Определение № 1482 от 02.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500792 по описа за 2025 година

Производството е по чл.419, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК, във връзка във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и 3 от ГПК.

Делото е образувано по първа частна жалба с вх. № СД -02-09 4197/15.10.2025 год. от първия жалбоподател „С.Е." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от А.К.П. – управител чрез адв. С. С., член на САК, със служебен адрес: гр. С., *** Против: Разпореждане от 17.09.2025 г. по гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово с правно основание: чл. 419, ал. 1 от ГПК във връзка чл.417, т.3 във вр.с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с Разпореждане от 17.09.2025 г. по ч.гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово е разпоредено издаването на Заповед за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК №272/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист № 258/17.09.2025 г.. По силата на последните „Н.-И." ООД, ЕИК ***, „С.Е." ЕООД, ЕИК ***, и Н. С.

Б., ЕГН **********, са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „*К.К." ЕАД, ЕИК ***, сумата: 7 000 000 евро (седем милиона евро) главница с левова равностойност 13 690 810 лв. (тринадесет милиона шестстотин и деветдесет хиляди осемстотин и десет лева), представляваща част от главница от 8 000 000,00 евро (осем милиона евро), ведно със законната лихва за период от 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 232 743,77 BGN (двеста тридесет и две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 77 стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на: 205 680,00 BGN (двеста и пет хиляди шестстотин и осемдесет лева).

1

Считат, че са налице основанията по чл. 419, ал. 3 от ГПК за отмяната на Разпореждане от 17.09.2025 г., по силата на което е издадена Заповед за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 272/17.09.2025 г. Атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, поради това че не са били налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 от ГПК за издаването на заповедта и изпълнителния лист.

Подробните съображения са изложени в частната жалба на първия жалбоподател.

В тази връзка, молят окръжен съд да уважи настоящата частна жалба и да отмени като незаконосъобразно разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. с № 460/2025 г. на Районен съд Стара Загора, IV гр. състав, и да се обезсилят издадените в производството Заповед за незабавно изпълнение на парични задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК № 27/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист № 258Д от 07.09.2025 г.

Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателят „С.Е." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С..

По делото е постъпила и втора по ред частна жалба с вх. № СД -02-094202/15.10.2025 год. от втория и третия жалбоподатели Н. С. Б., с ЕГН **********, с л.к. № ***, с адрес за кореспонденция: гр. С., *** и от „Н.-И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представляван от законния си представител Н. С. Б. Против: Разпореждане от 17.09.2025 г. по гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово с правно основание: чл. 419, ал. 1 от ГПК във връзка чл.417, т.3 във вр.с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с Разпореждане от 17.09.2025 г. по ч.гр.д. с № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово е разпоредено издаването на Заповед за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №272/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист № 258/17.09.2025 г..

По силата на последните „Н.-И." ООД, ЕИК ***, „С.Е." ЕООД, ЕИК ***, и Н.

С. Б., ЕГН **********, са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „*К.К." ЕАД, ЕИК ***, сумата: 7 000 000 евро (седем милиона евро) главница с левова равностойност 13 690 810 лв. (тринадесет милиона шестстотин и деветдесет хиляди осемстотин и десет лева), представляваща част от главница от 8 000 000,00 евро (осем милиона евро), ведно със законната лихва за период от 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 232 743,77 BGN (двеста тридесет и две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 77 стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на: 205 680,00 BGN (двеста и пет хиляди шестстотин и осемдесет лева).

Считат, че са налице основанията по чл. 419, ал. 3 от ГПК за отмяната на Разпореждане от 17.09.2025 г., по силата на което е издадена Заповед за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК 2 с № 272/17.09.2025 г. Атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, поради това че не са били налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 от ГПК за издаването на заповедта и изпълнителния лист.

Подробните съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателите.

В тази връзка, молят окръжен съд да уважи настоящата частна жалба и да отмени като незаконосъобразно разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. с № 460/2025 г. на Районен съд Стара Загора, IV гр. състав, и да се обезсилят издадените в производството Заповед за незабавно изпълнение на парични задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК № 27/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист № 258Д7.09.2025 г.

По делото е постъпила и трета по ред частна жалба с вх. № СД -02-094341/23.10.2025 год. Чрез РС Гълъбово от втората я жалбоподателка Н. С. Б., ЕГН **********, с л.к. № ***, с адрес за кореспонденция: гр. С., *** чрез адв.

Н. П. П., вписан в САК с адрес на кантората: гр. С., *** Против:

Определение№ 334/16.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово.

