Решение № 263690 от 07.06.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.........................../07.06.2021г., гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря Вероника

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5255 по описа на съда за 2019 год., съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.И.И., чрез пълномощника й – адв. М.Д. от САК, заместена в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК от децата си Я.С.Я. и Ю.С.И., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу Столична община, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от С.И.И. неимуществени вреди – болки и страдания, от увреждане, настъпило поради попадането й в необезопасена от ответника и несигнализирана шахта, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 21.02.2017г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.02.2017г. в гр.

София, първоначалната ищца, вървейки по десния тротоар на бул.“Цветан Лазаров“ в ж.к.“Дружба“ с посока на движение от бул.“Брюксел“ към ул.“Копенхаген“ пред магазин „ДМ“ срещу бл.**попаднала в необезопасена и несигнализирана шахта с пробит капак и си счупила горния край на раменната кост на лявата ръка. Излага се, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, като на място имало свидетели – очевидци на инцидента. Починалата в хода на съдебното производство С.И.И. получила сериозни телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, силна болка в областта на лявата раменна става, оток, деформация и не било възможно да извършва активни движения, а пасивните й движения били силно болезнени. След инцидента тя била приета по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където било констатирано счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка.

Била й извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус, скапула, клавикула. Фрактурата била фиксирана с три киршнерови игли, като за имобилизация на крайника била поставена превръзка по Дезо, приложено й било и медикаментозно лечение. На 27.02.2017г. била изписана от болничното заведение. Лечението й продължило в домашни условия, като травматичните увреждания затруднили движенията на левия горен крайник за период от няколко месеца, през което време провеждала и медикаментозно лечение. Била й необходима помощ от близките в ежедневието и постоянни грижи, била подложена на щадящ двигателен режим на горните крайници. Дълго време след инцидента и лечението изпитвала затруднения при задоволяване на битовите и хигиенните си нужди. На 12.05.2017г. била приета в МБАЛ“Люлин“ ЕАД, била й извършена операция за изваждане на поставените киршнерови игли, а на 15.05.2017г. била изписана от болничното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и домашно лечение. Преживеният стрес и уплахата й причинили негативни емоции, имала проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и напрегната, ограничила социалните си контакти, изпитвала страх да се разхожда, като и към датата на подаване на исковата молба изпитвала болки, а въпреки оперативната намеса двигателните функции на лявата й ръка не били възстановени напълно. Излага се, че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на задължението на Столична община да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост, съгласно пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние, съгласно чл.167 от ЗДвП вр.чл.30 ал.4 вр.чл.31 от Закона за пътищата. Прави се искане за уважаване на предявения иск, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като предявения иск се оспорва по основание и размер. Излага се, че шахтата, описана в исковата молба, чиято цялост е била нарушена, е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като се поддържа, че Столична община не е пасивно легитимирана да отговаря за причинените неимуществени вреди, тъй като в процесната шахта преминават електрически кабели и същата се стопанисва от горепосоченото дружество, а процесното съоръжение представлява част от „електропреносна мрежа“, съобразно пар.1 т.20 от ДР на Закона за енергетиката/ЗЕ/ - кабелно съоръжение по смисъла на чл.311 т.6 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електроводни линии, а именно – кабелна шахта. Поддържа се, че не е осъществен фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, като е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се съображения за прекомерност на размера на претендираното обезщетение. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на същата, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна, следното:

От показанията на свид. Я., разпитан в това му качество преди конституирането му като ищец по реда на чл.227 от ГПК, се установява, че през м.02.2017г. двамата с майка му – първоначалната ищца, пресичали улицата – булеварда, водещ към летището, и се озовали пред магазин ДМ, като свидетелят не обърнал внимание, че на тротоара до бордюра имало малка правоъгълна шахта с бетонен капак, който бил малко повдигнат. Циментът бил изронен и се виждала част от металната конструкция.

Майка му се спънала на железата и паднала напред. Вдигнал я от земята и тя започнала да вика, че я боли рамото, като по-късно се оказало, че е счупено.

Намиращи се в близост до инцидента хора повикали бърза помощ, след което тя била откарана с линейка в бившата ракова болница, където останала около седмица. След като я изписали, понеже й шили рамото и били сложили някакви пирони, тя не се възстановила изобщо, не можела да си движи лявата ръка. Оттогава почти не излизала, като свидетелят предполага, че е претърпяла стрес, не можела да се обслужва сама и все още изпитвала болки.

