Решение № 384 от 29.05.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 722/2025
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 117 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Бургас, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20252100100722 по описа за 2025 година Ищцата по настоящото дело С. Х. И.- *,действаща със съгласието на своя баща Х. И. И., чрез пълномощника адв. Николай Димитров, с адрес на адвокатската кантора гр.София,пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ ,етаж 3 е предявила против ЗК„ Лев инс “ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вредиболки и страдания от получени телесни увреждания,в резултат на настъпило на 23.01.2024 г. ПТП,причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС ,ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция-17.01.2025 год. до окончателното й изплащане.Твърди, че на 23.01.2024 г., около 14:01 часа е настъпило ПТП в ж.к. „С.“, при което водача Я. И. С. при управлението на лек автомобил марка „Опел Зафира“, с per. № **** е блъснал ищеца, който се движел по пешеходна пътека. Посочва,че за инцидента е било образувано досъдебно производство, което е приключило със споразумение, одобрено с протоколно определение № 440 от 04.09.2024г. по НОХД № 3601/2024г. по описа на 1
Районен съд Бургас, с което подсъдимият Я. И. С. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Описва подробно получените при произшествието телесни увреждания,проведеното лечение и резултатите от него.Твърди, че и към настоящия момент не се е възстановила от получената травма,като злополуката се е отразила тежко и на психиката - не се чувства комфортно, получава чести главоболия, изпитва безсилие, несигурност и безпомощност, страда от нарушения на съня.Заявява, че към датата на събитието за лек автомобил марка „Опел Зафира“, с per. № **** е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД.
,поради което е предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, към която е приложила относими документи,но не е последвало доброволното й уреждане .Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание в чл. 432 от КЗ, а предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в чл.86 от ЗЗД.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД,ЕИК 121130788 чрез пълномощника ад Панайот Велков в писмения си отговор, оспорва исковете по същество като неоснователни.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел Зафира“, с per. № **** към дата на събитието, както и постъпването на претенция по реда на чл. 380 КЗ на посочената в исковата молба дата.Оспорва част от твърдените от ищеца увреждания и по – конкретно – наличието на множество натъртвания и охлузвания. Заявява,че продължителността на възстановителния период за този вид травма е 1,5 – 2 месеца,поради което счита,че извършената на ищеца оперативна интервенция не е следствие на претърпяното ПТП ,а касае друга последваща травма,както и че не е налице причинно-следствена връзка между получената на 23.01.2024 год. фрактура и последвалата хоспитализация през м. ноември 2024 год. Оспорва всички твърдения на ищеца,че проведената от него медицинска интервенция и лечение от 11.10.2024 год. са следствие на лечение и възстановителен процес от ПТП от 23.01.2024 год.Намира,че ако такава връзка се установи,то това се дължи единствено на бездействието на ищеца с продължителност от 6 месеца,която не е посетила лекар и не е 2 проследила възстановителния процес на увредения крайник,като прави възражение за съпричиняване,изразяващо се в проява на нехайство към здравословното състояние.Счита,че е възможно да се касае и до нова травма.
Оспорва твърденията за увредено психологично състояние у ищцата в резултат на произшествието. Подчертава, че липсват твърдения и доказателства за потърсена лекарска помощ, както и от кога ищцата страда от това увредено психологично състояние, в какво се изразява то и какви мерки е предприела, поради което отново се прави възражение за съпричиняване от нейна страна на твърдяната депресия- не е предприела лечение.Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като го счита за прекомерен.Заявява, че ищеца е допринесъл за настъпването на произшествието, тъй като е пресичал в разрез с разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП – навлязъл е внезапно на платното за движение и е можел да предотврати настъпилото ПТП.Счита,че възстановителния период е бил обичаен-2 месеца, протекъл без усложнения,при което в аналогични случаи се присъждат обезщетения в порядък на 10000-12000 лв. Намира,че ищеца е бил напълно възстановен от април-май 2024 год.,като не е следвало да натоварва физически крайника си,но не се е съобразил с тези предписания. Освен това твърди,че е посещавала училище,била е физически активна и травмата не е повлияла ва ежедневието й.Оспорва е твърдените психицчни болки и страдания.
Окръжен съд Бургас,като обсъди доводите на страните и събраните и представени доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по делото,а това се установява и от събраните писмени доказателства,че на 23.01.2024 г. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел Зафира“, с per. № ****, управляван от Я. И. С. и пешеходеца С. Х. И..От събраните доказателства се установява,че с влязло в сила споразумение от 04.09.2024 год. по НОХД № 3601 по описа за 2024 год. на Районен съд Бургас Я. И. С. се е признал за виновен в това, че на 23.01.2024 г., около 14:00 часа в гр. Бургас, при управление на МПС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № № ****,нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2 т. 1, чл. 116, чл. 117 и чл. 119 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Х. И. ,изразяваща 3 се в счупване на първа предноходилна кост на десен крак ,с травматичен оток в областта,довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник,което деяние е престъпление по чл.343,ал.3,б“а“, вр. чл. 343, ал.1, б „б“, вр. чл.342,ал.1от НК и чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 117, чл. 119 от ЗДвП.Няма спор,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за моторното превозно средство – лек автомобил марка „Опел Зафира“, с per. № **** за датата на произшествието.Установява се също така,че ищцата е предявила претенции по чл. 380 от КЗ към ответника – ЗК „Лев инс“ АД на дата 17.01.2025 год.,като той не се е произнесъл по нея нито в законния срок ,нито до момента.
