Решение № 583 от 10.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330206628 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0432-001395/ 07.11.2025 г. на Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на Т. Д.

С. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева / 153,39 евро, за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП , и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева/ 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

С въззивната жалба се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно се поддържат аргументи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 17.10.2025 г. около 23,35 часа в село Марково, по път отворен за обществено ползване – ул. „Захари С.ов“ до № 1, жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № *** – чужда собственост, като се движел в посока от юг към север. При управлението на посоченото МПС, жалбоподателят извършил нарушение, тъй като не контролирал достатъчно управлявания от него автомобил поради което и загубил контрол и се блъснал в метален електрически стълб. С описаното си поведение жалбоподателят причинил ПТП с материални щети нанесени върху елементи от пътната инфраструктура. Наред с това, като водач – участник в посоченото ПТП, жалбоподателят не спрял на място да установи последиците от настъпилото пътно произшествие, включително не уведомил и службите за контрол.

Така описаната фактическа обстановка, била установена от страна на администрацията, като случаят бил разпределен за работа на свид. Ю. – служител при 01 РУ на ОД на МВР Пловдив. Същият предприел действия по установяване на случилото се, като били снети обяснения от жалбоподателя, огледано било МПС, изготвен бил снимков материал. Впоследствие на 29.10.2025 г. свид. Б. съставил на база събраните данни по делото Протокол за ПТП, както и АУАН в присъствието на жалбоподателя. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление и жалбоподателят бил наказан съответно за нарушение по чл. чл. 20, ал. 1 ЗДвП и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка, която впрочем не се оспорва от жалбоподателя, се доказва по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност. Така от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, които да внесат макар и минимално съмнение в достоверността на изложеното във фактическата рамка на обвинението в процесните АУАН и НП. Както пред администрацията, така и в хода на съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване на твърдяната от жалбоподателя причина за ПТП и съответно напускането му без да установи последиците от него – а именно влошено здравословно съС.ие. В какво именно се е изразявало то остана неясно, като конкретика в тази връзка липсва и в заявеното от страна на жалбоподателя пред свид. Ю.. Ето защо и твърденията за внезапно 2 влошило се здравословно съС.ие от страна на жалбоподателя останаха изцяло недоказани.

За формиране на изводите си от фактическа страна, съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие в условията на устност и непосредственост полицейски служители сред които актосъставителя Б. и свид. Ю..

По отношение на показанията на полицейските служители съдът намира, че същите са непротиворечиви, логични и последователни и като такива напълно кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателствени източници, включително изготвения и приложен по делото снимков материал от процесното ПТП. Ето защо съдът намира, че от самостоятелния и съвкупния анализ на посочените доказателствени източници се установява по безспорен и категоричен начин деятелността на санкционираното лице, механизма на установяване на нарушенията и събитията след извършването им, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

По отношение на писмените доказателства, събрани както в хода на съдебното следствие, така и приобщените такива към административно наказателната преписка, съдът им дава вяра доколкото си кореспондират както помежду си, така и със събраните и кредитирани от съда гласни доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, съответно да опорочават административно наказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на санкционираното лице. Всички елементи на фактическия състав на процесните нарушения са подробно, ясно и пълно описани. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни лица, което обстоятелство се установява от приложените по делото Заповеди. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 – 43 ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на нарушенията. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието на атакуваното НП се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административно наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти.

От правна страна съдът намери следното:

3

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като изпълващо признаците на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е загубил контрол над управляваното от него МПС, при което е настъпило ПТП с материални щети. Отново следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на събраните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение. Нещо повече, при съставянето на АУАН жалбоподателят н е е посочил, че има възражения, такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН. Каза се - не е и представил доказателства за твърдението, че не е действал виновно, тъй като му е прилошало както пред АНО, така е пред съда, поради което презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗАНН , не бе оборена.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 300 лева с еврова равностойност от 153,39 евро, поради което и не е налице основание за нейното изменение или отменяне.

Според регламента на чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

От приетата по делото фактическа обстановка и от анализа на доказателствата се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци и на това нарушение.

Установи се, че след като е причинил процесното ПТП с материални щети, С. е напуснал местопроизшествието без да спре и да установи последиците от него.

Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се улесни осъществяването на контрол от страна на органите на МВР. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, включително предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спре и да установи вредите може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , която предвижда че санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на ПТП 4 се лишава от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и му се налага глоба 200 лв, чиято еврова равностойност коректо е посочена да възлиза на 102,26 евро.

Нарушенията не могат да се определят като маловажни по смисъла на на чл. 28 ЗАНН. Вмененото противоправно поведение изпълващо признаците на административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, не е маловажно и от гледна точка дефинициите в параграф 6, т. 32 от ДР на ЗДвП и пар. 1 т. 4 от ДР на ЗАНН, а и с оглед особеностите на конкретния случай.

Както се посочи, в резултат на управление на МПС при недостътечн контрол върху него се е стигнало до ПТП със сериозни материални вреди нанесени върху обект част от пътната инфраструктура. Видно от представения снимков материал вредата никак не е незначителна и сочи на механизъм на настъпване на ПТП значително завишаващ степента на обществена опасност на деянието.

Всичко това, съобразено и с данните изводими от приложената по преписката справка нарушител/ водач категорично не дава основание да се счете, че отклонението от нормативно предписаното поведение е незначително, респ., че нарушенията представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено в цялост.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна, доколкото обаче такива не се претендират, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0432-001395/ 07.11.2025 г. на Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на Т. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева / 153,39 евро, за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП , и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева/ 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .