са следните: На първо място е нарушен чл. 10, вр. чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК за яснота и разбираемост. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния план не е посочено ясно какво се погасява с месечната вноска за главница-каква част е главница по кредита, каква част е по застраховката.

Според ДПК застрахователната премия е включена в главницата по кредита /получената сума/, същата се олихвява, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Касае се за допълнителни разходи, пряко свързани с кредита, съгласно § 1 от ДР на ЗПК.

Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 30.39%, но не се изяснява как тази стойност се отнасят към ГПР по договора, в частност, какво друго се включва в ГПР, чийто размер е 34.89%. В случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разходът за застрахователна премия. В този смисъл, би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 30.39%, а той не е, поради което и договорът се явява недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В горепосочения смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3, б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния 5 кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази Директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В процесния договор е видно, че застрахователната премия не е включена в ГПР в нарушение на чл. 12, т.9 от ЗПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и потребителят дължи връщане само на главницата – чл. 23 от ЗПК. Неоснователно е оплакването и поддържаното възражение, че сключване на застраховка не е задължително, а е избор на кредитополучателя, поради което този разход не следва да бъде включен в ГПР. Действително формално в заявлението – декларация е посочено, че сключването на застраховка се желае доброволно, но договорите са предварително изготвени, няма данни кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на ДПК, а предвид на това, че застрахователните премии се включват в общия размер на кредита, изплащат се заедно с погасителната вноска и по съществото си са разход по кредита – представляват по съществото си възнаграждение за обезпечение, заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничаваща размера на ГПР. Освен това, на следващо място следва да се посочи, че клаузата за заплащане на застраховка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това е така, тъй като застрахователната премия в размер на 1799.99лв. представлява почти 25% от главницата по кредита. При това положение, при приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи връщане само на главницата. От заключението на приетата експертиза е установено, че общо внесената сума по кредита е в размер на 3287,15лв., която следва да се приспадне от дължимата главница в размер на 10000лв. представляваща размера на отпуснатия кредит, поради което въззиваемия дължи сумата 6712.85лв.