Решение № 1175 от 24.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. С., 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110147131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. И. И. срещу „Л.Б. ЕООД, „Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.В.Ц.“ ЕООД).

Ищецът твърди, че на 20.04.2017 г. между собствениците на УПИ V-249 в кв. 7 по плана на гр. С., местност „Л.“, представляващ ПИ с идентификатор ***, а именно: Ц.Б. И.а, М.Б.Т.Т., Б. И. И., К. И. И. и „Л.Б. ЕООД (с предишно наименование „М.“ ЕООД) е било подписано споразумение, с което дружеството е поело задължение да осъществи изпълнението на строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения проект за строителство на сгради - блок „А“, блок „Б“ и блок „В“. В това споразумение били предвидени конкретни срокове за изпълнение на СМР, като срокът за постигане на завършеност на блок „А“ бил не по-късно от 6 месеца, считано от 30.09.2017 г., а за постигане на степен на завършеност за блок „Б“ и блок „В“ - не по-късно от 01.07.2018 г.

Дружеството поело задължение да подаде документи за въвеждане в експлоатация на двата блока „А“ и „Б“ не по-късно от 01.09.2018 г. Ищецът твърди, че така договорените задължения не били изпълнени от строителя в посочените срокове. Удостоверение за степен за завършеност било издадено от Столична община, район „Л.“ на 31.01.2019 г., в което било отразено, че сградите са реализирани в груб строеж към 30.01.2019 г.

Твърди, че в резултат на подписаното споразумение и фактическата забава в изпълнение на договорените в него срокове ответникът „Л.Б. ЕООД на основание чл. 6 от споразумението се явява длъжник на ищеца, който от своя страна придобил качеството кредитор за вземането си за неустойка, посочено в този договорен текст. По искова молба, 1 подадена от ищеца срещу „Л.Б. ЕООД на дата 05.03.2020 г. било образувано гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, като с решение от 19.02.2021 г. съдът осъдил дружеството да заплати на ищеца следните суми: 24 000 лв. - неустойка за забава от общо 24 месеца в периода от 01.03.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 2 от подписаното между страните на 20.04.2017 г. споразумение;

20 000 лв. - неустойка за забава за общо 20 месеца в периода от 01.07.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 3 от подписаното между страните на 20.04.2017 г. споразумение; 18 000 лв. - неустойка за забава от общо 18 месеца в периода от 01.09.2018 г. до датата на исковата молба (05.03.2020 г.) в изпълнение на задължението по чл. 1.1, т. 4 от подписаното между страните споразумение на 20.04.2017 г., което решение било потвърдено от Софийски апелативен съд и не било допуснато до касационно обжалване. Ищецът посочва, че на 10.11.2022 г. в негова полза бил издаден изпълнителен лист за вземанията, установени със съдебното решение.

Ищецът твърди, че преди завеждане на делото в СГС по негова молба за обезпечаване на бъдещи искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД била допусната обезпечителна мярка - възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 63,48 кв. м., с предназначение - жилище, апартамент, за което била издадена обезпечителна заповед от 21.02.2020 г. и на 24.02.2020 г. в Агенция по вписванията - Имотен регистър била вписана възбрана върху описания недвижим имот, акт № 91, том 4, вх. рег. № 9766/2020 г. в книгите на Служба по вписванията - гр. С.. Твърди, че в кантората на ЧСИ С.А. с рег. № 919, с район на действие СГС било образувано изп. дело № 231/2020 г. с взискател „К.“ ЕООД и длъжник „Л.Б. ЕООД и към обезпечения от ищеца недвижим имот било насочено принудително изпълнение. В резултат на това, на основание чл. 459 ГПК в производството по изпълнителното дело, въз основа на издадения изпълнителен лист на ищеца, същият бил конституиран като присъединен взискател. След проведена публична продан с протокол от 30.10.2020 г. за купувач на имота бил обявен взискателят „К.“ ЕООД, а с извършеното разпределение на продажната цена била определена и припадащата се на обезпечения кредитор Б. И. сума в размер на 11 376,25 лв., като разпределението влязло в законна сила на 06.12.2020 г., а постановлението за възлагане на недвижим имот - на 27.01.2021 г. С платежно нареждане от 19.12.2022 г. на ищеца били преведени 11 376,25 лв. от общо дължимата му се сума от 72 120 лв. (62 000 лв. - неустойки и 10 120 лв. - разноски по водените дела), като по този начин не могъл да се удовлетвори за цялото вземане, дължимо от „Л.Б. ЕООД. Ищецът твърди, че към датата на исковата молба „Л.Б. ЕООД му дължи сумата от 60 743,75 лв., което вземане е възникнало от момента на изпадане на ответника в забава по споразумението и е съдебно установено.

