Решение № 13858 от 13.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13858 гр. София, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20231110116402 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ..................... със седалище и адрес на управление в град ......................, представлявано от председателя на управителния съвет .................. и от изпълнителния директор ................... и с пълномощница юрисконсултът ..................., с трето лице – помагач ..................... представлявано от управителката ..................., иска да бъде установено по отношение на ответника И. К. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. ................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ..........................рез пълномощника адвокат А. Н. Т., че същият му дължи следните суми:

956.11 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VIІІ. 2015 година до 30. ХІ.

2016 година;

67.96 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 19. ХІІ. 2016 година до 16. V. 2018 година включително;

47.06 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. ХІ. 2016 година;

08.70 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 19. ХІІ. 2016 година до 1

16. V. 2018 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08. VI. 2018 година до окончателното плащане.

Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си, като твърди, че не е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 01. ХIІ. 2016 година в ................ ответникът сключва с .................... с ЕГН**********, живееща в гр. .................... във вход ................., договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се задължава да прехвърли собствеността на процесния топлоснабден имот – гараж срещу цената от 16 468.60 лева.

На същата дата ...................., съставя за процесния договор приложен по делото с исковата молба нотариален акт ................... При сключването на договора ответникът – продавач представя пред нотариуса нотариален акт от 2013 година като доказателство, че е собственик на имота.

Същият нотариален акт е представен по делото с исковата молба.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 10. Х. 2001 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите в сграда, находяща се в гр. ................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представител да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който ответникът е посочена под №0.

На 16. Х. 2001 година третото лице – помагач и етажна собственост в гр. ................., сключват представен по делото с исковата молба договор ................... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в 2 сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. Сведения, почерпани от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 29.

I. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За процесния период са начислени 693.81 лева.

Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01.

VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция не са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.

На 16. II. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. .................... представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 25. I. 2024 година няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за процесния период възлизат общо на 740.87 лева, от които 693.81 лева за топлинна енергия и 47.06 лева за дяловото разпределение.

Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата според исковата молба възлиза на 94.15 лева, от които 87.89 лева за топлинна енергия и 06.26 лева за дяловото разпределение.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 08. VI. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 01. Х. 2018 година по частно гражданско дело №38021 по описа на съда за 2018 година.

Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 02. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №20081710, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 20. III.

2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 30. III. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

3

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответника; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представените по делото нотариални актове, описани по-горе. Съдът не обсъжда представеното заедно с отговора на исковата молба съдебно решение, защото то няма за предмет процесния топлоснабден имот. Съдът не обсъжда още дали ответникът фактически е ползвал имота и на чие име е била партидата в ищцовото дружество, защото облигационното правоотношение възниква въз основа на вещното право на собственост или ползване върху имота, а по делото няма доказателства ответникът да е учредил право на ползване върху имота или да го е дал под наем.

Не е спорно, че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.

Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да заплаща цената на доставената му топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.