Протокол № 50 от 14.03.2024, Военен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 50 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: полк. Асен Н. Шопов

Съдия: полк. Стойко Др. Спасов

Съдебни ст. лейт. Иван Д. Анастасов заседатели: к-н Ивайло Ст. А. с-на Стефан Гр. Лозанов при участието на секретаря Зорница Хр. Миленкова и прокурора М. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от полк. Асен Н. Шопов Наказателно дело от общ характер № 20236200200236 по описа за 2023 годИ..

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

В съдебно заседание присъства и полк. Вихър Михайлов - заместник военно-окръжен прокурор.

Председателят откри съдебното заседание и направи проверка на явилите се призовани лица.

Явява се подсъдимия П. Н. В., редовно призован.

Явява се адв. Н. Х. от АК – Монтана редовно упълномощен, защитник на подсъдимия П. В..

Явява се подсъдимата А. Г. З., редовно призована.

Явява се адв. И. Л. от АК – София редовно упълномощена, защитник на подсъдимата А. З..

Председателят даде думата на страните за становище по даване ход на делото на разпоредително заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

1

ПОДСЪДИМИЯТ В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА З.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията разпоредителното заседание, поради което за даване ход на

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Сне се самоличността на подсъдимия:

П. Н. В., бивш служител на ***, роден на *** г. в гр. ***, обл. ***, живущ ***, ж.к. ***, *** българин, български гражданин, с висше образование, вдовец, неосъждан, ЕГН: **********. Получил препис от обвинителния акт.

Сне се самоличността на подсъдимата:

А. Г. З., бивш служител на ***, родена на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес – гр. ***, кв. ***, ул. „***“ №**, **** , с българско гражданство, с висше, разведена, неосъждана, ЕГН: **********. Получила препис от обвинителния акт.

Разясниха се правата на страните по чл. 274 и 275 от НПК, а на подсъдимия и по чл. 55 от НПК.

Такива не постъпиха по делото

Съдът даде думата на страните за обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 т. 1-8 НПК.

ПРОКУРОРЪТ Х.: Г-председател считам, че делото е подсъдно на Военен съд – Пловдив, тъй като към момента на деянието и двамата подсъдими са били директори на дирекции в служба ***. Считам, че настоящия съд е определен за компетентен от ВКС, след като софийски военен съд не е могъл да сформира състав, който да разгледа делото. Липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. По т.

3 – считам, че такива отстраними съществени нарушения на процесуалните 2 правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права, не са допуснати. По т. 4 няма основание за разглеждането на делото по реда на особените правила. За престъплението, за което са предадени на съд двамата подсъдими не се допуска споразумение. По т. 5 считам, че делото следва да бъде разгледано при закрити врата, с оглед запазването на държавната тайна.

Обвинението, за което са предадени на съд и двамата е имено в този смисъл.

Към настоящият момент не следва да бъдат привличани резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Моля, съда да потвърди мерките за процесуална принуда, а имено „подписка“ взети спрямо всеки един от двамата подсъдими, както и мярката за процесуална принуда, спрямо всеки един от тях „забрана за напускане пределите на РБ“. Нямаме искания за събиране на нови доказателства и моля, да насрочите съдебно заседание и да призовете лицата в списъка на обвинителния акт.

ПРОКУРОРЪТ МИХАЙЛОВ: Придържам се изцяло към казаното от колегата.

АДВ. Х.: Уважаеми съдии и съдебни заседатели, делото не е подсъдно на Военен съд - Пловдив. Делото „Мустафа срещу България“, с което военният съд сигурно е запознат добре. Цитирам го, защото делото „Мустафа срещу България“, конкретно касае РБ, компетентността на военните съдилища, както и специализираните институции. Независимо от това какво предвижда националното законодателство, трябва да касае и да съди само военнослужещи за строго специфични деяния, като дезертиране, неподчинение, военни престъпления, както и други юрисдикции, аргумент от делото на ген. Шивиков, за деяние извършено в Афганистан. Единствено и само съдът, намира, че състав от военнослужещи не може да съди правилно и безпристрастно цвилни лица, без значение какво предвижда националното законодателство по въпроса, доколкото е налице основателно съмнение в безпристрастността на подобен съдебен състав. Такива решения са делото Ergin с/у Турция, Maszni с/у Румъния. Практиката на европейския съд, която приема, че е налице чл. 6 § 1 от Конвенцията е абсолютно константна. В хода на досъдебното производство са извършени процесуални нарушения от категорията на неотстранимите в рамките на съдебното следствие, а имено в кориците на делото не се намира докладната записка изпратена от Г.С. до председателя ***. Независимо от факта, че тази докладна записка е 3 послужила за образуване на производството, довела и до днешното съдебно заседание. Независимо от факта, че в кориците на делото се съдържат данни, както и в секретната част, движението на документацията в ***, от които е видно, че ВОП – София е иззела оригИ.ла на докладната записка и копие в единствен екземпляр и се съхранява във ВОП – София. Подобни възражения защитата повдигна и при предявяване на делото, а имено, че не всички материали съдържащи се в кориците на делото са предявени на защитата, с което грубо се нарушава правото на защита. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона. НПК не разпознава секретен обвинителен акт.

Засекретяването на обвинителния акт е извършено с една единствена цел, а имено нарушаване правото на защита. Военен съд – София, беше така любезен да връчи на защитата обвинителният акт в секретната му част, едва след жалба подадена до председателя на съда, но не и преди това.

