Решение № 192 от 22.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600353 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

Настоящето въззивно разглеждане на делото е второ по ред, след като с Решение №99/02.11.2021г. по ВНОХД №457/2021г., друг състав на АС – Пловдив е отменил Присъда №260008/12.11.2020г., постановена по НОХД №280/2018г. по описа на ОС – Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Предмет на въззивен контрол е Присъда № 14/07.06.2022г., постановена по НОХД № 676/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с която подсъдимият Г. Д. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2016г. на 0,5-ти километър на четвъртокласен път SZR-1227/III-608/ гр. Ч. – с. Р. - с. С., общ. Ч., в посока запад-изток, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „Б.” с рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.8, ал.1 и чл.15, ал.1 и ал.3 от Закона за движение по пътищата 1 и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.В., за което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН за това да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Г. Д. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като лек автомобил, марка “С.“, модел “Б.“, с рег. ***** е постановил да се върне на собственика - СД Б.“ гр.С.З., а велосипед, марка „С.“ – да се върне на наследниците на Г.С.В.. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото деловодни разноски в полза на органите на разследването и съдилищата, които са ги направили, както и да заплати направените от частните обвинители разноски за повереник.

Недоволен от постановената присъда, подсъдимият Г. Д., чрез защитника си – адв. Ж., я атакува първоначално с бланкетни доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания. Подробни доводи и съображения в подкрепа на оплакванията са изложени в допълнителната въззивна жалба, с която, идентично с първоначално депозираната, се прави искане присъдата да се отмени и да се постанови нова и подс. Д. да се признае за невинен и да се оправдае изцяло по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата и направените с нея искания се поддържат като в хода на пренията се излагат и допълнителни доводи в тяхна подкрепа.

Повереникът на частните обвинители счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна – да се потвърди във всичките й части.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив също изразява становище, че атакуваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива и предлага да се потвърди изцяло.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, 2 становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е протекло по общия ред.

На базата на събрания в хода на процеса доказателствен материал, по категоричен начин е установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Г. Д. Д. е правоспособен водач на МПС с категория „В” и „АМ“ от 2001г., като притежава валидно свидетелство за управление на МПС с № *****, издадено на 29.03.2011г. от ОД на МВР - С.З.. Към датата на деянието - до м. август 2016г., Д. има допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен ред с издадени 4 броя наказателни постановления и 5 броя фишове.

На 26.08.2016г. пострадалата Г.С.В. и свидетелят Й.Д.Д. посетили гр. Х., като следобед на същият ден, около 16.30 – 17.00 часа, се прибрали в гр. Ч..

Към 17.30 часа двамата взели личните си велосипеди с намерението да направят обиколка по маршрут гр. Ч. – с. Р. - с. С. – гр. Ч.. Велосипедите и на двамата били нови, закупени през месец май 2016г., без наличието на каквито и да било технически неизправности по тях. Пострадалата В. и свидетелят Д. били запалени любители - колоездачи, като в последните три години често карали велосипедите по различни маршрути, в това число и няколко пъти по въпросния маршрут, който добре познавали.

Времето на 26.08.2016г. било слънчево и сухо, нормално за месец август. Към 19.00 часа двамата спрели да отдъхнат на Ш. – хотел Т., където престояли около половин час. Пострадалата и свидетелят Д. пили чай и чаша бяло вино, от която пострадалата В. отпила две глътки. Около 19.30 – 19.45 часа двамата решили, докато слънцето още не е залязло, да се приберат в гр.

Ч.. От самия хотел до разклона на пътя за с. Р. предстоял стръмен участък и затова двамата тикали велосипедите си до най-високата точка, където пострадалата заради по - малкото си тегло се изкачила по-бързо от свидетеля Д.. Там В. се качила на велосипеда си марка „С.“ и потеглила по стръмния 3 наклон на пътя надолу, в посока изток – запад, движейки се със скорост от около 25 – 30 км./ч., като свидетелят Д. я изгубил от поглед. Той също се качил на своя велосипед и го привел в движение, като се движил със скорост около 30-32 км/час. По пътя, в посоката им на движение, предстоял лек ляв завой, след това прав участък от порядъка на 600-800м. и голям десен завой, като пътя в участъка на десния завой бил стеснен поради налична странична растителност - по-буйна отдясно, в посока изток – запад и съответно в ляво, за обратната посока на движение. В началото на този завой свидетелят Д. видял спрян автомобил, което силно го изненадало. Към този момент пътно транспортното произшествие между управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил и велосипеда, управляван от пострадалата В., вече било настъпило.

