Решение № 27 от 13.05.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Тутракан, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200040 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0006526/27.10.2023 г. Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е наложил на З. С. З., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, същият е подал молба с развити доводи в следните направления. Първото е свързано с недоказаност на извършеното нарушение, поради това, че служителите на РД „АА“ установили нарушението само въз основа на представените от жалбоподателя документи, без да извършат собствено претегляне на състава от ППС.

1

Отделно се твърди, че натоварването на ППС било 545 кг., което значело, че автомобилът бил почти празен. Второто – за наличие на пороци в АУАН и НП, свързани с липсата на конкретно определено местоизвършване на нарушението. Третото защитно направление се свързва с неправилна правна квалификация, дадена от АНО, като се твърди, че нарушението било такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, който състав бил специален спрямо общия такъв, за който е наказан жалбоподателят. Четвъртото направление е насочено към това, че нарушението се явявало маловажен случай. В условията на евентуалност се моли за изменение на НП и намаляване размера на наказанието. Претендират се сторените в хода на производството разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 63д от ЗАНН.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2023 г. актосъставителят И. С. И. и свидетелят И. Д. И. – служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията на общ. Главиница. Намирали се в с. Зафирово, обл. Силистра, в участъка от пътя Русе – Силистра, преминаващ през населеното място, като били позиционирани в близост до обект, стопанисван от дружеството „Булагро“.

Около 16:42 ч. от там преминал жалбоподателят З. З. с управлявания от него товарен автомобил (влекач) „МАН ТГХ 18.440 БЛС“ с рег. № ***, от категория N3, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СЦБ СЗД“ с рег. № ***, от категория О4. Така образуваното ППС представлявало съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси. Посредством нея жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари – пшеница, реколта 2023 г, по маршрут с. Белица – гр. Добрич.

Служителите на РД „АА“ извършили проверка на жалбоподателя в 2 качеството му на водач, извършващ обществен превоз на товари. В хода на провеждането ѝ последният представил Експедиционна бележка от 04.09.2023 г., издадена от служител на „Симит Трейд“ ЕООД гр. Русе, Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 9538624/04.09.2023 г. и Пътен лист серия А № 7143537. От документите се установило, че нетното тегло на товара било 40,240 тона, а общата маса на съчленената композиция и товара е 54,500 тона, което надхвърляло допустимия максимум от 40 тона за композиция от този вид.

Въз основа на горната констатация актосъставителят И. съставил АУАН № 01446/04.09.2023 г., с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл.

6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (по-нататък „Наредба № 11“).

След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като не направил възражения, и получил препис от същия.

На 27.10.2023 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно постановление № 38-0006526, с което на жалбоподателя З., на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, било наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл.

6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11.

На 17.11.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.

Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните актосъставител и свидетел; НП № 38-6526/27.10.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр. Русе; з. к. на АУАН № 01446/04.09.2023 г.; з. к. на Заповед № РД-0830/24.01.2020 г.; з. к. на пощенски плик; з. к. на разпечатка от тахограф; з. к. на Товарителница серия А № 9538624; з. к. на Експедиционна бележка от 04.09.2023 г.; з. к. на Пътен лист серия А № 7143537; з. к. на справка за нарушител по правно основание на нарушението.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни 3 изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, не е направил възражения и му е връчен екземпляр от същия.

Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по съответния законов ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е връчен на жалбоподателя.

Жалбоподателят представлява надлежен субект за нарушението по чл.

177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11, тъй като свои качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

Процесното административно нарушение е формално и се свежда до управление на ППС с маса, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в конкретния случай – за съчленено ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три и повече оси, допустимата максимална маса се равнява на 40 тона. В настоящия случай масата на съчлененото ППС се равнява на 54,500 тона, което видимо надвишава допустимата такава.

