Решение № 1376 от 19.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 271/2022
- Вид
- Решение № 1376
- Подписан
- 19.11.2022
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 282, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1376 гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Катерина Рачева
Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000500271 по описа за 2022 година
С решение № 260113 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 219/2020 г., ОС Кюстендил ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Ц. А. З. сумата 40 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на 07.06.2015 г. в гр. Тетевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 282, ал. 3 ГПК за сумата над 40 000 лв. до 85 000 лв.
С решението Бюрото е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. П. К. сумата от 3080 лв. адвокатско възнаграждение, в полза на Ц. З. - деловодни разноски в размер на 941,17 лв. по съразмерност, а по сметка на ОС - сумата от 228,23 лв. за вещи лица. На свой ред Ц. З. е осъден да заплати на Бюрото сумата от 21,23 лева деловодни разноски по съразмерност.
С определение от 20.10.2021 г. съдът е изменил и допълнил решението като е намалил възнаграждението по чл. 38 ЗА на 1730 лв., и е осъдил Ц. З. да заплати 264,70 лв. за вещи лица по съразмерност.
1
Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила въззивна жалба от Ц. А. З.. Намира, че неправилно е приложен принципа на чл. 52 ЗЗД. Подчертава, че при ищеца е проведена операция за поставяне на синтезен материал, респ. още една такава за изваждането му, а след това и множество козметични операции, вкл. и в чужбина. Сочи, че болките продължават и понастоящем, че все още има затруднения в походката, че уврежданията са пожизнени и пречат на работната функция, както и че той преживява тежки емоционални страдания. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска изцяло, като се присъдят разноски.
Срещу решението в частта, в която е присъдена законна лихва е постъпила въззова жалба от СНББАЗ. Твърди, че такава се дължи върху главницата, но от 19.05.2018 г., а не както е прието от съда от 28.05.2017 г.
Изтъква, че в случая следва да се приложи специалната уредба на чл. 271, ал.
5 вр. ал. 1 КЗ (отм.) и лихвата да се начисли от изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред НББАЗ. Претендира разноски.
Срещу определението от 20.10.2021 г. е постъпила частна жалба от името на процесуалният представител на Ц. З. – адв. К.. Намира, че възнаграждението по чл. 38 ЗА е неправилно занижено, а разноските за вещи лица – неправилно изчислени. Отделно намира, че Бюрото няма процесуална легитимация да иска отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, тъй като това право било преклудирано след края на съдебните прения, когато страната е можела да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В два писмени отговора СНББАЗ оспорва основната въззивна жалба и частната жалба. Представя доказателства за плащане на сумата от 40 000 лв. главница и 12 867 лв. лихви в полза на жалбоподателя.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм).
Ищецът Ц. А. З. твърди, че пострадал при ПТП на 7.06.2015 г., като инцидентът бил причинен от виновно и противоправно поведение на водач на автомобил, регистриран в държава членка на системата „Зелена Карта“, който водач нямал сключена застраховка за гражданската си отговорност. Твърди 2 се, че ищецът претърпял физически болки и душевни страдания, оставащи за цял живот, поради което се претендира от ответника да му заплати допълнително обезщетение в размер на 85 000 лв., като няма спор, че в полза на лицето от Гаранционен фонд и от НББАЗ вече е заплатено обезщетение от общо 63 000 лв. (Уточнено е в о.з. – л. 330, че не се претендира разлика над тези суми.) Претендира законна лихва от 28.05.2017 г. и разноски.
Ответникът Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не оспорва материално правната си легитимация, нито че е настъпил инцидент, който е увредил ищеца, като обаче подчертава, че З. е получил обезщетение (от СНББАЗ и Гаранционен фонд) за търпените неимуществени вреди в общ размер на 63 000 лв. Оспорва характера на вредите, причинната им връзка с ПТП и размера на обезщетението, което се претендира. Счита, че лихва се дължи от изтичането на 3-месечния срок от уведомяването на Бюрото. Въвежда възражение за погасителна давност за главницата и за лихвите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че в резултат на противоправно и виновно поведение на водач, без гражданска отговорност, управляващ автомобил, регистриран в страна, членка на системата „Зелена карта“ е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца. Няма спор, че до момента за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди той е получил сумата от 63 000 лв.
Във връзка с получените травми по делото са изслушани СМЕ.
Установява се, че лицето е получило счупване на дясна лакътна става, травматична увреда на десния лакътен нерв, счупване на коленна капачка, рана на левия палец и контузия на гръдния кош, както и рани по тялото.
Наличните данни сочат, е движенията в десния лакът не са възстановени, в дясното коляно са се развили артрозни процеси, а в дясна бедрена костасептична некроза. Около 8 месеца след инцидента ищецът е бил неработоспособен, като и по настоящем се налага периодично лечение и физиотерапия. Констатирано е ограничение на движението на пръстите на ръката, което води до 40% намаляване на работоспособността, като е 3 изтъкнато, че трудностите при писане, обличане, ежедневни дейности и пр. са резултат от увреда и нарушено кръвоснабдяване на нерва на ръката. Посочено е, че са останали белези.
