Решение № 51 от 18.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Д.град, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610101219 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. Н. Д. по ч.гр.д. № 226/2024 г. по описа на Районен съд – Д.град, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

На 05.09.2022 г. бил сключен договор за потребителски кредит № FL1314084 между С. Н. Д. в качеството на кредитополучател и ,,Юробанк България" АД в качеството на кредитор. На дата 05.12.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата 05.01.2023 г. — и за лихва, като е изпаднал в забава.

Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава — 05.12.2022 г., и за лихва, считано от датата на изпадане в забава — 05.01.2023 г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 28.12.2023 г. с 1 връчена покана до длъжника.

С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата исковата молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането.

Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с ДДС.

Посочва, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК задължението по кредита е било в общ размер на 28 394.62 лева, от които:

- 24 317,43 лева, дължима главница за периода от 05.12.2022 г. до 30.01.2024 г.;

- 2 692,75 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 28.12.2023 г.;

-1384,44 лева, дължима мораторна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 30.01.2024 г.

Посочените суми се претендират от ,,Юробанк Бъпгария" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като посочва за дата на предсрочна изискуемост 28.12.2023 г. — датата на връчване на поканата до длъжника.

Към момента дължимите суми не са заплатени.

Моли съда да да постановите решение, с което да признаете за установено, че "ЮРО6АНК БЪЛГАРИЯ" АД има срещу С. Н. Д., ЕГН:

**********, валидно и изискуемо вземане в общ размер на 28 394.62 лева, както следва:

- 24 317,43 лева, дължима главница за периода от 05.12.2022 г. до 30.01.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата от момента на постъпване на заявлението в съда до пълното погасяване на задължението;

- 2 692,75 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 28.12.2023 г.;

2

-1384,44 лева, дължима мораторна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 30.01.2024 г.

Претендира разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 226/2024 г. по описа на Районен съд – Д.град за държавна такса в размер на 567.89 лева и адвокатски хонорар в размер на 2013,31 лева с ДДС.

Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите:

IBAN: BG 53 ВРВ1 9920 10 00092005.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Н. Д. чрез назначения му особен представител адв. Н., с който оспорва предявените искове.

Твърди, че издадената от РС — Д.град по частното гр. дело № 226/2024 год., по реда на чл. 417 и 418 от ГПК заповед № 102/12.02.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, се основава преди всичко на извлечението от счетоводните книги на ищеца, което извлечение не било подписано от нито един от двамата пълномощници на „Юробанк България" АД.

На така представения от ищцовото дружество погасителен план, на всички страници са налични единствено и само подписи, от които не може да се направи еднозначен извод, че именно ответникът по настоящото дело С. Д. е положил въпросните подписи.

Ищецът се позовава на чл. 14 от така представения договор за потребителски кредит № FL1314084/05,09,2022 год., която разпоредба е абсолютно неравноправна клауза по смисъла на принципите на Закона за потребителския кредит (чл. 20 — 24), в редакцията му към момента на твърдения от „Юробанк България" АД, че е подписан въпросния договор, а именно 05.09.2022 год.

Предвид разпоредбата на чл. 24 от 3ПК, препращаща към Закона за защита на потребителите, счита, че са налице предпоставките за обявяване нищожността на договора, поради наличието на множество неравноправни клаузи в същия - чл. 143 — 148а на ЗЗП.

Направено е възражение, че процесния договор за потребителски кредит от 05.09.2022 год. е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, защото, поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1; чл. 10а, ал. 2, 3 и 4 от 3 закона; на чл. 11, ал. 1, т. 3; т. 9; т. 9а; т. 10; т. 12 и т. 14, както и на точки 20; т.

21 и т. 27 отн. разбирането на законодателя, че това означава саморъчното изписване на името и фамилията на кредитополучателя; както и на ал. 2 от същия член на ЗПК;

Липсвали Общи условия към конкретния договор за потребителски кредит, с което било нарушена императивната разпоредба и на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което било отделно основание за недействителност на процесния договор. В тази връзка е направено възражението за нарушена императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 и 7 от ЗПК, изискващи информацията по ал. 1, 2, 9 и 13 както и общите условия да се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, което в случай липсвало.