Независимо от факта, че НПК поглъща всички останали закони, независимо от факта, че правото на защита е обективирано в конституцията на РБ и няма по висше право от правото на защита на обвиняемия. Сам по себе си засекретен обвинителния акт е правен абсурд. Практиката познава един единствен такъв на министър Ненчев, като за разлика от настоящия процес, там наистИ. имаше секретни материали. Независимо от всичко секретен обвинителния акт представлява правен абсурд. От друга страна посочените основания за засекретен обвинителен акт, като достъп до обвинителния акт, който би застрашил във висока степен суверенитета, независимостта, териториалната цялост на РБ, не само буди изумление, а очевидно и не кореспондира със здравия разум. От друга страна по отношение на възможните нарушения на външната политика, международните отношения във връзка с националната сигурност, реално няма такава реална опасност, доколкото евроатлантическите ни партньори биха умрели от смях, ако се запознаят с настоящия обвинителен акт, което е напълно сериозна причИ. той да бъде засекретен, защото защитата направи сериозен опит да си представи как подобно обвинение би звучало извън секретно заседание и единственото нещо, което ми хрумна е шума от смях.

Защитата счита, извън лиричното отклонение, че със засекретяването е извършено грубо нарушение на закона и е единствено с цел да се наруши за пореден път правото на защита, доколкото не е възможно да се осъществи правото на защита в този му вид. Всяко едно дело, което съдържа в себе си 4 специални разузнавателни средства има секретна част, т.е секретните материали по наказателни дела не са някакъв парадокс, някаква иновация, нещо което да е нечувано или невиждано. Всички съдилища и районите включително имат огромна константна практика по отношение на практиката със секретни материали, както е известно на съда засекретяват се от отделни заседания, отделни материали. Доколкото публичността на процеса е пряка гаранция за законността и спазване на конституционните права на обвиняемите/подсъдимите в настоящето производство и основна гаранция за справедлив процес без тази публичност, която не случайно фигурира в НПК, в конституцията и в Конвенцията не е възможно да бъде постигнато справедливост и нормален процес. За съжаление прокуратурата, не само военната, а и цивилната имат огромна практика по т.нар поръчкови дела, които злоупотребяват буквално с властническите си правомощия. В обвинителния акт са изброени факти, които не отговарят на истИ.та.

Например на стр. 15 в обвинителния акт, обвинението твърди, че обвиняемия В. е уволнен. Месеци преди твърдяното уволнение той сам напуска доброволно и по взаимно съгласие, изплатено му е обезщетение, всички тези данни се съдържат в кориците на делото. Защо обвинението пише, че е уволнен дисциплИ.рно, остава загадка за защитата. Налице са достатъчно данни включително по мерките за неотклонение, имено по каква причИ. подсъдимият В. подава молба за напускане. Към онзи момент съпругата му е с термИ.лна диагноза и той се оттегля от работата си, не защото е застрашен от някакво хипотетично бъдещо обвинение, а за да полага грижи за нея.

На следващо място на стр. 16 в обвинителния акт е записано, че обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите С. и И., доколкото такива свидетели не се съдържат не само в описа на свидетелите в обвинителния акт, но и в кориците на делото, са налице две хипотези: или военното обвинение укрива доказателства или се подиграва със защитата и съда. Ако приемем първата хипотеза това е укриване на доказателства и нарушава правото на защита. На стр. 3 в обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата през 2019 г. председателят на *** изисква справка и копие от оперативното дело „***“. Всяко едно движение на каквито и да било документи в *** и на структури от подобен род, се документира поне на три места и ерго не е възможно това да бъде на неустановена дата, доколкото тези разпореждания, председателят на *** преди да ги издаде устно, те се 5 завеждат в архива, в деловодството, всичко това е отбелязано и документирано, всяко движение с часове, минути е отбелязано и в същото време обвинението твърди, че това е на неустановена дата. Оставяйки на защитата и на съда да гадаем кога и какво точно се е случило.

В обвинителния акт от 42 стр. по никакъв начин не става ясно как, от къде и по какъв начин и защо, кога и с какви средства конкретно, подсъдимият В. е извършил деянието, за което е обвинен. На общо 36 от 42 страници в обвинителния акт на цитирани номера на секретни документи не дава яснота върху твърдяното деяние. Води до невъзможност подсъдимият да разбере в какво е обвинен. Защитата също не разбира. На 42 страници е повторен 6 пъти списък с документи, който дори не е пълен. При друга ситуация защитата би се усъмнила, че прокуратурата саботира сама собствения си процес. Предвид горното моля, да прекратите настоящето производство и да върнете делото на прокуратурата. Като по отношение на първото повдигнато възражение, а именно некомпетентност на военните съдилища моля, да бъде сезиран ВКС, доколкото след делото „Мустафа срещу България“, всички дела, които военна прокуратура внася във военните съдилища отиват във ВКС за определяне на подсъдност. Конкретно станало медийно известно делото, което отново е за ***, а именно за извличане на имена и длъжности на служители с ваучери за храна е подсъдно на СГС и се разглежда от СГП.

Съдебен състав, който е съставен от военнослужещи не може да съди безпристрастно и справедливо цивилни лица. Защитата е добре запозната с делото „Мустафа срещу България“ и неговото решение и това касае практиката на военните съдилища след делото „Мустафа срещу България“.

Делото „Мустафа срещу България“, беше ключово за България, именно то преобърна всичко, доколкото съдилищата не могат да си позволят по този начин да прескачат Конвенцията. Тези съдилища трябва да работят само военни престъпление по военно време. Това трябва да е подсъдността на военните съдилища и това е константна практика в Европейския съд, специфични деяния извършени от специфични подсъдими, които следва да бъдат гледани само във военни съдилища.