Решение № 3428 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3428 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110202956 по описа за 2025 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д.Цветанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5900 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД,ЕИК -*** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 805731-F 97514 от 07.01.2025 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „***“ ЕООД,ЕИК -***, е наложено адм.наказание- „Имуществена санкция“ в размер на 9112,73 лева, на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК, за нарушение на чл. 127и, ал. 3 от ДОПК, 1 вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/ 29.09.2023 г. На МФ за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ.

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично. Ползва процесуален представител-адв. К. К. от САК, който пледира за отмяна на НП по аргументите, наведени в жалбата. В жалбата са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП нормите на 127,ал. 3 от ДОПК противоречат на първичното и вторичното законодателство на ЕС относно вътрешния пазар и свободното движение на стоки. Счита, че наложената имуществена санкция се явява прекомерна и надхвърля целта на закона. Изложени са съображения за маловажен случай на нарушение и приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Моли за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща процесуален представител- ст. юрк. Йорданова, която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, становището на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на закона приема за установено следното от фактическа страна:

При извършени проверки от органи по приходите на 02.10.2024г., 09.10.2024г. и 30.10.2024г. на „***" ЕООД, било установено, че на 26.09.2024г.

„***" ЕООД с ЕИК: ***, в качеството си на продавач на стока с висок фискален риск не е спазило реда за предварително деклариране при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната.

На посочената дата 26.09.24г. била издадена фактура № 1509980037/26.09.2024г. за извършена продажба на стока с висок фискален риск - Замразен свински бут без кост с общо нетно тегло: 3848,26кг. и 2 стойност: 22781,82лв. без ДДС. Купувач на стоката било дружеството „*** ЕООД с ЕИК: *******. На 27.09.2024г. в 17:30ч. в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №103, от търговски обект на „***“ ЕООД било извършено натоварване на стоката на транспортно средство- влекач марка „***“ с peг. № *** и полуремарке марка „****“ с peг. № ***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК: *******. На 27.09.2024г. след натоварване на стоката в транспортното средство бил извършен превозът от адреса на продавача „***“ ЕООД в гр.

Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №103 до адрес на купувача/получателя „***“ ЕООД в гр. А.град, ул. „Иван Асен II" №81. Превозът е извършен от дружеството „***“ ЕООД в качеството на превозвач за сметка на купувача/получателя

„***“

ЕООД.

При извършена справка в

Информационната система на НАП за 27.09.2024г. било установено, че „***“ ЕООД не декларирало предварително данни за превоза в НАП преди започване на натоварването на транспортното средство. Данни за превоза били декларирани в информационните масиви на НАП на 02.10.2024г. В хода на проверката били съставени следните протоколиПИП

0091788/02.10.2024г.; Протокол № 0422485/09.10.2024г.; ПИП № 0190100/30.10.2024г.; ПИП № 0190084/30.10.2024г.; Протокол № 0607869/12.11.2024г.

Уведомление за транспорт на процесната стока било подадено в ЦУ на НАП на 02.10.2024г.

Поради изложеното гл. инспектор на НАП-акт. В.М. приел, че „***" ЕООД в качеството си на продавач не е спазило реда за предварително деклариране при превоз на СВФР който започва и завършва на територията на страната като не е декларирало предварително данни за превоза преди започване на натоварването на транспортното средство, като нарушението е извършено на 27.09.2024г. в гр. София.

На 12.11.2024г. акт. В.М. съставил АУАН № F 97514, в който отразил, че са нарушени разпоредбите на чл.127и, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: показанията на акт. В.М.;

АУАН № F 97514/12.11.2024 г.; Наказателно постановление № 805731-F97514/ 3

07.01.2025; Протокол за извършена проверка № 0091788/02.10.2024г.;

Протокол № 0422485/09.10.2024г.; ПИП № 0190100/30.10.2024г.; ПИП № 0190084/30.10.2024г.;

Протокол от извършена проверка

№

0607869/12.11.2024г.; Декларация от лице; проформа фактура; ; Електронно съобщение от 24.09.24г.;Електронно съобщение от 25..09.24г.; Таблица и УИН; уЗаповед № 3ЦУ-384 от 27.02.2024 г.; Заповед № 441/ 16.06.2023г.; справка от НАП; платежно нареждане; Пълномощни и др.