Втората СМЕ потвърждава, че ищецът е получил фрактура на дясна капачка на коляното, с оперативно лечение, със затруднение в движенията на десния крак за период 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната лакътна кост (също лекувано с операция) – за 6-7 месеца. Били провеждани рехабилитации за раздвижване. За отстраняването на поставените в крака и ръката остеосинтезни материал били проведени нови операции. Констатирана е накуцваща походка в дясно, скъсяване на десния долен крайник с 4 см., наличие на силна палпаторна болка в областта на дясна тазобедрена става, болезнени и ограничени движения, наличие на зараснал оперативен цикатрикс в областта на дясна колянна става, палпаторна болка в областта на капачката и медиална ставна цепка на същата става, болезнени движения на дясна колянна става и ограничени в крайните степени, оперативен цикатрикс в областта на дясна лакътна кост, палпаторна болка в същата област.
Движенията в същата става са болезнени и ограничени в крайните степени, установена е флексионна контрактура в областта на 4- ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, движенията на ставите на същите пръсти са болезнени и ограничени, а в областта на мускулатурата на дясното бедро и дясна предмишница има наличие на хипотрофия. Според вещото лице в първите няколко месеца ищецът е търпял силни болки в областта на оперираните дясна колянна и дясна лакътна става, носил е имобилизация на дясната колянна става, като увредата на дясната лакътна става допълнително е пречела на самостоятелното му придвижване. Констатирано е усложнение поради засягане на нервус улнарис на дясната ръка и получената асептична некроза на главата на дясната бедрена кост. Установено е ограничение на движенията – напр. не може да се извършва пълен клек, ищецът накуцва и по мнение на вещото лице следва да ползва помощни средства, а самото накуцването влияе на всички стави, които са околни, съседни на таза, води до изкривяване на таза и гръбначният стълб, влияе на цялото тяло, създават се предпоставки за увреждане на гръбнака. Прогнозата относно накуцването е неблагоприятна, като същото може да се усложни. Пояснено е, че увредата на тазобедрената става (свързана с некроза) е установено след време (1-2 години), и вероятно се дължи на увреждането на прекъснати съдове при ПТП.
4
Пред настоящата инстанция е изслушана единична СМЕ. Същата е дала разяснение на понятието асептична некроза, като е посочила, че то съставлява смърт на костта и клетките, които я образуват, поради нарушение на кръвоснабдяването. Това състояние е било установено при дясната тазобедрена кост на ищеца 1 г. и 4 м. след процесния инцидент.
Консултиращия специалист е посочил към тази дата, че е налице скъсяване на десния крак с 2,5 см, вътрешна ротация на крака, хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и болезнена походка. При изследване на механизма на ПТП и с оглед деформациите на купето в предната му част – броня, капак, фарове, калници, е дадено заключени от вещото лице, че ударът е бил интензивен челен, което е довело до внезапно изместване на пътуващия на предна дясна седалка напред и нагоре, което е причинило многофрагментна фрактура на дясното капаче на крака. Силата от интензивния удар се е насочила по хода на бедрената кост и е довела до удар на главата на бедрената кост в ставната ямка на таза. Този удар е провокирал малки напуквания и раздробявания на ставната повърхност, което именно е било последвано от нарушение на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост и последвалата от това некроза. Това състояние (придружено с прогресивно влошаване) категорично е обусловило необходимостта от протезиране и поставяне на изкуствена тазобедрена става. По отношение на периода, в който пострадалият е търпял болки от ПТП, вещото лице е посочило, че той е продължил в рамките на 6 м, след което са останали само тези в ингвиналната област – те били силни и постоянни, довели до ограничение на движението на крака, накуцваща походка, изкривяване на гръбначния стълб. След операцията болките са били интензивни за срок от 30 дни, а след това са намалили интензивността си с проява при промяна на времето. При преглед е установено, че ищецът се придвижва самостоятелно, с накуцваща походка, като използва бастун при неравен терен или продължителен преход, походката е близка до нормалната. Налице са трудности при клякане, изкачване на стълби, но ищецът може да води пълноценен живот. При разпит в о.з. е пояснено, че непосредствено след ПТП не е било възможно да се установят напукванията в тазобедрената става, които могат да бъдат открити само при провеждане на ЯМР-изследване и то поне 12 дни след инцидента, когато започва процесът резорпция. Пояснено е, че при първоначалното откриване на некрозата е започнало медикаментозно 5 лечение, но подмяната на ставата е станало след близо 6 години.
От СМЕ на вещото лице офталмолог е видно, че няма намаляване на зрението или увреждане на очната ябълка при ищеца. Оплакванията от „бели петна“ в зрителното поле са отшумели за месец, като е посочено, че могат да се дължат на комоцио.
Като свидетел е разпитан К. А. З., който разказва, че състоянието на ищеца било много лошо след ПТП – той имал наранявания по цялото тяло, в окото му били влезли стъкла, не можел да се грижи сам за себе си и да се обслужва, налагало се в болницата да ходи свидетеля и приятели за да му помагат. Ц. споделял, че след инцидента ежедневието било ад, не можел да извършва физическа работа, не можел да шофира, има проблеми с ходенето – и като постои повече на едно място, и като ходи. Единият му крак станал покъс с 2 см и казвал, че трябва да сменя тазобедрена става. Психически не бил добре – не можел да спи, взимал приспивателни и успокоителни. Той бил половин човек, бизнесът му бил почти пред фалит, не можел да ходи за стока, наели работници в магазина им. Трудно му било в ежедневието, трябвало да му се помага с дърва за зимата, които да се качат на 4 етаж където живеел, трудно му било да пазарува. Избягвал да общува с хора. Ходил на санаториуми, по лекари, болници, но нямал подобрение. Изнервял се, че не може нищо да свърши, че не можел да помага на майка си.