Основният защитен довод на процесуалния представител на жалбоподателя е свързан с липсата на доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Доводът се гради въз основа на две твърдени от защитата обстоятелства, а именно: на първо място, че проверката от служителите на РД „АА“ гр. Русе е извършена единствено по представените от жалбоподателя документи (товарителница, експедиционна бележка и пътен лист), които не били в състояние да докажат действителната маса на ППС, и на второ място – проверяващите органи са били длъжни, но не са извършили проверка по чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 за действителното тегло на ППС.

4

Така обоснованият довод следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради следните съображения.

В административно-наказателния процес, в противовес на гражданския, липсват правила относно изначално предоставена от закона доказателствена сила на едни или други доказателства (с изключение в някои случаи на АУАН – напр. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, който обаче не е същинско доказателство, доколкото освен установителна, има и обвинителна функция), което значи, че няма ограничение в това какви документи се събират в АНП като писмени доказателства. От тук следва, че товарителницата и експедиционната бележка са годни писмени доказателства, чиято доказателствена стойност следва да се преценява от съответния орган (АНО или съда). В настоящия случай съдът счита, че доказателствената им стойност е висока поради следните причини.

На първо място, нито тяхното съдържание, нито тяхната истинност са били оспорени ефективно от жалбоподателя. На второ място, не трябва да се пренебрегва и фактът, че издаването на анализираните частни документи е свързано с обслужването на търговските взаимоотношения между частноправни субекти (единият от които е работодателят на жалбоподателя), а не с оглед доказването на извършеното административно нарушение.

Поради липсата на наведени доказателства за наличен спор между търговските субекти досежно количеството на транспортирания товар, то може обосновано да се заключи, че няма разминаване между действителното тегло на ППС и отразеното такова в документите, или дори и да има такова – то е минимално, а не в размер на поне 14,500 тона (така, щото деянието да не съставлява нарушение).

От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 (във връзка с ал. 1 и ал. 2 от същия член) следва, че проверката, за която иде реч в нормата, касае извънгабаритни и/или тежки ППС, по отношение на които е издадено разрешение по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Според чл. 3 от Наредбата „тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.“ – т.е. въпреки фактическото претоварване процесното съчленено ППС не е „тежко“ в нормативен смисъл, т. к. допустимата му максимална маса не е по-голяма от цитираните определени стойности. Освен това, по отношение на процесното 5

ППС липсва издадено разрешение по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, което е предпоставка за възникване на задължението у контролните органи да извършат твърдяната от защитата за необходима проверка. Следва извод, че проверяващите органи са нямали задължението по чл. 35, ал. 3 от Наредбата да извършат проверка със средства за измерване, отговарящи на изискванията на ЗИзм.

Отделно от горното, съдът не намира, че както в АУАН, така и в НП е допуснато нарушение, свързано с конкретизиране на мястото на извършване на нарушението, доколкото ясно е описано, че ППС е установено да се движи по път II-21, в с. Зафирово, пред базата на фирма „Булагро“, в посока Русе – Добрич, като дори в АУАН са вписани и точните координати.

Твърдението на защитата, че натоварването на състава от ППС било 545 кг., съдът намира за недоказано (тъй като то не намира опора в представените писмени доказателства) и като такова – същото не подлежи на по-обстоен коментар.

Възражението за неправилна квалификация на нарушението е неоснователно. Изреченото по-горе във връзка с обстоятелството, че процесният състав от ППС не представлява извънгабаритно и/или тежко ППС в нормативен смисъл, предопределя липсата на съставомерен елемент по цитирания от защитата състав по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.

1, б. „а“ от Закона за пътищата.

От изложеното дотук следва, че жалбоподателят е осъществил обективните признаци на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя с умишлена форма на вината (пряк умисъл), тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици (предвид това, че именно той е представил товарителницата и експедиционната бележка на проверяващите органи, което предполага, че е узнал информацията, съдържаща се в тях) и е желаел тяхното настъпване (след като е привел в движение претовареното съчленено ППС).

Разпечатката съдържа 47 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a7271bc-553f-4384-9288-34d87e2abccf