От извършената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза и изображението на фигура № 1 от нея се констатира,че произшествието е настъпило в к-с “С.“ на кръстовище пред бл.*.Управляваният от водача,застрахован при ответното дружество, автомобил Опел Зафира ,е предприел движение по алеята пред бл.* в посока към кръстовището пред бл.*.Алеята ,от която е тръгнал ,е обозначена като такава с еднопосочно движение с поставен в началото пътен знак „ Д 4“.Вляво спрямо неговата посока на движение е разрешено паркиране на МПС косо на платното за движение и е имало такива .В дясно от водача паркирането на МПС е разрешено перпендикулярно на платното за движение,където също е имало паркирани МПС.На разстояние около 5 метра преди кръстовището,в затревената част вдясно от пътя е поставен пътен знак „Б 2“Стоп.Непосредствено под него е поставена допълнителна табела „Т 13“,указваща направлението на път с предимство в кръстовище.С оглед на горното движещият се по алеята пред бл.* към кръстовището пред бл. * Опел Зафира е бил без предимство пред преминаващите МПС през кръстовището от пътя в дясно от него по пътя пред него,по който и той е искал да продължи.На разстрояние 7 метра след пресечената точка на пътя,по който се е движел водача на Опел Зафира,е имало маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“ с ширина 3 метра и дължина 14 метра.Пред нея е поставен пътен знак „Пешеходна пътека“.Скоростта на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара е била 10 км/ч. Водачът на лекия автомобил,идвайки от път без предимство и с намерение да се включи в движението напред по път с предимство,който път изменя посоката си на движение,е спрял пред пътния 4 знак „Стоп“,поставен на около 5 метра преди кръстовището.От това място ищцата-пешеходец и водачът на лекия автомобил не са имали обективна възможност да се възприемат.Водачът не е имал видимост в посока надясно към пътя с предимство,а също така и наляво към ищцата.За да даде предимство на движещите се по главния път и открие видимостта в посока наляво ,водачът изнесъл напред автомобила и спрял пред кръстовището за даване на предимство.От това място както ищцата е имала видимост към лекия автомобил ,така и водачът е имал видимост към пешеходната пътека.От разпита му в съдебно заседание се констатира,че той живее в този район и е запознат с особеностите на пътната обстановка в него:кръстовището,на което е възникнал инцидента,се намира зад училище „Константин Преславски“ ,самата пешеходна пътека е поставена по диагонал в пътното платно,често между колите по алеята пред чл.* излизат хора.
Непосредствено преди произшествието,докато лекиат автомобил се е намирал в покой, Я. С. е видял струпване на деца върху половината от пешеходната пътека,като те са стоели на едно място , не му се е видяло някое от тях да иска да пресича, ,счел е ,че явно са били в голямо междучасие.Пояснява,че при тези констатации и след като отново е погледнал към пешеходната пътека,а след това надолу към пътя с предимство вдясно от него, е тръгнал да ускорява бавно напред ,с не повече от 10 км/ч,за да премине през пешеходната пътека и да се включи в пътя с предимство пред него.В този момент ,завъртайки глава напред , с периферното си зрение е видял ищцата вляво от него и е предприел аварийно спиране.Водачът посочва,че преди да се ударят върху пешеходната пътека, С. И. е преминала цялото пътно платно.Това обстоятелство се установява и от извършената и приета експертиза-мястото на удара е било на 2,4 метра преди края на дългата 14 метра пешеходна пътека,в лентата за движение на лекия автомобил Опел Зафира. Вещото лице изрично е посочило,че след като ищцата със скорост 1,4 м/с е започнала да навлиза в опасната зона на автомобила-2,7 м.,е имала възможност да спре и да пропусне движещия към пешеходната пътека автомобил.
От извършената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява,че при настъпилото съприкосновение между автомобила и тялото на ищцата ,тя е получила травма на дясно ходило-счупване на първа метатарзална кост,съпроводено от оток и болка,което по медикобиологичен 5 критерий се квалифицира като трайно затруднение на движенията на десет долен крайник.Счупването не е било открито или многофрагментно,няма размачкване на кости и /или мускулатура,касае се за откършване на единичен костен фрагмент/закрито/ от основата на първа метатарзална кост с размер 5/5 мм.Фрактурата е била съпроводена с оток и болка в ходилотопросксималната част на костта,нарушена походка,не са установени циркулационни и неврологични смущения.Травмата е получена в резултат на притискане на ходилото,попаданало между твърдата основа на пътя и автомобилната гума.Предприето е било консервативно лечение-обичайно за този тип травма, чрез поставяне на гипсова имобилизация за период от 30 дни,назначена е била елевация на крайника,дадени са били указания за ненатоварване на десен долен крайник и придвижване с помощни средства,предписани са били обезболяващи.На седмия ден от травмата е проведен контролен преглед с ортопед,при който на С. И. са дадени препоръки да спазва срока на имобилизаиця,да не стъпва на крака.При контролния преглед един месец след произшествието е отразено:от рентгена напреднала консолидация,сваляне на имобилизацията,указания за двигателен режим.Около месец и половина след това ,при преглед от ортопед ищцата се е оплакала от периодични болки в дясно ходило.Отразени са рентгенови данни за напреднала консолидация на фрактурата на 1 МТК с минимална дислокация, изразено е мнение за освобождаване от часовете по физическо възпитание/от 06.04.2024 год. до края на учебната година/.Следващото документирано посещение при ортопед е след около 6 месеца по повод на постоянни болки в дясно ходило и ограничени движения.