Съдът цени показанията на акт. В.М., от които се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените констатации като констатира, че съответстват изцяло на приложените писмени доказателрства.

Следва да се отбележи, че не се констатират вътрешни противоречия и неясноти в доказателствената съвкупност и с оглед на това, че липсват спорни факти относно осъществения превоз и констатираните при извършената проверка обстоятелства, както и при липсата на съществени противоречия в доказателствата по делото, съдът приема, че в случая не се налага обстоен анализ и съпоставка на същите в настоящите мотиви.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има актосъставителят.

Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство заповед № 3ЦУ-384 от 27.02.2024 г.

АУАН, така и НП, имат съдържание в съответствие с изискванията на чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , като съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и 4 посочване на нарушената законова разпоредба.

С оглед липсата на процесуални нарушения и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема, че материалният закон е приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 3 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Нормата на чл. 10, ал.

1 от Наредба № 5/2023г. на МФ регламентира, че :“ При всеки отделен превоз на СВФР, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за превоза на стоката преди започване на натоварването на транспортното средство. Когато превозът е предназначен за повече от един получател/купувач, данните за всеки един от тях се декларират отделно.

Декларирането на превоза се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно Приложение №4“. В обстоятелствената част на АУАН и тази на НП ясно са отразени всички обективни признаци на деянието- мястото и времето на нарушението, видът на процесната стока с висок фискален риск, количеството и стойност, превозвач, купувач, място на доставяне, транспортното средство, като са описани и всички обстоятелствата, свързани с реализиране на деянието. Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението- като гр. София, доколкото необходимата информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, намиращ се в гр.

София. Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие. Тъй като наказаният субект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за отговорност, която е обективна и невиновна.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че нарушението представлява маловажен случай по см. на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН .В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН, уреждаща 5 хипотезата на освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни случаи на нарушения, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание, респ. имуществена санкция, по арг. о т чл. 83, ал. 2 ЗАНН , като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение то ще бъде наложено. Преценката на органа не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /в този смисъл се е произнесъл и Върховният касационен съд с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК/. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид. Въпреки че деянието е формално, на просто извършване, то вредните последици от него /недеклариране предварително на превоза с което се възпрепятства възможността за осъществяване на фискален контрол от органите по приходите върху движението на стоките е висок фискален риск на територията на страната/ са значителни и не могат да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Стойността на необявената стока не е незначителна, за да се приеме, че деянието не е застрашило или е застрашило в незначителна степен охраняваните обществени отношения. Декларирането по чл. 127и ал. 1 от ДОПК е и предварително, а не последващо и осигурява възможност за физически контрол на доставките и движението на стоките с висок фискален риск.

За описаното административно нарушение е наложена съответната му санкция по чл. 278б, ал. 3 от ДОПК предвиждаща, че лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на ЗДДС, но не по-малко от 5000 лева.

Данъчната основа на процесната стока е 22781,82лв. съгласно фактура № 1509980037/26.09.2024г. и съответно 40 процента от тази сума са 9112,73 лева.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата не е основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

При този изход на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно 6 заседание. В случаите по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН размерът на възнаграждението се определя от съда, който следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на осъщественото процесуално представителство, като определеното от съда възнаграждение не следва да надвишава максималния размер на възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ . В случая като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, както и че са събрани гласни и писмени доказателства, че от страна на жалбоподателя са правени доказателствени искания, във връзка с които процесуалният представител на АНО, е проявил процесуална активност по оспорването им, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган, следва да е над минималния, но под средния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , а именно – 100 (сто) лева.