Решение № 905 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120107192 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Г. Г. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М. В., против “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от ****, с която се претендира установяването, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по издаден изпълнител лист по ч.гр.д. № 5584/2015 г. по описа на БРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1351/2023 г. по описа на ЧСИ Т. М., а именно: 828. 10 лв. – главница по договор за паричен заем 01155219 от 2008 г., 81. 47 лева – договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.06.2009 г., 701. 85 лева – мораторна лихва за периода от 28.02.2009 г. до 30.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 31.08.2015 г. до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Излага се, че първото образувано изп. дело за събиране на процесните вземания е 850/2016 г., като било прекратено с постановление от 20.04.2021 г. На 02.10.2023 г. било образувано ново изпълнително дело № 1351/2023 г. по описа на ЧСИ Т. М., като последното извършено действие по първото изпълнително дело датирало от 29.03.2018 г., при което към момента на образуване на новото такова бил изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

Правно основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска, като се сочи извършването на действия, прекъсващи давността, каквото било искането за налагане на запор, като се излагат обстойни доводи в тази насока и се сочи, 1 че вземането не е погасено по давност. По-конкретно се сочи за депозирана молба на 28.11.2019 г., с която било поискано извършването на редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за отхвърляне на претенцията. Също търси присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и видно от изпълнителен лист № 5181 от 02.10.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 5584/2015 г. по описа на Бургаския районен съд, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумите, чиято недължимост се заявява в настоящо производство.

Не се спори по делото, че първото образувано изпълнително дело по молба на взискателя е 850/2016 г. на ЧСИ Т. М., изискано и приложено към настоящото дело. Видно от същото действително на 28.11.2019 г. взискателят е депозирал молба, с който е поискал извършването на справка за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника – ищец, за евентуално налагане на запор; за извършването на справка и налагане на запор по открити банкови сметки на длъжника; за евентуална опис на движими вещи; за издаване на други имуществени права и т.н. Следва постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 20.04.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това взискателят е поискал образуваното на новото изпълнително дело по молба от 02.10.2023 г., като са предприети нови изпълнителни действия.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към същата точка е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. При това и предвид депозирана молба от ответника по изпълнително 850/2016 г. на ЧСИ Т. М. от 28.11.2019 г., с която е поискано извършването на множество изпълнителни действия, в това число и насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, същата съставлява действие по изпълнението, прекъсващо давността съгласно разясненията в тази връзка дадени в т. 10 от цитирано по-горе Тълкувателно решение. При това положение давността се е прекъснала на тази дата и към датата на образуване на новото изпълнително дело на 02.10.2023 г. не е била изтекла, като след това са предприети множество действия, с които отново е прекъсната.

По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото. Съответно ответника има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да 2 получи сторените от него разноски по делото – 102. 26 евро за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля исковете на М. Г. Г. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. *** адвокат М. В., против “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от ****, за установяването в отношенията между страните, че М. Г. Г. не дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумите по издаден изпълнител лист № 5181/02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5584/2015 г. по описа на БРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1351/2023 г. по описа на ЧСИ Т. М. с рег. № * в РКЧСИ, а именно: 828. 10 лв. – главница по договор за паричен заем 01155219 от 2008 г., 81. 47 лева – договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.06.2009 г., 701. 85 лева – мораторна лихва за периода от 28.02.2009 г. до 30.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 31.08.2015 г. до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност.

Осъжда М. Г. Г. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. *** - адвокат М.

В., да заплати на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от ****, сумата от 102. 26 € /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ за направените разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3