Подсъдимият Г. Д. Д. следобеда на 26.08.2016г. пътувал от гр. С.З. към с. Р., общ. Ч., където живеели неговите родители. Подсъдимият Д. управлявал лек автомобил марка „С.“, модел „Б.” с рег. № *****, който бил служебен на фирмата му - СД „Б.” - С.З.. Автомобилът бил в добро техническо състояние, като преминал годишен технически преглед на 28.01.2016г., без отразени при прегледа технически неизправности. Д. пътувал по АМ „Т.“, отбил се на пътен възел Ч., преминал през град Ч. в посока с. Р., преминал през ж.п. прелеза и на разклона след него и завил надясно в посока с. Р.. Било около 20.00 часа. След завоя на разклона, по посока на движението му започвало изкачване, като предстоящият по пътя участък бил дълъг ляв завой. Подсъдимият Д. се движил със скорост от около 59 км/час, с която скорост навлязъл в левия по посоката му на движение завой, като избрал да се движи с управлявания автомобил изцяло в мислената лента за насрещно движение.

Самото пътно платно нямало положена върху него хоризонтална маркировка, но било предназначено за двупосочно движение. Пътният участък бил с наклон на изкачване от около 3.58 градуса / денивелация 2.5см. за хоризонтала 40см./, с ширина на пътното платно от 6.9м., с пътна настилка от едрозърнест асфалт без дупки и неизправности.

В края на завоя, в който бил навлезнал, на около 24.5м. преди мястото на удара, подсъдимият Д. възприел движещият се срещу него велосипед, управляван от пострадалата Г.С.В. и реагирал незабавно на възникналата опасност, като задействал аварийно спирачната система на автомобила и завъртял волана надясно. Въпреки това, последвал удар между автомобила и 4 велосипеда, тъй като опасната зона на спиране при движение със скорост от 59 км./ч. е 43м. – по-голяма от разстоянието до мястото на удара в момента на възприемане на опасността.

Ударът бил челен-кос за автомобила и челен за велосипеда.

Инициалният контакт настъпил между предната лява част на автомобила, в мястото на счупване на предната броня между емблемата и левия фар и предното колело на велосипеда. Мястото на първоначалния контакт /мястото на удара/ е на около 0,2 – 0,3м от мислената осова линия на платното за движение, в лентата за движение на велосипедистката, на около 66,4 метра след мерната линия на ориентира.

След инициалния удар между предната броня на автомобила и предната капла на велосипеда, предната вилка на велосипеда се деформирала, като основната конструкция се ударила в предния капак, оставяйки следа от задиране. Тялото на пострадалата велосипедистка, поради своята инертност и по-високия от предната част на автомобила масов център се преместило относително спрямо автомобила към челното му стъкло. Същото след удара получило ударен импулс по посока на движение на автомобила и придобило значителна скорост в същата посока. Същевременно тялото извършило едно сложно относително движение спрямо автомобила, придружено последователно с удари в предния капак, предното стъкло и тавана. След удара поради по-високия си от предната част на автомобила масов център, тялото на пострадалата се завъртяло силно в посока на главата към автомобила, а с краката – напред по посока на движение на автомобила.

Паралелно с това, поради своята инертност, тялото се преместило относително към автомобила. По този начин корпусът на тялото се ударил в предния капак. След това то достигнало до предното стъкло с главата си и го разрушило. Предвид високата относителна скорост – около 90 км/час, тялото се ударило в предната част на тавана и преминало над него. Непосредствено към момента на удара в тавана, върху тялото възникнала преносна инерционна сила, под действието на която тялото се преместило относително напред по посока на движение на автомобила и преминало над и пред него.

След контакта с автомобила, тялото придобило кинетична енергия, респ. скорост в посоката на движение. То извършило полет, паднало върху настилката и след процес на плъзгане и търкаляне по нея, се установило върху платното за движение и десният банкет, в позицията, посочена на мащабната 5 скица, на около 92,60 м източно от ориентира, приет в огледния протокол /краят на метална еластична ограда – мантинела, намираща се от дясно на платното за движение, отстояща на 148 метра след Т-образното кръстовище/.

След удара велосипедът продължил движението си по посоката на автомобила и го преустановил на около 89,80м източно от ориентира. След удара автомобилът се установил в дясната част на платното за движение, като задните му състави са отстояли на около 80,50 м източно от ориентира.

При така реализиралия се удар между автомобила и велосипеда, пострадалата В. получила множество телесни увреждания, несъвместими с живота. След настъпилият удар подсъдимият Д. успял да спре лекият автомобил, като същият се установил в покой на разстояние около 15-20м след мястото на удара, в посока югоизток, където бил намерен при извършения оглед на местопроизшествие, а местоположението му е описано в изготвения протокол за извършеното действие по разследването и фиксирано на снимки в изготвения фотоалбум. Подсъдимият Д., след като спрял автомобила, слязъл от него. Видял строшен велосипед пред автомобила си и до него лежаща неподвижно жена, недаваща признаци на живот.