Решение № 32 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на „Моба“ ЕООД, ЕИК 131340055, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Г. Б.“№*, ет.* против Решение № 79/30.05.2025 г., постановено по гражданско дело №346/2024 г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта, в която предявеният иск е уважен до сумата от 25 000 лв. от претендираните 30 000 лв., както и в частта, в която съдът е отказал да присъди на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С Определение №548/17.09.2025г. обаче, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е допълнил решението и присъдил на ответника „Моба“ ЕОД направените в първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Това определение е връчено на „Моба“ ЕООД на 13.10.2025г. и е влязло в сила.

Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по исковата молба на Д. А. С. от гр.Я., с която против ответника Н. Т. Н. от с.С., обл. Я. и „Моба“ ЕООД, със седалище в гр.С. са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000 лева, като частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 19.02.2022г., при който 1 ответникът Н., при и по повод изпълнение на служебните му задължения, възложени от ответника „Моба“ ЕООД, е прострелял и наранил ищеца, което деяние е признато за престъпление, за което ответникът е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по АНД №349/2024г. по описа на Районен съд- Ямбол.

Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че конфликта между бившия негов служител– Н. Н. и пострадалото лице Д. С. не е възникнал на лична основа, макар при или по повод изпълнението на възложена работа на първия. В тази връзка развива своите доводи във въззивната жалба като твърди, че не са доказани правопораждащите факти за ангажиране на отговорността му по чл.49 ЗЗД.

Счита, че гаранционно- обезпечителната му отговорност като работодател следва да се изключи и, защото бившият му служител Н. е носел със себе си и използвал личното си оръжие, а е бил на длъжност „охранител невъоръжена охрана“.

Не е съгласен с извода на съда, че е следвало да има изрична забрана за служителя, изпълняващ трудовите функции на „невъоръжена“ охрана, да носи личното си оръжие.

На следващо място изразява недоволство от оценката на първоинстанционния съд на събраните по делото свидетелски показания. Счита, че свидетелите на ищеца, като близки на пострадалия, са заинтересовани от изхода на спора, поради което показанията им не е следвало да бъдат кредитирани, а твърденията на ищеца– отхвърлени поради недоказаност. Позовава се на приетата по делото съдебномедицинска експертиза.

Недоволство изразява и по отношение на извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия, както по отношение на приноса за възникване на самия инцидент като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така и по отношение на приноса на пострадалия за увеличаване на вредните последици спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер над 95%.

Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постановяване на ново, с което се отхвърли иска на ищеца. Заявена е и претенция за разноски в настоящото производство.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца по делото чрез процесуалния му представител адв. Г., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно в обжалваната част, като подробно излага съображенията си по всеки от доводите на въззивника. Претендира и разноските в настоящото 2 производство.

При проверката по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета за допустима и разгледана в открито съдебно заседание.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Установено е от фактическа страна, че ответникът Н. е работил като „охранителневъоръжена охрана“ при ответника „Моба“ ЕООД въз основа на трудов договор №283/23.09.2020г. Охраняваният обект се намира в района на „Освободен войскови район- 1415“, находящ се на територията на бившия Щаб на 7-ма Мотострелкова дивизия в гр.Ямбол. Процесният обект е бил охраняван от „Моба“ ЕООД в изпълнение на Договор за охрана от 03.09.2019г. с Министерство на отбраната. Ответникът Н. бил на работа- нощна смяна от 19.00ч. на 18.02. до 07.00 ч. на 19.02. В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020г., късно вечерта ищецът тръгнал с впрегнат кон с каруца да събира дърва за огрев, минавал в района на охранявания обект, където преди време с баща му оставили каруца и решил да види, дали още е там. Тръгнал си след като установил, че я няма. Ответникът, който бил на смяна по това време, чул кучешки лай и излязъл да обходи обекта. Виждайки силуета на ищеца в тъмното, му извикал да легне на земята. След изпълнение на командата и последвалата друга- да се изправи на колене, последвал изстрел и удар в дясното рамо на ищеца, нанесен от охранителя.

Въпреки молбата за помощ, ответникът не извикал линейка, а ищецът сам отишъл с каруцата до болницата. Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба тази фактическа обстановка с твърдението, че е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като ищецът взел от земята брадва, за да го удари и, за да се защити, ответникът го ударил в рамото и неволно произвел изстрел с пистолет, при който ранил ищеца в рамото. Ответникът „Моба“ ЕООД също е оспорил фактическата обстановка, изложена от ищеца, твърдейки, че охраняваният обект се намира в близост до ромския квартал, ищецът е отказал да напусне обекта, навел се е да вземе предмет, приличащ на брадва, поради което резонно ответникът се е уплашил, още повече, че ищецът е бил пиян.

