Решение № 1326 от 17.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. С., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501430 по описа за 2025 година

С решение № 1747 от 23.03.2025 г. по гр. д. № 11249/2023 г., СГС, І-3, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на М. М. М. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент на 24.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 30 000 лв.

Срещу решението, в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от М. М. М., в която се сочи, че не е спазен чл. 52 ЗЗД, като съдът не е отчел ефекта на счупването на лъчевата кост на дясната ръка върху здравето на пострадалата. Твърди, че и понастоящем тя търпи остатъчни проявления, не може да разгъне цялостно ръката без болка, изпитва страдание почти постоянно, възстановяването не е напълно приключило, тя е имала нужда от чужда помощ. Претендира да се присъди още сумата от 15 000 лв.

Срещу решението, в осъдителната част е постъпила насрещна въззивна жалба от Столична община. Намира решението за немотивирано, като подчертава, че показанията на предубеден свидетел не могат да послужат за доказване на инцидента. Изтъква, че амбулаторните листове, според 1 практиката на ОСНК на ВКС нямат обвързваща сила за съда. Счита, че не са обсъдени всички събрани доказателства и моли да се отмени решението в осъдителната част, като се отхвърли иска, евентуално претендира да се намали размера на обезщетението. Претендира разноски и за двете инстанции, като твърди прекомерност на тези на ищцовата страна.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата М. М. М. твърди, че се придвижвала пеша на 24.08.2023 г. в гр. С., по ул. "Алеко Туранджа" в ж.к. "Разсадника", по десния тротоар, в посока от магазин "Фантастико" към бул. "Александър Стамболийски". Тротоарът бил неравен, с дупки, с много камъни и чакъл, като пред паркинга на бл. 10 кракът на ищцата попаднал в голяма дупка, приличаща на ров. Тя паднала и получила счупване на горния край на лъчевата кост, което било лекувано с поставяне на гипсова шина. Претендира ответната община да й заплати обезщетение от 30 000 лв. за търпените болки и страдания, тъй като е бездействала и не е изпълнила задължението си да поддържа тротоарните площи. Претендира законна лихва от събитието и разноски.

Ответникът Столична община оспорва иск, като твърди, че не е реализиран фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че общината е изпълнила задълженията си за привеждане на тротоара в годно за употреба състояние и безопасно преминаване на движещите по него хора. Оспорва механизма на инцидента и размера на иска. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По делото е представен амбулаторен лист, в който е посочено, че при преглед в УМБАЛСМ "Пирогов" на 24.08.2023 г. ищцата е съобщила, че е паднала и е констатирано чрез рентгеново изследване счупване на горния край на лъчевата кост.

От приетата СМЕ се установява, че ищцата е лекувана чрез поставяне на гипсова шина, като трайно е било затруднено движенията на десния горен крайник 2 за повече от 30 дни. По правило подобен вид фрактура е обичайна за директна травма в областта на предмишницата от удар върху твърди тъпи предмети. Шината е била свалена след 20 дни и е започнало раздвижване в домашни условия. При извършен прегледа на 26.08.2024 г., ищцата е съобщила за усещане от пропукване в дясната лакътна става при движение и чувство за известна несигурност в дясната ръка. Според вещото лице обективно активните и пасивни движения в ставата се извършват в пълен обем, без болка . Липсва и оток в областта на дясната лакътна става. Търпените болки и страдания са били за период от около 45 дни. Възможно е за в бъдеще да има понякога болка в областта на дясната лакътна става по типа на ревматоидните болки при по-голямо натоварване, промяна на времето.

Свидетелката М. Т. А., позната на ищцата, присъствала на падането, като потвърждава мястото на инцидента на тротоара на бул. Стамболийски. Тротоарът бил много изронен, от чакъл и асфалт, без тротоарни плочки, от тези, които някога били асфалтирани, но сега настилката била изронена. Имало огромна дупка на тротоара, която нямала никакви означения. Мястото свидетелката описва като такова, където след дъжд се събира огромна локва, от поне 4-5 години, през която няма как да се мине (предвид и паркирани до тротоара коли). В един момент кракът на М. пропаднал в дупката и тя паднала напред, като се подпряла на ръце, след което извикала. Свидетелката й помогнала да стане, а тя казала, че има силна болка в лакътя. Била прегледана в "Пирогов" и носила гипс 25-30 дни. Когато после се видели М. казвала, че ръката доста я боли, че й е много затруднено обличането.