Твърди, че с налице неравноправни клаузи на договора за потребителски кредит чл. 3, ал. 1, ал. 9, ал. 10 и ал. 11, т. 2; чл. 7, ал. 2; чл. 14, ал. 1; чл. 20, ал.

1, т. т. 1 и 3; ал. 2; и ал. 4.

Отделно от горното, излага доводи за нищожност на договора чл. 26, ал.

2, предл. 2— ро от З3Д, вр. с чл. 240 от 33Д, поради липса на съгласие за сключването у от длъжника и неяснотата, именно ответникът С. Д. ли е страната — кредитополучател по него.

Уважаването на исковата претенция за главница е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно отношение, породено от валиден облигационен договор, в нашия случай — от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът — на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо нейното връщане и липса на изпълнение спрямо това задължение.

Твърди липса на облигационно правоотношение между страните, тъй като договорът бил изцяло нищожен, поради липса на съгласие за сключването му.

Поради това оспорвам изцяло исковата претенция за главницата е размер на 24 317, 43 лв.

Предпоставки за уважаване на

4 акцесорната претенция за възнаградителна лихва за периода 05.01.2023 год. — 28.122023 год. в размер на 2 692,75 лв. били: съществуването на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) ответника (кредитополучател), като страни по конкретния договор за потребителски кредит, за дължимост от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва, в определен размер; настъпване на падежа на задължението за нейното заплащане и неизпълнение от страна на кредитополучателя. По своята_ същност възнаградителната лихва представлява цената, която кредитополучателят плаща на кредитодателя за предоставените му за ползване парични средства. Тя се изплаща независимо от изпълнението на главното задължение. В рамките на конкретната кредитна сделка, ако договорът е валиден, в него нямало клауза от която да е видно да е била постигната договореност, за това че, предоставеният паричен кредит от 25 000 лв. ще бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва, още по — малко да е определен конкретния й размер. Не ставало ясно как е изчислен размера й.

Отделно от горното, ако в хода на процеса се установи наличие на такава лихва, възразява относно нейния размер, предвид разпоредбата на чл. 2 от ЗПК, защото възнаградителна лихва в размер на 2 692,75 лв. е прекомерна, и противоречи на целта на закона, като заложена неравноправна клауза във въпросния договор за потребителски кредит.

Оспорва искането за мораторна законна лихва за забава в размер на 1 384,44 лв. за периода от 05.01.2023 год. до 30.01.2024 год., тъй като не било ясно как е изчислена същата. В случая с претенцията за лихви, считам, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10 и 15 от ЗПК.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 226/2024 г. по описа на Районен съд – Д.град, съдът е издал в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против С. Н. Д. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата в размер на 24 317,43 лева (двадесет и четири хиляди триста и седемнадесет лв. и четиридесет и три ст.) – главница, 2 692,75 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и два лв. и седемдесет и пет ст.) – възнаградителна лихва от 05.01.2023 г. до 28.12.2023 г., сумата от 1 384,44 5 лева (хиляда триста осемдесет и четири лв. и четиридесет и четири ст.) – мораторна лихва от 05.01.2023 г. до 30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 2581,20 лева деловодни разноски.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № FL1314084/05.09.2022 г., ведно с Приложенията към него, ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 25 000 лева, а ответникът да върне сумата съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като съгласно чл. 3 от договора се дължи годишна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представляваща сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,300 %, За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро. В чл. 9 от договора е посочен годишен процент на разходите по отпуснатия кредит

10,36 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 34 593.63 BGN, с падеж на първа погасителна вноска –05.10.2022г., с падеж на последна погасителна вноска – 05.09.2029 г.

Видно от уведомление по чл. 60, ал.2 ЗКИ банката е уведомила ответника, че в случай, че не изпълни доброволно просрочените си задължения в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението, кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено от ЧСИ Самуил Пеев при условията на чл. 47, ал.5 ГПК – съставен е протокол за три посещения на адреса на лицето, в който е отразено, че са направени служебни справки за адрес и за регистрирани трудови договори на длъжника, като поради неоткриването й на единствения известен адрес /посочено е, че лицето е в чужбина/ и поради липса на регистрирани трудови договори, е залепено уведомление по чл. 47,ал.1 ГПК на 18.06.2022г.