Решение № 267 от 06.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Благоевград, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101112 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** против Б. К. Е., ЕГН **********, Е. Б. Е., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *****, и Е. К. ****, ЕГН **********, от гр. ****.

Ищците са предявили срещу ответниците иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който иска да се извърши разпределение ползването на поземлен имот, мазе и таван, подробно индивидуализирани в исковата молба, които имоти са съсобствени между тях и ответниците.

Съгласно разпореждане на съда от 08.06.2023г. и с цел изпълнение на процедурата по чл.

131 ГПК, до ответниците Б. К. Е., Е. Б. Е. и Е. К. ****, на визираните от ищците адреси, е било изпратено за връчване съобщение, ведно с препис от: цитираното разпореждане, исковата молба и нейните приложения.

Препис от горепосочените книжа били връчени на ответницата Е. К. **** на 13.06.2023г. В контекста на горното, едномесечният срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба от ответницата Е. К. ****, изчислен по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, е изтекъл на 13.07.2023г. (присъствен ден – четвъртък). До изтичането на визирания срок ответницата Е.

К. **** не е била депозирала отговор на исковата молба. Същата е депозирала такъв на 19.07.2023г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК не се взема предвид.

По отношение на другите ответни страни Б. К. Е. и Е. Б. Е. съдът констатира, че последните са получили препис от исковата молба и от приложенията към нея на 19.06.2023г. В законоустановения едномесечен срок ответниците Б. К. Е. и Е. Б. Е., чрез пълномощника си адв. Р. К. са депозирали отговор на исковата молба, в който освен доводи срещу основателността на ищцовите претенции, се излагат и съображения, касаещи допустимостта на исковете. Според ответниците последните се свеждат до това, че не е налице пасивна процесуалноправна легитимация по отношение на ответника Е. Б. Е., тъй като същият преди образуване на настоящето дело е бил прехвърлил притежаването ид.ч. от процесните вещи на трето лице - М. Б. Е..

С разпореждане № 1476/21.07.2023г. доводите на ответниците за нередовност на исковата 1 молба са били приети за основателни, поради което по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК на ищците са били дадени съответни указания.

По повод изпълнението на указанията от ищците е била депозирана поправена искова молба, която бил насочена и срещу нов ответник, а именно М. Б. Е.. В тази връзка ищците не са насочили иска си спрямо от един от първоначалните ответници - Е. Б. Е.. В настоящия случай ищците на практика са се отказали от иска си срещу ответника Е. Б. Е., като са го насочили срещу нов ответник на негово място - М. Б. Е..

Поради тази причина с влязло в сила определение 1360/09.09.2023г. производството по отношение на ответника Е. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** е било прекратено. С това определение е бил конституиран нов ответник, а именно М. Б. Е., ЕГН **********, от гр. *****.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на ответника М. Б. Е., като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил, като се изразява позиция, че предявеният е недопустим и неоснователен.

В хода на процеса, на 11.03.2024г. ответникът Б. К. Е. е депозирал искова молба срещу ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., с която е предявил положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на общо 10/14 ид.ч. от процесния УПИ.

По тази искова молба било образувано гражданско дело №558/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2024г. на основание чл. 213 ГПК е съединено производството по гражданско дело №1112/2023 година по описа на Районен съд - Благоевград и производството по гражданско дело №558/2024 година по описа на Районен съд - Благоевград, като е постановено производството да продължи под №1112/2023 година по описа на Районен съд - Благоевград.

Била е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК по съединения иск за собственост по чл.

124, ал. 1 ГПК. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е бил депозиран отговор на исковата молба от ответниците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. (ищци по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС).

Ищците твърдят, че с ответниците били съсобственици на поземлен имот, мазе и таван, подробно индивидуализирани в исковата молба. Сочат, че поземленият имот представлявал дворно място, в което имало изградена двуетажна масивна жилищна сграда, в която притежавали първия жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от мазето и съответните идеални части от тавана, а ответниците притежавали втория етаж. Поддържат, че притежавали общо 11/14 ид. част от процесното дворно място и общо 1/2 ид.ч. от мазето и тавана, които представлявали общи части на сградата. Заявяват, че не могли да се споразумеели с ответниците доброволно за разпределение на ползването на дворното място, както и относно ползването на мазето и тавана, като общи части към сградата. По отношение на съединения за съвместно разглеждане установителен иск за собственост на ответника Б. К.

Е. изразяват позиция за неговата недопустимост и неоснователност. В тази връзка заявяват, че в нито един момент Б. К. Е. не е бил упражнявал самостоятелно и необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот или части от него.