Нямало никакви означения за дупката на тротоара.

Свидетелят В. В. И., съжителстващ с ищцата от 23 години на съпружески начала, разказва, че взел ищцата от „Пирогов“, където тя била закарана от сестра й и зет му, тъй като самият свидетел когато му се обадили за инцидента, не бил в С..

Според показанията му ищцата била в ужасяващо състояние, изпитвала силна болка, гипсът бил от рамото до пръстите, будела се нощем, пиела постоянно обезболяващи близо месец, като болките продължили и след сваляне на гипса.

Понастоящем все още имала болки, не можела да си изпъне ръката без болки.

Рехабилитацията била при домашни условия, правел й лек масаж, а тя не можела да си движи ръката. Свидетелят помагал на ищцата за почти всичко, включително за събличане и обличане. Точно преди инцидента подала молба при социалните, че е безработна и й предложили да изкара курс за маникюристка. Изпитвала болки нощем и когато се развали времето.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

3

За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична община, следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за ищеца.

Събраните доказателства установяват, че ищцата се е движела по тротоар на бул. Александър Стамболийски. Установява се от свидетелските показания, че тротоарната площ била в лошо състояние, изронена и с огромна необозначена дупка, която била там от години. Показанията съдът кредитира като достоверни – същите са логични, последователни, детайлни, житейски правдоподобни и няма основания да бъдат изключени като предубедени или лъжливи. Те установяват, че кракът на ищцата пропаднал в дупката, тя паднала напред, при което подпирайки се на дясната си ръка, предизвикала фрактура в областта на лакътя. Според СМЕ този механизъм се явява логически вероятен за този вид травма.

По смисъла на § 1, т. 2 от ЗПът. тротоарите са част от обхвата на пътя, който в случая е публична общинска собственост, съгласно разпределението, направено от законодателя в чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът. изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр., в границите на урбанизираните територии (в случая в границите на гр. С.) се организират от съответната община – в разглеждания казус - от ответника Столична община. Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните по-горе нормативни правила, следва да се приеме, че в тежест на Столична община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр. на терена – в случая тротоар пред жилищен блок.

Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така и в Решение № 147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., Г. К., ІV Г. О., решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.

4

Настоящият състав приема, че в случая не е съблюдавано спазването на задължението на общинските власти за поддръжката на общинската собственост.

По своето естество то включва както отстраняване на повреди и неизправности, така и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите в общинските терени, каквито са тротоарите, и да констатира и отстрани всеки пропуск, който може да създаде опасност за здравето на пешеходците. Безспорно липсата на регулярни проверки за годност на тротоарните площи и недостатъчно осъществения контрол съставлява противоправно бездействие, което по реда на чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционнообезпечителната отговорност на ответната община.

Настоящият състав приема, че всички налични доказателства категорично установяват пряката причинна връзка с настъпилите при ищцата вредни последици – тя е претърпяла посочената по-горе телесна травма, която й е причинила болки и страдания, поради настъпилата при нея средна телесна повреда (счупване на горния край на лъчевата кост на десния горен крайник), създадени са й физически и психически дискомфорт, ръката е била обездвижена, тя била принудена да ползва чужда помощ за ежедневни дейности като обличане и събличане, страдала от силни болки и не можела да спи, приемала обезболяващи, провеждала рехабилитация. Ето защо предвид активната възраст на пострадалата, времето на търпени болки и страдания (приблизително месец и половина по данни на СМЕ), затрудненията в битов план, както и с оглед практиката на съдилищата (според която само за средна телесна повреда, неотличаваща се с нетипично развитие и лекувана консервативно, обезщетението се определя около 15 000 лв.) настоящият състав намира, че справедливата обезвреда кореспондира с посочената сума.

Съдът не споделя тезата, че понастоящем ищцата не е възстановена, тъй като в СМЕ няма данни за това. Показанията за все още търпени болки кореспондират с изложеното в СМЕ, че при определени обстоятелства за в бъдеще са възможни болкови прояви – натоварване, промяна във времето и пр.

Ирелевантно се явява становището на общината, че амбулаторните листове не обвързван съда. Данните за инцидента и състоянието на ищцата се извличат както от показанията, така и от СМЕ, а посочените писмени доказателства имат подкрепяща функция относно формираните изводи.

5

При този изход на спора, на никоя от страните не се дължат разноски.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1747 от 23.03.2025 г. по гр. д. № 11249/2023 г., СГС, І-3.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6