Видно от представеното и прието като доказателство по делото АНД №3349/2024г. по описа на ЯРС, с влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно определение от открито съдебно заседание на 13.03.2024г. ответникът Н. Н. се е признал за виновен в това, че на 19.02.2024г., около 00,10 часа, на посоченото по-горе 3 място, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- носене и употреба на оръжие и боеприпаси, е нарушил и не е спазил правила и норми при носене и боравене с оръжие - чл.59, ал.1, чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ ЗОБВВПИ, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие- пистолет марка „Макаров- Арсенал“ и боеприпаси за него, не е взел мерки за недопускане на злополуки и наранявания, стрелял е и чрез огнестрелно нараняване е причинил на Д. А. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменния израстък(акромион) на дясната лопатка в раменната област, довела до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, което представлява престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 НСК, като на основание чл.78а НК Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказаниеглоба в размер на 1000 лв.

На основание чл.300 ГПК, одобреното споразумение, което има силата на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не са установени по делото твърденията на ответника Н., че ищецът е носел брадва и е изразил намеР.е да го удари с нея, които твърдения са с оглед отпадане на отговорността му при условията на чл.46, ал.1 ЗЗД поради неизбежна отбрана.

Доказателства, подкрепящи тази теза няма ангажирани по делото. Данните от досъдебното производство потвърждават фактическа обстановка, при която след като по заповед на ответника ищецът легнал на земята, последният тръгнал да се изправя и в този момент е бил ударен от ответника Н. в областта на рамото и неволно е произвел изстрел. Действията на ищеца не изпълват съдържанието на фактическия състав на неизбежната отбрана по чл.12 , ал.1 НК и освен това чрез влязлото в сила споразумение, имащо характера на влязла в сила присъда, неизбежната отбрана е изключена и ответникът носи гражданска отговорност по чл.46, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се заявява, че действията, довели до твърдяното увреждане са резултат от лични отношения между причинителя и увредения, възникнали непосредствено преди момента на деянието. Употребените обидни по отношение на ищеца думи и реплики, според въззивника сочели наличието на лични отношения между двамата. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на това твърдение поради липсата на всякакви доказателства за познанство или установени лични отношения между ищеца и ответника. Комуникация между двамата е възникнала единствено по повод изпълнение на задълженията на ответника да охранява обекта от посегателства и външни посетители. Използваните изразни средства при изпълнение на служебни задължения са въпрос на моментна психическа реакция или култура и не обосновават извод за субективно лично отношение, още по-малко може да се направи извод за лична връзка между лицата.

4

Недоволство се изразява и по отношение на неприетото за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника „Моба“ ЕООД, че в разрез с възложената му дейност, ответникът Н. носел и употребил личното си оръжие, поради което гаранционно- обезпечителната отговорност на работодателя следвало да бъде изключена. Съдът не съобразил, че според трудовия договор и длъжностната характеристика, служителят изпълнявал трудови функции на „невъоръжена охрана“.

Не е съгласен с извода, че на охранителя е следвало изрично да бъде забранено да носи лично оръжие, който извод не почивал на закона и съдебната практика. Позовава се на чл.6 от ЗЧОД, определяща двата основни способа за осъществяване на частна охрана. Следва да се посочи, че независимо, че личното оръжие не е употребено в условията на неизбежна отбрана, забрана за носене на лично оръжие не е налице, но и да беше, работодателят носи отговорността по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени виновно от лицето, на което е възложена работата и чрез действия, които не представляват самата работа, но са пряко свързани, както и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за съответната работа.

Нанасянето на вреди при извършване на тази дейност се дължи на виновното противоправно поведение, във форма на действие или бездействие на лицето, на което ответникът е възложил извършването на дейностите, свързани с охрана на обекта. За вреди от противоправни действия или бездействия на лица, на които е възложена определена работа, отговорността е на възложителя- работодател– обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. Настоящата инстаниця споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за възникналата за работодателя отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от лицето, на което е възложило изпълнение на охраната на обекта. Що се отнася до оплакването, че съдът се произнесъл свръхпетитум, тъй като по делото липсвали твърдения от страна на ищеца за липса на предвидена в трудовата документация на служителя забрана за носене на лично оръжие и неспазване на законоустановените процедури по извършване на инструктаж на персонала на работодателя, то няма произнасяне от съда извън поисканото с петитума на иска и това възражение е несъстоятелно. В мотивите на първоинстанционното решение съдът е дал отговор на възражението на ответника „Моба“ ЕООД за неспазена трудова дисциплина при осъществяване на специфичните трудови задължения от страна на ответника Н., свързана с носенето на лично оръжие.