Определение № 1576 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1576 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500538 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 8057/02.02.2026г. /вх.

No на ВРС/, подадена от „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кюстендил" № 23Б, ет.2, представлявано от Румен Радославов Димитров - управител, срещу решение №

212/19.01.2026г., постановено по гр.д.№ 5770/2025г. по описа на ВРС, 35 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е прогласена нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2 от

Договор за потребителски кредит

№

84882384437344722/16.07.2022г., сключен между Г. Р. Р. и "Зи-Метрикс" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „Имоти Дизайн“ ЕООД, ЕИК 203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано и постановено при непълно обсъждане на релевантните доказателства. Сочи, че ключовата опора на съда за „свързаност“ чрез идентичен адрес на двете дружества е несъстоятелна. Но дори при съвпадение на адрес, сам по себе си адресът не е юридически критерий за „свързаност“; такава се преценява по факти за контрол/собственост/управление и икономическа обвързаност. В настоящия случай първоинстанционният съд не установява такива релевантни факти, а прави извод по предположение.

Съдът неправилно приема, че потребителят имал „само привидна възможност за избор“, като кредитът е можел да бъде заявен и без обезпечение, както и с алтернативи (напр. лично поръчителство), а сключването на договор за допълнителна услуга, предоставяна от трето несвързано с кредитора лице, не е задължително условие за получаване на 1 кредита или получаването му при предлаганите условия.

На следващо място, възнаграждението е уговорено като дължимо към гаранта (трето лице), срещу поемането на поръчителство; нито една част от тези възнаграждения не е в полза на кредитора, който единствено администрира плащанията „на едно гише“ и ги превежда към гаранта. Поради това възнаграждението не може да се третира като „скрито“ възнаграждение на (в полза на) кредитора, нито като конструкция за заобикаляне на ограничението на ГПР. В този смисъл и решението не било съобразено и с практиката на СЕС (напр. решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, EU:C:2024:263), която изрично приема, че в общия разход/ГПР се включват и разходи за допълнителни услуги само когато покупката им е задължителна или услугите представляват „конструкция“ за прикриване на действителната цена на кредита.

Съдът неправилно приема и, че чл. 2.9.2.2 прехвърля риска от неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността (чл. 16 ЗПК) върху потребителя. Задължението по чл. 16 ЗПК е самостоятелно и преддоговорно; наличието на обезпечение (в случая поръчителство) не го замества и не го „прехвърля“ на длъжника. Обезпечението е традиционен и допустим инструмент за управление на кредитния риск и не е несъвместимо с оценката по чл. 16 ЗПК.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Не са направени доказателствени искания от страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 8057/02.02.2026г. /вх.

No на ВРС/, подадена от „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кюстендил" № 23Б, ет.2, представлявано 2 от Румен Радославов Димитров - управител, срещу решение №

212/19.01.2026г., постановено по гр.д.№ 5770/2025г. по описа на ВРС, 35 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е прогласена нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2 от

Договор за потребителски кредит

№

84882384437344722/16.07.2022г., сключен между Г. Р. Р. и "Зи-Метрикс" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „Имоти Дизайн“ ЕООД, ЕИК 203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2026г . о т 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Въззивникът да се уведоми чрез ЕПЕП, а въззиваемата страна чрез адв.

Н. М. на посочения в исковата молба ел. адрес, както и по телефон.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3