Решение № 189 от 27.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на К. И. Н., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, действаща чрез пълномощника си адв. Д.

Г., против "Кредито" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Р. Н. Т., с която се претендира осъждането на ответното дружество за заплащане на 356. 11 лв., с която неоснователно се е обогатило за сметка на ищцата, поради недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2024 г. между страните е сключен горния договор за потребителски кредит, с който е бил предоставен кредит в размер на 1 200 лв. – главница. По договора е начислена такса експресно разглеждане в размер 186. 70 лв., за която се твърди, че е недължимо платена и се претендира нейното връщане основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. От една страна се оспорва клаузата предвиждаща заплащане на такса, а от друга страна и целия договор, поради 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че сумата по същество представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, и като Т.а нарушаващо горно изискване водило до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Поради това и се заявява осъдителна претенция за заплащане на сумите, платени над дължимата главница от 1 200 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 143 , чл. 146 и чл. 148 от ЗЗП и чл. 19 и чл. 22 от ЗПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват твърденията за недействителност на договора, тъй като не страдал от сочените от ищцата пороци, като излага обстойно доводите си в тази насока. Излага се също така, че дори и да се приеме, че клаузата относно таксата за експресно разглеждане е недействителна, то недействителността й не водила до недействителност на целия договор. Сочи се също така на 07.11.2025 г. ищецът е получил сума в размер на 317. 81 лв. , като надвнесена по процесния договор за кредит, която била върната. Остатъкът от претенцията в размер на 38. 93 лв. е приспадната за лихва, която била договорно уговорена. Също търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 1 200 лв., при ГЛП от 20.05 % и ГПР от 22 %. Уговорено е връщането на сумата с лихва от 81. 53 лв., като наред с това е предвидено и заплащането на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 186. 70 лв., както и неустойка от 435. 63 лв. Уговорено е връщането на кредита на 7 вноски, с размер от 271. 99 лв. т.е. обща стойност на плащанията в размер на 1 903. 86 лв. Изрично в договора е посочено, че неустойката е индивидуално уговорена и приета за разумна сума, която се дължи при неспазване на задълженията от страна на получателя. Съгласно чл. 26, ал. 2 същата се дължи в случай, че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи обезпечението по ал. 1 – две физически лица, солидарни длъжници, всяко от които да отговоря на посочени изисквания, като в ал. 3 е предвидено, че при изпълнение на това задължение не е дължима неустойката. Приложение № 1 към договора съдържа и погасителния план към него.

Не се спори също така, че ищецът е заплатил на кредитора по договора за потребителски кредит сумата от 1 556. 11 лв., което е видно от представените към исковата молба платежни документи. Обявено за безспорно по делото е и че 2 впоследствие сумата от 317. 18 лв. е била възстановена на ищцата от страна на ответника.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 22 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално отговаря и на изискането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая, обаче, така посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно неустойката и таксата за експресно разглеждане, които следва да бъдат включени в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Досежно неустойката следва да се отбележи, че съгласно чл. 92, ал. 1, изр.1 от ЗЗД същата следва да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая съгласно чл.

26, ал. 1 от договора, който безспорно е потребителски такъв, се предвижда, че заемателят се задължава най-късно в 3-дневен срок от получаване на заемната сума да осигури поръчителстовото на две физически лица, които трябва да отговорят на определи условия. С оглед съдържанието на неустоечната клауза и съобразявайки разпоредбата на чл. 43, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на гореописаните задължения да заплати неустойка, независимо дали изпълнява в срок основно поето задължение по договора – за връщане на предоставения паричен заем, при което така уговорената клауза за неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по 3 договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, като действително съставлява скрито възнаграждение за кредитора. Същото се отнася и досежно таксата за експресно разглеждане, която освен това е уговорена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така уговорените неустойка и такси безспорно следва да фигурират в ГПР, а не са включени. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита, тъй като горепосочените такса и неустойка представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и който е известен на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да бъде отчетен като „общи разходи по кредита“ и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на тези разходи при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор, посочени в чл. 22 от ЗПК, води до неговата нищожност, като така прието е в съответствие е практиката на СЕС по решение от 21.03.2024 год. по дело С-714-22 и другите решения цитирани в него.

При това положение платените суми над главницата от 1 200 лв. се явяват платени без основание, тъй като при недействителността на договора се дължи само чистата стойност по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Ищцата е заплатила 1 556. 11 лв. т.е. 356. 11 лв. над главницата от 1 200 лв. В същото време обаче ответното дружество вече й е върнало сумата от 317. 18 лв. за заплатените части от неустойката и таксата за експресно разглеждане, което е видно представената разписка за плащане чрез ePay.bg от 07.11.2025 г. от 15. 22 часа /след завеждане на делото/. При това остава дължима сумата от 38. 93 лв. – заплатени възнаградителни лихви, които съобразно изложеното по-горе също са недължими.

При това искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 38. 93 лв. с равностойност от 19. 90 евро, ведно с акцесорната претенция за лихва от дата на завеждане на делото, и съответно отхвърлен за горницата. Ищцата има право да получи и законна лихва върху вече платените в хода на делото 317. 18 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 11.09.2025 г. до датата на плащането – 07.11.2025 г., възлизаща на 6. 97 лв. с равностойност от 3. 56 евро.

4

При този изход на спора ищцата ще има право и на всички сторените разноски по делото, тъй като причината за частичното отхвърляне на иска е извършеното плащане в хода на делото. Съответно ответното дружество няма право на разноски досежно отхвърлената част от иска, тъй като е извършил плащането в хода на делото, при което е дал повод за неговото завеждане и следва да заплати на другата страна разноските за това. При това следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв. с равностойност от 25. 56 евро за направените по делото разноски за заплатена държавна такса.

Следва също така да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвокат Д. Г. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с ДДС с равностойност от 245. 42 евро, чиито размер съдът намира за справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда "Кредито" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, сумата от 38. 93 лв. /тридесет и осем лева и 93 ст./ с равностойност от 19. 90 евро - главница, представляваща платена сума над главницата от 1 200 лв. по сключения между тях договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2024 г., като платена без основание с оглед нищожността на договора съгласно чл. 23 от ЗПК, ведно със законна лихва за забава върху горната сума от датата на предявяване на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6. 97 лв. /шест лева и 97 ст./ с равностойност от 3. 56 евро, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 317. 18 лв. – възстановена доброволно сума в хода на делото над дължимата главница по договора от 1 200 лв., за периода от депозиране на исковата молба – 11.09.2025 г., до датата на плащането от страна на "Кредито" ООД – 07.11.2025 г., както и сумата от сумата от 50 лв. /петдесет лева/ с равностойност от 25. 56 евро за направените по делото разноски, като отхвърля иска над уважения размер от 38. 93 лв. до пълния заявен размер от 356. 11 лв.