Решение № 114 от 10.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20212100500438 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№167/19.01.2021г., подадена от Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.,,Витоша“ №2, представлявана от Б. Дичева-прокурор в РП- Бургас и насрещна въззивна жалба вх.№401/08.02.2021г. , подадена от СТ. Ж. Ж., ЕГН **********, представляван от адв.Стоян Кацаров - БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ №16,ет.2,офис 210, срещу Решение №2115 от 30.12.2020г., постановено по гр.д.№4613/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.,,Витоша“№2, да заплати на СТ. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни страдания–отрицателно въздействие върху неговата психика и личността му, в резултат на незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. ,,б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, по ДП №3079/2014г. на 04 РУ ОД МВР–Варна, пр.№5531/2014г. на РП – Варна, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.04.2020г. на РП- Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2020г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 7500 лева, частично от 15000 лева, претенцията е отхвърлена.

1

Със същото решение, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на СТ. Ж. Ж., сумите от 6.67лева, разноски по делото за държавна такса и 653.33 лева, платено адвокатско възнаграждение.

С въззивна жалба вх.№167/19.01.2021г. се изразява несъгласие с решението в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на СТ. Ж. Ж., на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.,,б“,пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, по ДП №3079/2014г. на 04 РУ на ОД МВР- Варна, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.04.2020г. на РП- Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2020г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно и необосновано. Анализират се свидетелските показания. Навеждат се доводи, че от ангажираните гласни доказателства не можело да се направи категоричен извод за претърпени вреди- пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата, свързани с конкретното наказателно производство. Твърди се, че свидетелката по делото- съпруга на ищеца била заинтересувана от изхода на делото. Твърди се, че определеното обезщетение в размер на 5000 лева било прекомерно завишено и несъобразено с константната съдебна практика.

Излага се становище, че постановлението за привличане към наказателна отговорност се предявявало в изпълнение задълженията на прокурора за събиране достатъчно доказателства за виновността на извършителя на съответното деяние по смисъла на чл.219 от НПК. Развиват се съображения относно продължителността на наказателното производство, като се отбелязва, че при разследване обстоятелствата при ПТП, се извършвали множество експертизи (в случая, няколко автотехнически). Подчертава се, че производството било прекратено от прокуратурата (Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.04.2020г.), което обуславяло липсата на извършени незаконосъобразни действия по смисъла на ЗОДОВ.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. При условията на евентуалност, се иска изменение на решението чрез намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от СТ. Ж.

Ж., ЕГН **********, чрез адв.Стоян Кацаров - БАК, в който същата се оспорва изцяло.

Навеждат се доводи във връзка с направения с жалбата, анализ на събраните по делото гласни доказателства. Излагат се аргументи, че в конкретния случай свидетелските показания следвало да се ценят в пълнота по смисъла на чл.172 от ГПК. Развиват се подробни съображения в тази насока. Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Посочва 2 се, че прекратяването на наказателното производство от прокуратурата, не се явявало предпоставка за по- нисък размер на вредите. Цитира се разпоредбата на чл.2,л.1,т.3 от ЗОДОВ.

Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

С насрещната въззивна жалба, подадена от СТ. Ж. Ж., чрез адв.Кацаров - БАК, се изразява недоволство от решението в частта, в която предявеният иск е уважен до размера от 5000 лева и отхвърлен за разликата до 7500 лева. Излага се становище за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната част. Направено е подробно изложение на обстоятелствата (описани в отделни пунктове), които следвало да се анализират при определяне обезщетение за неимуществени вреди. Посочва се, че с оглед периода, през който са търпени вредите (2016-2020г.), базата за изчисление на обезщетението трябвало да бъде по- висока. Цитира се съдебна практика (Решение №44 от 28.02.2019г. по гр.д.№3337/2018г. на IV-то г.о. на ВКС; Определение №216 от 08.04.2020г. по гр.д.№3528/2019г. по описа на IV-то г.о. на ВКС). Навеждат се доводи, че присъденото обезщетение от 5000 лева се явявало прекомерно занижено.

