Решение № 72 от 13.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Перник, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500814 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 1125 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1054/2023 г., Районен съд Перник е уважил предявените от по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Е. С. И. искове, както следва:

- по чл. 150 ЗЕ за сумата от 277,20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот адрес *** за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното заплащане на вземането;

- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.08.2019 г. до 11.01.2022 г.

Районният съд е отхвърлил иска по чл. 150 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер от 415,80 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 53,61 лв.

Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация-Перник“ АД. Излагат се доводи, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, поради което исковете е следвало да бъдат уважени в 1 цялост. Иска се отмяна на решението в тази му част и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата не е подал отговор или становище по жалбата.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция не е спорно, че по силата на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия като лице с право на собственост върху топлоснабден имот с адрес ***. Не е предмет на въззивни оплаквания установеното от първостепенния съд, че през периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота е потребена топлинна енергия на стойност 415,80 лв., както и че тази цена не е заплатена в срок, поради което освен нея е дължима и сумата от 53,61 лв. като обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.08.2019 г. до 11.01.2022 г.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса дали ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот, както твърди ищецът, или притежава само 2/3 (две трети) идеални части, както е приел първостепенният съд, тоест дали дължи изцяло посочените суми или пропорционално на квотата си в собствеността.

По делото е представен констативен нотариален акт от 07.11.2012 г., издаден по реда на чл. 587 ГПК, чрез който ответникът се легитимира като собственик на целия топлоснабден имот. Представена е обаче и декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на 14.11.2012 г. от трето лице – Р.М. И.. В декларацията е посочено, че въз основа на покупкопродажба и горепосочения констативен нотариален акт процесният имот е съсобствен между Р.М. И., притежаваща 1/3 (една трета) идеална част, и Е. С. И., притежаващ 2/3 (две трети) идеални части. Тази последваща декларация разколебава легитимационното действие на констативния нотариален акт по отношение на обстоятелството, че към датата на подаването

Е. С. И. е изключителен собственик на имота. Възможно е същият да е се е разпоредил с част от имота си, след като се е снабдил с констативен нотариален акт. Не е изключено също деклараторката да е съпруга на ответника, която да е попълнила декларацията погрешно или действително да е придобила част от имота самостоятелно или в 2 режим на съпружеска имуществена общност. В обобщение, в настоящото производство се доказва пълно и главно Е. С. И. да е собственик само на 2/3 (две трети) идеални части, както е приел и районният съд. Поради това е верен изводът, че ответникът следва да отговаря пропорционално, съобразно квотата в собствеността, по отношение на претендираните с исковата молба суми, а именно – 277,20 лв. главница и 35,74 лв. лихва.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се следват на въззивника, но същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1125 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1054/2023 г. на Районен съд Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3