Решение № 7586 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7586 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100502222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22446 от 11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 70880/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 157-и състав, е признато за установено по предявените от ищеца УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 109, ал. 1 Закон за здравното осигуряване, че М. Д. К. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата 345,20 лв., представляваща неплатена стойност на предоставени медицински услуги във връзка с оказана болнична помощ в периода 14.03.2022 г. – 15.03.2022 г., в който период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.03.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10115/06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 12751/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Със същото решение М. Д. К. е осъден да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лева - разноски в заповедното производство и сумата 575 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ответникът не е бил информиран дали е с прекъснати или непрекъснати здравноосигурителни права, доколкото видно от декларацията за информирано съгласие не е отбелязано за която от хипотезите е уведомен – дали е с прекъснати или с непрекъснати здравноосигурителни права. Поддържа, че ищецът е нарушил правото на ответника по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, съгласно който при приемане в болница пациентът има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Намира за неправилен извода на съда, че доколкото ответникът сам се е отказал от болничното лечение на следващия ден, то същото било индиция, че на ответника му е 1 предоставена възможност да предприеме съответни действия предвид здравноосигурителния си статус и същевременно е направил избор да откаже лечението и да напусне болничното заведение. Счита, че ответникът е бил приет в болничното заведение в „спешен порядък“, в който случай финансирането е изцяло за сметка на държавата. Акцентира върху обстоятелството, че болничното заведение е въвел пациента в заблуждение, тъй като видно от представените медицински документи многократно се споменава, че финансирането е предоставено от НЗОК. Поддържа, че ищецът не е доказал извършването на всички медицински дейности. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел и че ответникът е възстановил здравноосигурителните си права. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззиваната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваeмият – ищец в първоинстанционното производство, моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответника особен представител – адв. Р. П., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО за установяване съществуване на вземане в размер на 345,20 лева, представляваща стойността на предоставени медицински услуги във връзка с оказана болнична помощ в периода 14.03.2022 г. – 15.03.2022 г., в който период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

По делото като писмени доказателства са приети лист за преглед на пациент в КДБ/СО oт 14.03.2022 г., направление за хоспитализция, история на заболяването № 16669 и анамнеза, от които се установява, че на 14.03.2022 г. ответникът е постъпил по спешност за преглед и лечение при ищеца след претърпяно пътнотранспортно произшествие и с оплаквания за болки в гръдния кош, както и че след като е установено, че диагностичната и лечебната цел не би могла да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, на пациента е предложена хоспитализация, като същият е хоспитализиран при ищеца за периода от 14.03.2022 г. до 15.03.2022 г., когато е дехоспитализиран по негово желание и съгласие.

Видно от представената по делото епикриза М. Д. К. е лекуван в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с окончателна диагноза „S.36.8 торакоабдоминална контузия“ по клинична пътека № 197. Постъпил е на 14.03.2022 г. и е изписан на 15.03.2022 г. по негово собствено желание въпреки разяснения възможен риск от това. По време на лечението на ответника са правени лабораторни изследвания, рентгенография на бял дроб, УЗ на корем. По делото на СРС на л.19-л.26 са приложени резултати на ответника от клинична лаборатория, кръвногазов анализ, микробиологични изследвания, образно-диагностични изследвания.

От обсъдените дотук писмени доказателства, а и доколкото представените документи не са оспорени своевременно от ответника, въззивният съд намира, че по делото безспорно се установява, че на М. Д. е приет в болничното заведение на ищеца и са му проведени описаните в епикризата изследвания и лечение.

По делото е представено писмо от НАП, в което е посочено, че за периода от 14.03.2022 г. до 15.03.2022 г. лицето М. Д. К. е било с прекъснати здравноосигурителни права, както и че лицето е следвало да се осигурява по чл. 40, ал. 5 ЗЗО с подаването на декларация образец № 7 и заплащането на задължителни осигурителни вноски. Посочено е, че на 22.06.2024 г. лицето е с непрекъснати здравни права. Следователно, по делото се установява, че към датата на хоспитализиране, както и към датата на изписване от 2 болничното заведение пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не е внесъл повече от три месеца дължимите месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал. 1, изр. първо ЗЗО/. Ирелевантно е обстоятелството, че към 22.06.2024 г. лицето е с непрекъснати здравни права, доколкото съгласно чл. 109, ал. 3 ЗЗО след заплащането на дължимите от ответника задължение здравноосигурителните права са възстановени, но възстановяването действа занапред – от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ не се възстановяват.

В конкретния случай макар да се установява, че на ответника е предоставена твърдяната в исковата молба медицинска помощ, както и че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, последният не дължи заплащане на претендираната сума поради това, че са нарушени правата на ответника-пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ за предоставяне на пациента на информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ при хоспитализацията му.

Както е възприето и в Определение № 378 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г., IV ГО, че съществува връзка /"корелация"/ между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента при приемането му в болничното заведение, е лицето да е наясно с цената, която ще бъде длъжен да заплати за оказаното му лечение, в случай че не заплати здравноосигурителните си вноски и да прецени дали да постъпи в конкретното болнично заведение и дали иска предоставянето на медицинската услуга или не. Чрез задължението за уведомяване по чл.

86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява възможност да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски, или да се откаже от лечението си и да избере друго лечебно заведение. При съвместното тълкуване на посочените разпоредби на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на хоспитализирането и в случай, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т.

6 ЗЗ.

В процесния случай по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на пациента от момента на постъпването му в болничното заведение до изписването му за стойността на всяка една от медицинските дейности, които ще бъдат извършвани, съответно и за възможността да откаже да бъде лекуван при ищеца или тези дейности да бъдат извършени изцяло или отчасти. В случая, макар приложените по делото декларации за информирано съгласие да са подписани от ответника, в тях липсва информация за цената на клиничната пътека, за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти. Същевременно, на депозирания ценоразпис на болничното заведение липсва подпис на ответника, удостоверяващ запознаване със същия. Само за пълнота следва да се посочи и че в представените по делото направление за хоспитализация и история на заболяването е като източник на финансиране е посочена НЗОК. Наред с това, не са налице доказателства ответникът да е бил уведомяван, че е лице с прекъснати здравноосигурителни права. Такъв извод не може да се изведе от представената по делото декларация за информирано съгласие, доколкото не е подчертана нито една от алтернативите – че е лице с прекъснати/непрекъснати права. С оглед на обстоятелството, че лечебното заведение е извършило справка от сайта на НАП относно здравноосигурителния статус на ответника, следва да се приеме, че ищецът е узнал своевременно, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. По този начин, нарушавайки правата на пациента, ищецът го е лишил от алтернативните възможности, които той е имал по закон - да заплати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски, да се откаже от предоставяне на 3 медицинската услуга, или да избере друго лечебно заведение. Ето защо, ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разноските за лечението на ответника.

С оглед несъвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.