Моли се, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част, като искът бъде уважен за разликата от 5000 лева до пълния предявен размер от 7500 лева. Претендира се присъждане на направените съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция.

В законния срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Жалбоподателите са страни, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбите са допустими за разглеждане по същество.

В с.з., чрез пълномощника си въззивникът Ж. поддържа подадените отговор и насрещна въззивна жалба. По делото е постъпило писмено становище от Прокуратурата на Република България, подадена чрез Окръжна прокуратура– Бургас.

Въззивната и насрещна въззивни жалби са подадена в предвидения от закона преклузивен срок, жалбоподателите са страни, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадени са от лица с представителна власт и са допустими за разглеждане по същество.

Решението е валидно и допустимо.

При разглеждането на делото по същество, съобразно с представените доказателства, становищата на страните и приложимото право, съдът приема за установено следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба подадена от СТ. Ж. Ж.

3 против Прокуратурата на Република България с искане ответника да му заплати сумата от 7500 лв., частично от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ч.343, ал.1, б.“б“, пр.2 НК във вр.чл.342, ал.1 НК, по ДП № 3079/2014г. на 04 РУ при ОД на МВР Варна, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът е изложил твърдения за ПТП на 08.04.2014г. между управляван от него автомобил и управляванo от водача Галина Стойкова МПС, в резултат на което съпругата му и той са получили травми, а автомобилът бил тотално увреден. С постановление от 25.06.2016г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК и му била наложена мярка „подписка“, отменена на 08.07.2019г. С постановление от 28.04.2020г., наказателното производство било прекратено. Ищецът бил неприятно изненадан, че именно той е привлечен като обвиняем, а не другият участник в ПТП. Преживял сериозен стрес, притеснение, страх поради факта, че е обвинен за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до три години, това се отразило и на професионалния му живот на футболист.

Счита, че срокът на наказателното производство – 4 години е неразумен и е довел до поголям размер на претърпените вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подали писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, евентуално иска размерът на обезщетението да бъде намален.

Представени са писмени доказателства, ангажирани са гласни такива.

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Установява се по делото, че на 08.04.2014г., около 07.30 часа, на главен път I-9 /Варна - Бургас/, на около 1 400 м. след с.Старо Оряхово, обл.Варна, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил ”Киа Сийд”, рег.№ *******, и този – на Г.В.С. – ”Рено Клио”, рег.№ *******. Водачите на МПС и спътницата на ищеца – неговата съпруга получили травми. По случая е било образувано ДП № 3079/2014г. на 04 РУ при ОД на МВР Варна, пр. пр. № 5531/2014г. на РП– Варна.

С Постановление от 26.05.2016г., Ж. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и му е била взета мярка за неотклонение ”Подписка”. Впоследствие, ищецът бил призоваван за предявяване на материалите по разследването, както следва – на 07.06.2016г., 06.10.2016г. и 25.04.2017г. С Постановление от 08.07.2019г. на прокурор при РП– Варна взетата по отношение на Ж. мярка за неотклонение е била отменена. С постановление от 28.04.2020г., наказателното производство, водено срещу него, било прекратено – поради липса на извършено престъпление от общ характер, на основание чл.243, ал.1, т.2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК. На 02.07.2020г. на ищецът било връчено постановлението за прекратяване на наказателното производство, и същото е влязло в сила на 10.07.2020г.

4

По делото в качеството на свидетел е разпитана Н.И.Ж. – съпруга на ищеца, от чиито показанията се установяват твърденията в исковата молба, че Ж. е изпитвал притеснения и страх, че може да бъде осъден, същият е изпитвал неудобство пред децата, които е тренирал като футболен треньор, както и пред техните родители, чувствал се зле психически и дори се наложило да посещава психолог.

Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. В конкретния случай безспорно е установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление от страна на ищеца.

Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.

Осъществен е фактическият състав за ангажиране отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, в конкретния случай - Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално – следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.