Ответниците смятат предявения иск за неоснователен. В тази връзка излагат подробни доводи, че ищците са изградили незаконни постройки в дворното място. Смятат, че било недопустимо искането за разпределение на правото на ползване на дворното място, при условие че върху процесния имот ищците са били изградили незаконни постройки, които не са премахнати и пречат на останалите съсобственици на имота. По отношение на съединения за съвместно разглеждане установителен иск на Б. К. Е. обосновават теза, че същият е допустим и основателен. В тази връзка ищецът по него Б. К. Е. твърди, че е собственик на 10/14 ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно: Дворно място, представляващо УПИ, пл. № 606, в кв. 89 по плана на гр. Симитли, целият с площ от 206 кв.м. Заявява, че е придобил 7/14 ид. части от имота на основание давностно владение, установено през 1981г. и продължащо и понастоящем; 1/14 ид. бил придобил на основание 2 договор за продажба от 08.04.2016г.; 1/14 ид. част бил придобил на основание договор за продажба от 20.07.2023г. и 1/14 ид. част на основание констативен нотариален акт от 14.08.2000г. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху сочените ид.ч. на горепосочените основания, като в тази връзка излага подробни доводи.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица и са депозирани са пред компетентния съд.

Следва изрично да се подчертае, че доводите на ответниците по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за недопустимост на този иск, поради това че в процесния имот ищците са били изградили незаконни постройки, не могат да бъдат споделени. В тази връзка наличието на незаконни постройки върху процесния поземлен имот не представлява процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, като предметът на този иск е осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Трябва да се изтъкне, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съставляващо спорна съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство.

Приетият за съвместно разглеждане положителен установителен иск за собственост на Б.

К. Е. също е допустим. В тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията на ответниците по него за недопустимост на иска, свързана с това, че ищецът няма правен интерес от него, тъй като не било налице спорно право, което да се нуждаело от защита по този иск. По този повод е нужно да се изтъкне, че безспорно е прието в теорията и съдебната практика, че страните по производството и неговият предмет и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита /арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК/. В този смисъл процесуалната легитимация се определя от направените от страните фактически твърдения – за ищеца в исковата молба, а за ответника – в отговора на исковата молба. В настоящия случай твърдението в исковата молба на Б. К. Е. е, че притежава общо 10/14 ид.ч. от процесното дворно място. Както с исковата си молба по чл. 32, ал. 2 ЗС, така и с отговора на исковата молба по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. изрично са заявили други квоти относно процесното дворно място, като са е оспорили твърдението на ищеца, че притежава 10/14 ид.ч. от имота. При това положение се налага изводът, че ищецът Б. К. Е. има правен интерес от предявения от него положителен установителен иск за собственост. Следва да се отбележи, че правният интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор.

Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта или на определена идеална част от нея, и ответникът оспорва или смущава правото му на собственост.

2. Относно основателността на предявените искове:

Процедурата, уредена от законодателя в чл. 32, ал. 2 ЗС, представлява осъществяване на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по повод ползването на обща вещ.

При разрешаване на спора между съсобствениците се съобразяват техните права, направените подобрения, фактическото състояние на имота и предназначението му. Като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Горните принципни положения са утвърдени в практиката на ВКС - вж. Решение № 164 от 11.07.2014г. по гр. д. № 247/2014г., I г.о.; Решение № 71 от 19.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г., II г.о.; Решение № 309 от 24.10.2012г. по гр. д. № 226/2012г., I г.о. и Решение № 409 от 26.05.2009г. по гр. д. № 224/2009г.

3

В настоящия случай са спорни квотите, които ищците и ответниците притежават от съсобствения имот, както и от мазето и тавана на изградената в него двуетажна жилищна сграда. В тази връзка съдът съобрази следното:

Ищците по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. са внучки на дядо си и баба си по бащина линия ***** Е..

Деца на ***** Е. са **** (който е баща на ищците), ***** (леля на ищците, съответно сестра на ответника Б. К. Е.-разпитана като свидетелка по делото), *****, ответницата Е. К.

П., ***** и ответника Б. К. Е. (който е чичо на ищците).

От представения по делото препис от нотариален акт № 79, том 2, дело № 407/1981 г. на БлРС се установява, че ***** Е. са дарили на сина си ответника Б. К. Е. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в собствения им поземлен имот, а именно процесното дворно място, представляващо УПИ, пл. № 606, в кв. 89 по плана на гр.

Симитли.

Става ясно, че впоследствие с нотариален акт № 47, том 1, рег. № 4327, дело № 177/2000 г. от 11.08.2000 г. на нотариус *****, рег. № 242 в НК, с район на действие РС – Благоевград, вписан в Служба по вписванията Благоевград като акт № 19, том II от 14.08.2000г., ответникът Б. К. Е., неговият баща ****** Е., неговият брат ****, и неговите сестри *****, *****, Е. К. П. и ***** са признати за собственици на основание давностно владение на процесното дворно място, ведно с мазето, първия етаж и 1/2 ид.ч. от общото подпокривно пространство от двуетажната масивна жилищна сграда, построена върху парцела, при дялове: ****** Е. – 8/14 ид.ч., **** – 1/14 ид.ч., Б. К. Е. – 1/14 ид.ч., ***** – 1/14 ид.ч., ***** – 1/14 ид.ч., Е. К. П. – 1/14 ид.ч., и ***** – 1/14 ид.ч.