Решение № 167 от 21.02.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530105449 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, в която заявяват, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 29.03.2004 г., картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Иван Шишман” № 30, ЕИК 130950970, представлявано от Филипос Краманолис, гръцки гражданин, роден на 24.05.1964 г., в Солун, Гърция, притежаващ личен паспорт № А426107, издаден на 28.06.2004 г. от Консулството на Гърция в София — Изпълнителен директор, със стопанска дейност, състояща се предимно в издаване на кредитни карти с логото, дизайна и марката „Euroline“ на клиенти и предоставяне на свързаните с това кредити на клиентите и осъществяване на плащания с горните кредитни карти в търговски обекти, чрез инсталиране в тези обекти ПОС устройства, било предоставило на С. И. Т., ЕГН *****, с адрес: ******, кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв. (хиляда лева) по кредитна карта „Euroline”, който кредит Картодържателят можел да усвоява по начините уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите условия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД за издаване и използване на кредитни карти, неразделна част от Договора за предоставяне на кредитна карта, които Картодържателят е потвърдил, че са му предадени и ги е приел, без възражения с подписването на договора. Заявяват, че Картодържателят можел да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая, Картодържателят дължал като главница само това, което е изтеглил като стойност от картата. Следователно, тази величина можела да бъде различна за различните месеци, като било възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако нямало ползване на съответни суми, или дължимите такива били заплатени, т .е за 1 тези месеци той нямал падеж за плащане. Ето защо всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да имал периодичен характер. Картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща до Картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции с картата, както и всички други сделки на Картодържателя, извършени през предходния период на плащания, аргумент от чл. 9.1. от процесиите общи условия.

Твърдят, че поради специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договор за издаване и използване на кредитна карта от 29.03.2004 г., а именно кредитна карта, с кредитен лимит в размер на 1000 лв. (хиляда лева), Картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди. Съгласно предвиденото в чл. 10 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „Euroline”, картодържателят можел да погаси задължението си по кредитната карта в срока, посочен в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, освен в изрично посочените случаи по чл. 6 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти, върху които се начислявала лихва съгласно чл. 12.1, или на части. В последния случай Картодържателят трябвало да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които бил в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит, по арг. от чл. 10 от Общите условия. Сочат, че в конкретния случай претендираната главница в размер на 955,59 лева (деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) била формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях били приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Датите и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми били подробно описани в предоставената с исковата молба Параметрична справка за движението по картовата сметка, както и в приложените копия на Месечни извлечения. С оглед на изложеното заявяват, че формираната главница в размер на 955,59 лева (деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) по Договор за издаване и използване на кредитна карта от 29.03.2004 г. била изцяло просрочена и изискуема главница. Съгласно чл.

11 от Общите условия, неразделна част от процесния договор, за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по Кредитната карта, които се предоставяли на Картодържателя, същият заплащал на Картоиздателя възнаграждение, включително но не само лихва, посочено в приложението към настоящите Общи Условия. Според уговореното в чл. 12, при изплащане на задълженията на вноски се начислявала лихва от датата, на която плащанията били осчетоводени по картовата сметка или от датата на сделката /за сумите, отпускани в брой по чл. 6/, като приложимият лихвен процент се посочвал в Месечните извлечения, а действащият в момента на подписване на договора лихвен процент се посочвал в приложението към общите условия. Освен дължимата лихва, в приложението към Общите условия изчерпателно били изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на Картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент. Сочат, че претендираната от ищеца сума в общ размер на 147,28/сто четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ - такси за периода от 10.08.2018 г. до 29.01.2020г, представляват сбор от: 9 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 23,85лв., начислени съгласно чл.10.1 от ОУ към Договора за 2 кредитна карта и Приложението към тях; 1 бр. такса за теглене в брой от банкомат на друга банка на стойност 7,50лв., начислена съгласно чл.10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях; 9 бр. такси за изпращане на хартиено месечно извлечение на обща стойност 18 лв., начислена съгласно чл.10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях; 8 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 52,93 лв., начислена съгласно чл.10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15лв., начислена съгласно чл.10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях;