В законоустановения срок, депозират пред съда настоящата частна жалба против Определение с № 334/16.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово, с което е оставено без уважение искането на длъжника Н. С. Б., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по заповедното производство, както и в качеството й на мажоритарен съдружник, собственик на 88% от капитала на „Н.-И." ООД, ЕИК ***, обективирано в молба с вх. № 4204/15.10.2025 г. за спиране изпълнението по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК № 272/17.09.2025 г., издадена в производството по ч.гр.д. с № 460/2025 г. по описа на Районен съд-Гълъбово, и издадения въз основа на заповедта, като изпълнително основание Изпълнителен лист от датата 17.10.2025 г.

Атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като считат, че безспорно са налице основанията за спирането на изпълнението по издадените Заповед и Изпълнителен лист, за което излагат и следните аргументи:

Основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК (които са приложими за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се изпълнява) не са лимитативно изброени, тъй като в т. 7 от разпоредбата изрично е уредено и препращане към другитеи текстове в същия и в други закони. Наред с тях съществуват и специалните основания по чл. 420 ГПК за спиране на незабавното принудително изпълнение по заповед, издадена въз основа на документ. Предвидената в чл. 420 ГПК защита на длъжника срещу заповедта касае материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение (липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. на годно изпълнително основание) като урежда възможността да се спре предварителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително основание. В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК 3 спирането зависи от преценката на съда. Съдът постановява спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.

Твърдят, че в настоящия случай, с молба с вх. № 4204/15.10.2025г. са представени достатъчно убедителни доказателства, от които е видно, че по отношение на Договор за кредит от 13.03.2025 г., сключен между „*К.К." ЕАД, ЕИК ***, в качеството на Кредитор, от една страна, и от друга - „Н.-И." ООД, ЕИК ***, Н. С. Б., ЕГН **********, и „С.Е." ЕООД, ЕИК ***, не е настъпила предсрочна изискуемост, с оглед на което солидарно задължените лица нямат задължение по него и съответно не дължат сумите по Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 272/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист № 258/17.09.2025 г.

Въпреки това, неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК и е оставил без уважение молбата. Считам, че изводите на съда за неправилни.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 272/17.09.2025 г. и Изпълнителен лист с № 258/17.09.2025 г., издадени по ч.гр.д. № 460/2025 г. по описа на PC Гълъбово, „Н.-И." ООД, Н. С. Б., и „С.Е." ЕООД, сме осъдени да заплатим в условията на солидарност на „*К.К." ЕАД сумата: 7 000 000 евро - главница с левова равностойност 13 690 810 лв., представляваща част от главница от 8 000 000,00 евро, ведно със законната лихва за период от 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 232 743,77 BGN, адвокатско възнаграждение в размер на: 205 680,00 лв.

Заповедният съд е сезиран с изрично искане по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, в което са посочени изобилни доказателства, че вземането не се дължи, а именно:

Незаконосъобразно „връчена" ПДИ;

- Договор за кредит от 13.03.2025 г. с падеж 21.03.2026 г.;

3 броя платежни нареждания, с които са предоставени заемни суми, от 28.03.2025 г„ 17.04.2025 г. и 29.04.2025 г.; както и други доказателства, допълващи съдържанието на изложените факти и обстоятелства.

От съдържанието на представения Договор за кредит е видно, че дългът се погасява наведнъж на определената падежна дата - 21.03.2026 г. (чл. 12).

Трите платежни нареждания, представени с молбата, доказват, че възнаграждението в полза на кредитора в размер на 8 % от главницата е заплатено предварително (чл. 7, т.7.6), тъй като кредитополучателят е получил суми в общ размер на 7 360 000 евро, като кредиторът е удържал изначално разликата до 8 000 000 евро, а именно 640 000 евро за възнаградителна лихва.

От съдържанието на документа „Допълнителни изявления и допълнителна информация" към Заявлението по чл. 417 от ГПК е видно, че за 4 настъпването на предсрочна изискуемост молителят се е позовал на чл. 20.1.6. от Договора за кредит, съгласно която „ДЛЪЖНИКЪТ/Съдлъжникът/ Солидарният длъжник не съумее да посрещне което и да е дължимо към трета страна плащане и/или изпадне 6 неплатежоспособност или в свръхзадълженост. В този случай, КРЕДИТОРЪТ има право да прецени дали да даде срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.", което е довело до прилагане на чл.20, т.20.1.4 от Договора: „В случай, че от страна на трети лица се предприемат действия за образуване на съдебни или арбитражни дела, принудително изпълнение, налагане на обезпечителни мерки или процедура за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу

Длъжника/Съдлъжника/Солидарен длъжник и техни имущества и/или върху част или цялото обезпечение по Кредита, вкл. но не само при наложена възбрана, ипотека, залог или друга вещна тежест или ограничение на тяхно имущество, както и при налагане на запор върху вземания по сметка/и на посочените лица, както и/или в случай, че настъпят други подобни обстоятелства, които ограничават или могат да ограничат правата на КРЕДИТОРА по този договор, или затрудняват или могат да попречат за издължаване на кредита, като в този случай цялото вземане автоматично става предсрочно изискуемо."