Решение № 4489 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4489 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505910 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5059/23.03.2025 г., постановено по гр.д. № 64 366/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, е осъдено „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0,72 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника по фактура № 0442084993/04.01.2022 г., по която било издадено кредитно известие № 652959126 за сумата от 0,60 лв без ДДС.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 125550/ 09.04.2025 г., подадена по ССЕВ на 08.04.2025 г., на “А1 България“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че с отговора на исковата молба изрично било оспорено, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил сумата по процесната фактура, вкл. и претендираната сума. Счита, че за да бъде основателен искът по чл. 55 ЗЗД, то ищецът „Минолби“ ЕООД следвало да докаже, че неговият патримониум се е обеднил за сметка на ответника “А1 България“ ЕАД. Сочи, че по делото не било доказано намаляване на ищцовото имущество. В случая не било налице намаляване на имуществото на ищеца независимо че било платено негово задължение. Дори да имало обогатяване на имуществото на „А 1 България“ ЕАД, то това обогатяване не било за сметка на имуществото на „Минолби“ ЕООД, а за сметка на платилото сумата лице – трето за спора лице. Сочи, че уважаването на претенцията водело до обогатяването на ищеца с нещо, с което не се е обеднил. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Минолби“ ЕООД от 15.05.2025 г. Въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба.

Изложени са съображения, че задължено лице по процесната фактура е именно дружеството – ищец „Минолби“ ЕООД. Твърди, че плащането на фактурите било прието от страна на мобилния оператор без възражение преди повече от 3 години.

Обжалваното решение било съобразено със съдебната практика относно плащането, извършено от трето лице. Поддържа, че дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то плащането несъмнено е осчетоводено за погасяване на задълженията на „Минолби“ ЕООД към въззивника. Моли съдът да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът твърди в исковата молба и уточняваща молба от 07.11.2024 г. и от 03.02.2025 г., че е потребител на мобилни и съобщителни услуги по договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г. Ищецът имал договори за 2 161 услуги.

Сочи, че по договора № 503554975 била издадена процесната фактура №

0442084993/04.01.2022 г., сумата по която била заплатена. Твърди, че по фактурата било заплатено вповече от дължимото с 0,60 лв. без ДДС. В тази връзка било издадено кредитно известие № 652959126 за сумата от 0,60 лв без ДДС от ответника. Във фактурата неоснователно били добавени такси, които били вече предплатени с предходната фактура.

В рамките на процедура по чл. 129, ал. 3 ГПК по отстраняване на нередовностите на исковата молба на ищеца са дадени указания да посочи точната дата, на която е извършено плащането. С първата уточнителна молба ищецът сочи, че не може да посочи точната дата на плащането, но това било през февруари 2022 г. Не е посочен и начин на плащането. С втората уточнителна молба ищецът поддържа, че дори плащането да е извършено от трето за спора лице то плащането е извършено за погасяване задълженията на „Минолби“ ЕООД по договора.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Не спори да е погасена сумата по фактура № 0442084993/04.01.2022 г., но оспорва именно патримониумът на ищеца да е намалял с процесната сума. Оспорва сумата да е заплатена от ищеца. Сочи, че таксите по процесната фактура били начислени законосъобразно с оглед предоговаряне от страните на тарифния план за съответните услуги през процесния период.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че „Минолби” ЕООД и „А1 България” ЕАД са сключили Договор № 503554975 за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги. Не е спорно, че в изпълнение на този договор от „А1 България” ЕАД са предоставяни мобилни услуги по договора. Установява се също, че от „А1 България” ЕАД е издадена фактура № 0442084993/04.01.2022 г. за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. С отговора на исковата молба „А1 България“ АД не оспорва, че фактурата е издадена за услуги за мобилен 2 номер 0***********. Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, че „А1 България ЕАД е издало кредитно известие № 652959126 за сумата от 0,60 лв без ДДС /или 0,72 лв. с вкл. ДДС/ към фактурата - представен е неоспорен списък с кредитни известия.

Страните не спорят и че сумата по фактурата е заплатена на „А1 България” ЕАД. Спорно е обаче кой точно е платецът на сумата по процесната фактура.

Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника посочената в исковата молба парична сума, вследствие на което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника неоснователно се е увеличило.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума, както и останалите си възражения.

За разлика от иска по чл. 79 ЗЗД, ответника по който може да се защитава ефективно с възражение за погасяване на задълженията чрез плащане, вкл. и от трето лице, но за сметка на ответника и това да доведе до положителен за ответника резултат /отхвърляне на иска/, то за основателността на иска по чл. 55 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже пълно и главно, че именно неговият патримонум се е намалил с плащането. Не е достатъчно доказването на увеличаването на патримонуима на ответника за уважаване на иска, а следва да се установи по несъмнен начин, че именно ищецът се е обеднил вследствие на имущественото разместване.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е развалена. Съгласно чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

Настоящият състав намира, че от издаденото от „А1 България” ЕАД кредитно известие към фактура № 0442084993 не може да установи кое е лицето, което е заплатило процесната сума. В хода на производството от ищеца „Минолби” ЕООД не са ангажирани доказателства, от които да се заключи по несъмнен начин, че именно то чрез управителя или свой служител е заплатило на „А1 България” ЕАД търсената по делото сума.

Неоснователни са твърденията на въззиваемия, че било без значение дали плащането по горепосочената фактура е извършено от трето лице, респ. че са ирелевантни отношения на ищеца с това третото лице. Следва да се посочи, че са възможни най-различни хипотези на плащане от третото лице. Възможно е то да е платило от собственото си имущество и по своя инициатива процесната сума.

Действително по арг. от чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако последният има интерес от личното изпълнение от страна на длъжника. С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият е удовлетворен, но изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Когато третото лице има правен интерес и заплати чуждото задължение, то ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Ако платеното е дадено без да е имало валидно правоотношение между длъжника и получилия изпълнението кредитор, то третото лице, а не длъжникът ще може да търси от кредитора връщане на полученото без основание. Това следва от обстоятелството, че 3 неоснователното разместване на блага засяга само правната сфера на третото лице, чието имущество е намаляло. В този смисъл е и Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.

По делото липсват каквито и да е доказателства за връзката между „Минолби” ЕООД и лицето, платило процесната сума. Поради това не може да се направи извод, че именно ищецът „Минолби” ЕООД се е обеднил и че той е материалноправно легитимиран да търси претендираната парична сума.

Поради това искът е неоснователен.

Съдът определя юрисконсултно възнаграждение в полза на ответника за първата инстанция от 100 лв, а за втората – от 50 лв., общо 150 лв. или 76,69 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5059/23.03.2025 г., постановено по гр.д. № 64 366/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, с което е осъдено „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0, 72 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника по фактура № 0442084993/04.01.2022 г., по която е издадено кредитно известие № 652959126, както и в частта относно разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв. разноски по делото, като вместо това постановява

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „МИНОЛБИ“ ЕООД ЕИК 201995159 против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 131468980, иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 0,72 лв. - подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника по фактура № 0442084993/04.01.2022 г., по която е издадено кредитно известие № 652959126.

ОСЪЖДА „МИНОЛБИ“ ЕООД ЕИК 201995159 да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 131468980 на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 76,69 евро- разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5