Сочи, че след вписването на възбраната на 24.02.2020 г. и след завеждане на производството пред СГС на 05.03.2020 г. ответникът „Л.Б. ЕООД извършил две разпоредителни възмездни сделки от 14.05.2020 г. и от 22.05.2020 г. в полза на „Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.В.Ц.“ ЕООД). Поддържа, че 2 прехвърлителните сделки били извършени след като „Л.Б. ЕООД, чрез неговия управител, вече е имало качеството на длъжник на ищеца, след оповестяване на възбраната върху един от имотите на длъжника и по време на висящ исков процес по гр. д. № 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав. Твърди, че е налице свързаност между „Л.Б. ЕООД и фирмите купувачи, а именно: „Л.Ц.“ ЕООД и „С.В.Ц.“ ЕООД (сега „Л.Ц.“ ЕООД). Посочва, че съгласно данни от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника „Л.Б. ЕООД е дружеството „Л.Е.Л.“ ЕООД, което е собственост на съдружниците И.В.П. и С.И.М., а дружествата - купувачи по двете сделки са еднолична собственост на И.В.П..

Освен това, свързаност между страните по договорите за покупко-продажба се установява и от обстоятелството, че адресът на управление на продавача е в гр. С., ***, ет. 2, а адресът за кореспонденция с НАП на купувача „Л.Ц.“ ЕООД е същият. Твърди, че И.П. е бил наясно за задълженията на „Л.Б. ЕООД към ищеца, като наличието на свързаност между дружествата, съответно на знание за наличието на вземане на ищеца, се доказва и от факта, че с нотариално заверено пълномощно от 31.10.2019 г. управителят на „Л.Б. ЕООД А.В.А. е упълномощил И.В.П. и Н.К.А. да извършват ипотеки, продажби, замени, дарения, както и да учредяват право на ползване върху притежаваните от дружеството недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. С., ж. к. „Л.“, построена в УПИ V-249, кв. 7 по плана на гр. С., местността „Л.-център“ с площ от 2463 кв. м. съгласно скица, а по документи за собственост с площ от 2500 кв. м., при цени и при условия каквито намерят за добре и/или при условията на предварително подписани предварителни договори. С оглед на тези данни ищецът счита, че при извършването на разпоредителните сделки със собствени идеални части от два недвижими имота длъжникът „Л.Б. ЕООД е увредил интересите на кредитора, в случая ищеца, като е доказано знанието и на продавача, и на купувачите за увреждащите сделки. По тези съображения моли да бъдат прогласени за недействителни спрямо него следните разпореждания с недвижими имоти, а именно: 1/. от 14.05.2020 г., обективирано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том III, peг. № 06941, дело № 0371/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б. ЕООД е продало на „Л.Ц.“ ЕООД собствените си 3/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО от 660 кв. м., находящо се в гр. С., ул. „702“ № 28, кв. „С.“, сега ж. к. „Л.“ при съседи: Я.Х.С., д-р К.Р.Д., Ц.П.К. и Й.К.Ц., съставляващо имот пл. № 705 по плана на гр. С., ж. к. „Л.“ - гл. - Център, което дворно място съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ.

Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 30.04.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес съгласно скица: гр. С., район Л., ж. к. „Л.“, ***, с площ от 657 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 705, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***; 2/. от 22.05.2020 г., обективирано в

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том III, peг. № 07332, дело № 0400/2020 г. на нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б., с който „Л.Б. ЕООД е продало на 3 съсобственика си „С.В.Ц.“ ЕООД собствената си 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 684, находящ се в гр. С., местност „Л. центьр“, ул. „701“ № 1, целият с площ от 450 кв. м. по скица, а по нотариален акт с площ от 500 кв. м., при граници: улица, поземлен имот № 684а, поземлен имот № 683, поземлен имот № 686, за който поземлен имот съгласно действащата дворищна регулация, одобрена със Заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. е отреден УПИ VIII-684, от кв. 5, по регулационния план на гр. С., местност „Л. - център“, целият УПИ с площ от 410 кв. м., при граници: от две страни - улица, УПИ IX-683, УПИ VII-685,686, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл.

С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 30.04.2020 г. представлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес съгласно схема: гр. С., район Л., ул.

„Арх. Г.Н.“ № 1, с площ от 447 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 684, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Л.Б.

ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че вземането на ищеца е възникнало след извършването на разпоредителните сделки, чиято недействителност се претендира от ищеца, а именно с влизане в сила на решението по гр. д.

№ 2813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав на 28.09.2022 г., като сделките не са били предназначени да увредят кредитора. Освен това посочва, че в полза на ищеца е била вписана възбрана към момента на сделките, която е охранявала интересите му. Оспорва да е налице увреждане на ищеца чрез оспорените сделки, поради което моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „Л.Ц.“ ЕООД и „Л.Ц.“ ЕООД.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото споразумение от 20.04.2017 г., сключено между Ц.Б. И.а, М.Б.Т.Т., Б. И. И., К. И. И., като възложители и „Л.Б. ЕООД, като изпълнител, се установява, че дружеството е поело задължение да осъществи изпълнението на строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения проект за строителство на сгради - блок „А“, блок „Б“ и блок „В“, разположени в УПИ V-249 в кв. 7 по плана на гр. С., местност „Л.“, представляващ ПИ с идентификатор ***. В споразумението е посочено, че между възложителите и изпълнителя (с предишно наименование „М.“ ЕООД) е налице предходно сключен договор с предмет - учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, обективиран в Нотариален акт № 59, том 6, рег. № 12351, дело № 955/2008 г. по описа нотариус с peг. № 302 на НК на РБ - В.Б. вписан под № 4