Видно от показанията на свид. Д., който познавал Я. - сина на първоначалната ищца, от БТК е, че същият знае за инцидента с нея. През месец февруари 2017г. към 16,30 – 17,00 часа в ж.к.“Дружба“ в близост до главния булевард – бул.“Цветан Лазаров“, С. паднала в една дупка на шахта от бетон, разположена пред магазин ДМ. Шахтата била обрулена, обрушена, липсвал цимента, който я покривал, като се виждали само арматурни пръчки. Свидетелят бил на около 2,5 метра след Я. и знаел точно къде е станал инцидента. Той съдействал на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, като показал коя е шахтата, тъй като там имало и други шахти, и установил, че капакът на шахтата вече бил сменен за разлика от останалите капаци на другите шахти. Намиращи се наблизо граждани извикали линейка и С. била откарана в старата Окръжна болница на бул.“Цариградско шосе“ – сега „Св. Анна“. От сина й Я. разбрал, че й слагали планки, пирони и шини. Около година и половина след инцидента починала, като не се била възстановила, изпитвала болки, страх и ужас.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приложените по делото медицински документи: Епикриза от ИЗ № 4166/2017г. на Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ“Св. Анна“ София и Епикриза от ИЗ № 1554/2017г. на МБАЛ“Люлин“ ЕАД и преглед на С.И.И.. Видно от заключението е, че вследствие на претърпяната злополука на 21.02.2017г. С.И.И. *** е получила „Счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост“. Получила е травмата като пешеходец. Попаднала е в необезопасена шахта на тротоара, по който се движела, загубила равновесие и паднала върху лявото си рамо, като според експерта напълно е възможно фрактурата да е получена по описания от нея механизъм, който е и типичен за получаване на такъв вид счупване. По своя медико-биологичен характер, полученото счупване е довело до „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, а в случая – до три месеца.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата получила в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София. Постъпила с болки в лявото рамо и невъзможност да движи лявата си ръка. Извършени били хематологични и рентгенови изследвания, консултации с ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог.

При рентгеновото изследване на лявото рамо била констатирана „Фрактура на хирургичната шийка на лявата раменна кост“. При прегледа били установени и придружаващи заболявания: Двустранна кондуктивна загуба на слуха. Есенциална хипертония.

След проведена предоперативна подготовка на

22.02.2017г. пострадалата била оперирана. Извършено било: “наместване на фрактурата и стабилизирането й с 3 бр. киршнерови игли“. Поставена й била мека обездвижваща превръзка по модела на Дезо за срок от 35 дни. Включена била антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на общото състояние, без описани усложнения, пострадалата била изписана от болницата на 27.02.2017г., като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. По време на възстановителния период тя търпяла болки по предната част на рамото, а когато й свалили меката имобилизационна превръзка движенията в лявата й раменна били силно болезнени.

В периода от 12.05.2017г. до 15.05.2017г. ищцата провела болнично лечение в МБАЛ“Люлин“ ЕАД София. Приета била с диагноза:

„Състояние след метална остеосинтеза за фрактура на шийката на раменната кост.

Частична лезия на сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул“. Извършени й били нови хематологични и рентгенови изследвания и консултации по повод придружаващите заболявания на пострадалата. Била оперирана в деня на приема в болницата – 12.05.2017г. Извършено било: „оперативно отстраняване на Киршнеровите игли и „тенопластика“ на частично скъсаното сухожилие, което било прорязано от една от Киршнеровите игли. Поставена мека имобилизация/митела/, но неправилно било записано „на дясното рамо“. Включена й била седативна и обезболяваща терапия. Изписана била от болницата на 15.05.2017г. при първично зарастваща оперативна рана и лечението й било насочено за рехабилитация на лявата раменна става, поради развилата се контрактура. Общо лечебния и възстановителен период на ищцата продължил 3 месеца.

През посочения тримесечен период ищцата търпяла болки и страдания, като най-интензивни те били непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2-3 седмици от лечението. Интензивни били болките и през първите 2-3 седмици по време на проведената ранна рехабилитация. Извън тези периоди болките при ищцата затихнали и били само спорадично явяващи се, най-вече рано сутрин, както и при студено и влажно време, което е налагало тя да ползва обезболяващи средства. От деня на злополуката до изготвяне на заключението били изминали повече от 2 години и половина и първоначалната ищца, която към датата на изслушване на експерта е била жива, не продължавала да търпи болки в зоната на претърпяната фрактура. Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца, ищцата не можела да си служи пълноценно с лявата ръка поради получената фрактура и частичната лезия на сухожилието на двуглавия мускул, за което била проведена втората операция в МБАЛ“Люлин“ ЕАД.

По отношение на получената фрактура на шийката на лявата раменна кост общо лечебния и възстановителен период е приключил за срок от 3 месеца, но тъй като фрактурата била вътреставна, били налице остатъчни негативни явления: траен оперативен линеен белег от извършените операции, както и ограничение на движението „А.абдукция“ /отвеждане встрани/ с около 20 градуса.