1 бр. такса на стойност 30 лв., начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти — физически лица, Раздел VIII, В, т.13. Твърдят, че ответникът С. И. Т. се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, подписвайки нарочна декларация. В последната Картодържателят изрично декларирал своето съгласие, сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно общите условия на програмата, да бъде начисляване като задължение по кредитна карта, издадена от Банката и да бъде превеждана на Застрахователя. В този смисъл, претендираната като част от общото задължение сума от 80,57 лв. /осемдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - застраховки, представляващи сбор от непогасени от Картодържателя застрахователни премии по застрахователна програма. Заявяват, че на 24.03.2005 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „Пощенска банка” АД/ е сключен Договор за продажба на предприятие. Сочат, че по силата на този договор и на основание чл. 21.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“, сключени от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД били прехвърлени на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД.

На основание чл. 5.3, във вр. с чл. 2 от Договора от 24.03.2005 г. Банката се конституирала като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти „Euroline“, по които страна е „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ“ АД и като такава упражнявала правата и спазва задълженията си по тях (вкл. да води счетоводство по отношение направените плащания по тези договори след тяхното прехвърляне). Дружеството-картоиздател било уведомило Картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение от м. април 2005 г. В случая дружеството е изпратило месечно извлечение, което било доставено до Картодържателя по реда на чл. 9.1 от Общи Условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, с обикновена поща до адреса, посочен в заявлението — договор. В него била описана продажбата на картовото предприятие. Съгласно чл. 16 т. 1 от Общи Условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ в 60 /шестдесет/ дневен срок от изпращане на посоченото извлечение в „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД не е получавано писмено уведомление от Картодържателя, че не е получил месечното извлечение. При това положение, съгласно чл. 16 т. 1 от Общи Условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ месечното извлечение се счита получено. Твърдят, 3 че на 24.04.2017 г. между новият кредитор и Картодържателя било подписано Допълнително споразумение, с което страните приемали да бъде извършена промяна във вида на кредитната карта и въвеждат действието на нови Общи условия. Длъжникъткартодържател не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с в чл. 10,11 и 12 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД. Същите Общи условия са му предадени при сключване на договора и той е приел написаното в тях, като е удостоверил това с полагане на подписа си. Съгласно уговореното в чл. 15 от Общите условия към процесния договор, в случай, че Картодържателят не изплати Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения, Картоиздателят има правото да прекрати Договора с Картодържателя, да обяви Картата за невалидна, а цялото задължение по нея за незабавно изискуемо и дължимо. Поради неизпълнение от страна на длъжника С. И. Т., като правоприемник на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и на основание чл.14 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ“ АД, Банката-ищец била упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения съответно от 23.10.2018 г. и 23.11.2018 г. и съгласно чл. 20.2 е обявила цялото задължение на длъжника-карто държател за незабавно изискуемо и дължимо, с нотариална покана, peг. № 3365, том 1, акт № 166 на нотариус Стефка Цвяткова Чавдарова, с peг. № 381 на нотариалната камара, район на действие – гр. Стара Загора, изпратена до длъжника С. И. Т., с ЕГН ********** на постоянният и настоящият му адрес, връчена на 21.12.2020 г. Във връзка с гореизложеното уточняват, че претендираната от заявителя сума в общ размер на 102 лв. – такси за уведомяване, представлява сбор от разходи на Банката, във връзка с връчване на нотариалната покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба. Сумите били действително заплатени от Банката, като прилагат 2 бр. банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания към нотариуса. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и обявила това на длъжника, за което заявителят трябвало да представи доказателства, заедно с извлечението от сметка, считат че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост било необходимо условие за защита правата на кредитора и стартиране на настоящото съдебно производство по издаване заповед за изпълнение. Предвид това, намират, че разходите по това необходимо уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника С. И. Т..