Решение № 1535 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20231100502734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от СОФИЙСКА ВОДА АД – длъжник по изп.д. № 20228510402734 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксите по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата към ЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно. Твърди, че адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно и следва да се намали до минималният размер съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оспорва да е налице основание за начисляване на такса по т.31 от Тарифата към ЗЧСИ, доколкото на взискателя не са били представени документи по Закона за счетоводството, в съответствие със забележката към т.31 на ТТРЗЧСИ. Разноските за запор за недължими, т.к. способът не е бил приложен и вземането заплатено доброволно от длъжника. По искането на длъжника за преизчисляване на таксата по т.26 ЧСИ изобщо не се е произнесъл.

Взискателят оспорва жалбата. В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно.

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Наличието на молба по делото с посочване на изпълнителен способ, подадена непосредствено след подаването на молбата за неговото образуване, не променя този извод. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ , а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски 1 възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 240 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по т.9 от ТТРЗЧСИ са основателни. По делото няма данни да е налаган запор, при което начисляването на такса по т.9 от Тарифата е произволно. В приложеното по делото писмено становище на ЧСИ също липсват мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК по отношение на конкретното обжалвано действие. Ето защо, съдът намира, че начисляването на процесната такса по т.9 от Тарифата следва да бъде отменено.

3. Съгласно 31 от ТТРЗЧСИ Допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно Забележката към същия текст допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството . В случая, по изпълнителното дело са налице обратни разписки на куриерска фирма „Спиди“ АД които не представляват документи по ЗСч. Липсват фактури или фискални бонове, удостоверяващи извършването на посочените разходи и техния размер. Ето защо, не може да се обоснове възлагането на тези разноски на длъжника и начислената такса следва да бъде отменена.

4. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноски, съдържащо се в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата, също са основателни.

Размерът на дължимата такса се определя съобразно присъденото вземане, посочено в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо, таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 300 лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 30 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 10.11.2022г., с което ЧСИ М.П. е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.

№20228510402734 и не се е произнесъл по възраженията на длъжника относно начисляването на таксите по т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, както и по искането му за преизчисляване на таксата по т.26, като вместо това постановява:

2

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 30 лв.

ОТМЕНЯ таксите по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3