Решение № 208 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502811 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на А. А. В.,ЕГН-********** в качеството на майка и законен представител на малолетните А. Я. Ф.,ЕГН**********,А. Я. Ф.,ЕГН-********** и А. Я.Ф.,ЕГН-**********,чрез пълномощника адв.В.Т. против решение № 3281/22.07.24г.,постановено по гр.д.№ 4042/24г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е отхвърлена молбата на А. Я. Ф.А. Я. Ф. и А. Я. Ф. чрез тяхната майка и законен представител А. А.

В. за допускане на промяна на фамилните им имена от „Ф.“ на „В.“ на осн.чл.19 от ЗГР.

Недоволни от така постановеното решение са останали молителите А.

Я. Ф.А. Я. Ф. и А. Я. Ф. чрез тяхната майка и законен представител А. А. В., (въззивници в настоящото производство),които обжалват същото в законоустановения срок с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.Искат отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се допусне исканата промяна на фамилните имена на молителите.

Заинтересованата страна по първоначалната молба-Община П.,както и 1

Дирекция „Социално подпомагане“-П. в срока по чл.263 от ГПК не са изразили становище по подадената въззивна жалба.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура-П.,чрез прокурор Б. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе,въззивният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК от страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт,поради което се явява допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

ПдРС е сезиран с молба от А. А. В. в качеството на майка и законен представител на малолетните си деца А. Я. Ф.А. Я. Ф. и А. Я. Ф. с правно основание чл.19,ал.1 от ЗГР.

В молбата се сочи,че А. В. е сключила брак с Я. Й. Ф.,като от брака си двамата имали общо три деца – настоящите молители. При сключването на брака А. била запазила своята моминска фамилия – „В.“.Семейството се установило да живее в Г.,но скоро след раждането на последното детеА.,бащата на молителите Я. Ф. починал на ******г.Поддържа се,че след смъртта на бащата възникнали административни проблеми за майката А. В. предвид различната фамилия,която тя има от тази на децата си.Изтъква се и че фамилията „Ф.“станала неудобна за тях,както и че била свързана с неприятни спомени.Семейството придобило популярност с фамилното име на В.,поради което се иска и допускане на промяна на фамилията на тримата молители от фамилията на бащата-Ф.,на фамилията на майката-В.

Представени са писмени доказателства-удостоверение за семейно положение на майката,препис извлечение от акт за смърт на бащата и удостоверение за неговите наследници,удостоверения за раждане на децата.Разпитан е един свидетел-А. И.,дядо на молителите.

Районният съд е отхвърлил искането за допускане на промяна във фамилните имена на молителите от Ф. на В. с мотив,че не са налице „важни обстоятелства“,налагащи промяната.Изложил е приетите принципни положения в цитирана от съда съдебна практика и е съотнесъл настоящия 2 казус към тази практика,като е приел,че същите са приложими към случая,но не са налице обстоятелства,свързани с личността на бащата,които да налагат промяна на фамилията на децата,нито се доказвали административните пречки,изтъкнати от молителите,както и че същите биха били налични дори и бащата да не беше починал.Намерил е също,че с оглед ниската възраст на децата и факта,че бащата е починал преди година,не може да се приеме да е налице трайно асоцииране на децата с дефинитивната промяна на фамилното им име.

Въззивният съд споделя изложената от ПдРС фактическа обстановка,като същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.Напълно споделя и изводите,до които е стигнал първоинстанционния съд като правилни и обстойни и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

Съгласно чл.19,ал.1 от ГПК промяната на собствено,бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,когато то е осмиващо,опозоряващо или обществено неприемливо,както и в случаите,когато важни обстоятелства налагат това.

В случая нито се твърди,нито се установява фамилията на молителите Ф. да е осмиваща,опозоряваща или обществено неприемлива.Следователно основният въпрос е дали са налице важни обстоятелства,които да налагат промяната на името.В този смисъл районният съд е цитирал многобройна съдебна практика относно понятието „важни обстоятелства“,според която практика законът не следва да се тълкува стеснително,а в по-широк смисъл,като съдът следва да се съобрази и с наличието на факти от субективно естество,стига исканата промяна да не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции,за каквото няма данни в случая.

При прилагането на разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗГР от понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име,но доколкото в молбата не са изложени съображения от етнически или религиозен характер за исканата промяна на името,то тази промяна следва да е свързана с личността на бащата и неговото поведение.Такива обстоятелства не се сочат в молбата и не се доказват.Правилно ПдРС е отбелязал,че твърдените административни пречки 3 в резултат на различното фамилно име на майката и децата,биха били съществуващи и в случай,че бащата не е починал.Те са обичайни с оглед на факта,че са често срещани случаите,когато децата не носят една и съща фамилия с майката-било защото родителите са се развели,било защото въобще не са сключвали граждански брак,или съпругата е запазила моминското си име-но само по себе си обстоятелството,че имат различна фамилия не може да бъде основание за промяна на фамилното име на децата.Правилно съдът е преценил и факта,че молителите са твърде малки-съответно на 9,7 и 2 години,за да се приеме за безспорно,че именно тяхно е желанието за промяна на фамилното им име.

Както е отбелязано и в мотивите на първоинстанционното решение,няма пречка на един по-късен етап,ако се установи трайна привързаност на децата с фамилията на тяхната майка,те да поискат отново-заедно или самостоятелно всяко от тях,промяна на фамилното си име чрез подаване на нова молба.

Предвид горното и съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3281/22.07.24г.,постановено по гр.д.№ 4042/24г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4