Решение № 60 от 27.04.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Сливница, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200470 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Н. Н., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-1204001663/18.10.2023 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърди, че нарушението не е описано достатъчно пълно и ясно.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. Апостолова, която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР С., редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 21.08.2023 г., около 16:55 часа, жалбоподателят С. Н.Н. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № ***, собственост на М.П.И. и се движел по път 1-8, в района на 6 км с посока към гр. С..

1

Свидетелят Р. В. Р. и неговият колега Й.Г. изпълнявали служебните си задължения по охрана на държавната граница, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил заедно с друг автомобил да правят обратен завой на автомагистрала „Европа“. Полицейските служители се усъмнили, че в тези автомобили може да се превозват нелегални мигранти.

Свидетелят Б. и неговият колега последвали автомобила и подали светлинен и звуков сигнал. Колегата на свидетеля Б. подал и сигнал с ръка към жалбоподателя за да спре. Жалбоподателят не се съобразил с подадения сигнал и ускорил скоростта. В продължилото преследване полицейските служители не успели да настигнат жалбоподателя до момента, в който същият само-катастрофирал в отбивка на магистралата. Полицейските служители пристигнали на място и забелязали от автомобила да слизат нелегални мигранти.

При извършената проверка била установена самоличността на жалбоподателя. Служителите на „Гранична полиция“ уведомили ОДМВР-С., сектор „Пътна полиция“ и на място бил изпратен свидетелят К. Б. Б..

За констатираното нарушение актосъставителят К. Б. Б. - мл. автоконтрольор при ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Р. В. Р., издал на жалбоподателя АУАН серия GA № 902451 от 21.08.2023 г., за това че на посочената дата, в 16:55 часа по ПП 1-8, в района на 6 км., управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № ***, собственост по СРМПС на М.П.И., като не спрял плавно на посоченото място при подаден звуков и светлинен сигнал от екип на гранична полиция, с което виновно е нарушил чл. 103, ал. 1 от ЗДвП.

Впоследствие въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят виновно е нарушил чл. 103, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 902451 от 21.08.2023 г., докладна записка от 21.08.2023 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-14307/15.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-12390 от 03.10.2023 г. на гл. секретар на МВР, акт за встъпване в длъжност на К. Б. Б., заповед № 517з1762/13.06.2016 г. на директора на ОДМВР-С., справка за регистрация на МПС, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля Р..

Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетеля и отчете, че същите са достатъчно детайлни и подробни и съдържат необходимите данни за случая. Свидетелят потвърждава фактическата 2 обстановка посочена в АУАН.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП въвежда изключение от общите правила за доказването в административнонаказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни. В случая, жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали, според съдебния състав, води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Спазени са процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН, съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е съставило 3

АУАН, а НП е издадено от определено от министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното наказание и неговият размер. Поради това са неоснователни доводите изложени в жалбата.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият при управление на МПС не се е подчинил на подаден от полицейски служители светлинен и звуков сигнал. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Несъмнено полицейските служители от Главна дирекция „Гранична полилиция“ са контролни органи.

В разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП са регламентирани и възможните начини за подаване на сигнал от контролните органи, които осъществяват контрол по спазване на правилата за движение. При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоппалка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП съюзът "или" е използван само за определяне на алтернативно местата за спиране, като задълженията в 4 посочената правна норма са "да спре" и "да изпълни" съответните указания на контролните органи. В разпоредбата на чл. 103 няма три състава на административно нарушение. Поради това са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не става ясно за кой състав на нарушението е санкциониран.

От доказателствата по делото безспорно се установява извършването на нарушението от жалбоподателя. По делото се доказа, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № *** като му бил даден ясен сигнал с ръка от униформен полицейски служител, пътуващ в обозначен полицейски автомобил за спиране за извършване на проверка. Жалбоподателят не просто не се подчинил на сигнала, но продължил движението и впоследствие катастрофирал. Това се установява от показанията на полицейския служител и представените писмени доказателства.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр.