Решение № 260129 от 22.03.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260129/22.3.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети март през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2114 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №1729-0077 от 23.10.2020 год. на Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Х.Б., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни мотиви, поради които обжалва наказателното постановление. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощени представители, като поддържат жалбата. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2020 год. около 18.00 часа жалбоподателката

Д.Х.Б. се намирала на открито обществено место в гр.Шумен, на бул.“Славянски“ №30. При преминаването си покрай магазин „Брутал“, намиращ се на посочения адрес нямала поставена защитна маска за лице, която да покрива носа и устата й.

Това обстоятелство било възприето от свидетеля М. Н., с когото Б. не била в добри отношения. Поведението на жалбоподателката било заснето от намиращата се в магазин „Брутал“ камера за видеонаблюдение, записът от която бил предоставен от страна на Н. ***, които във връзка с възникнал скандал между Б. и Н. посетили местонарушението. Материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура – Шумен на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед данни за извършено престъпление по чл.355, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.07.2020 год. било отказано образува не наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление постановление №1729-0077 от 23.10.2020 год. на Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Х.Б., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.И.М., М.Н.Н., Р.П.Ж., В.Г.Х., Р.Н.Ш. и А.В.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложения като доказателство по делото видеозапис от охранителна камера, инсталирана в магазин „Брутал“, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №30, който е предявен на страните по реда на чл.284 от НПК чрез неговото възпроизвеждане чрез техническо средство и от който се установява, че жалбоподателката преминава покрай витрината на магазина, без поставена маска, шал или друго защитно средство, прикриващо носа и устата й, като изписания час на създадения видеоклип е 18.02 часа, а датата 30.04.2020 год. При преценка на приложеното като доказателство по делото - 1 брой компактдиск от охранителна камера съдът съобрази обстоятелството, че същото следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 НПК. Същото има качеството на предмет, върху който има следи от престъплението, поради което без съмнение може да се ползва. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК.

В този смисъл е Решение №390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.

Независимо от факта, че същото не може да бъде подложено на експертиза, с оглед на обстоятелството, че видеозаписите от охранителната камера са били самоизтрити след изтичане на определен интервал от време, същото е било прегледано непосредствено след създаването му от пристигналите на место полицейски служители, които също свидетелстват за фактите, които са възприели, посредством видеозаписа.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.И.М., М.Н.Н., Р.Н.Ш. и А.В.А.. Същите са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение на свидетелските показания на свидетеля М.Н.Н. съдът установи, че независимо от трайните му влошени отношения с жалбоподателката, същите са последователни и както бе посочено и по-горе кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани.

В същото време обаче по отношение на свидетелските показания на свидетелите Р.П.Ж. и В.Г.Х., съдът намира, че същите кореспондират помежду си, но и двамата свидетели свидетелстват относно инцидент, станал между жалбоподателката и свидетеля М.Н.Н. на същия ден – 30.04.2021 год., но в обедните часове на деня. А с оглед на изложеното се налага извода, че разпита на посочените двама свидетели не допринася за изясняване на фактическата установка по делото, свързана с инцидента, станал на 30.04.2020 год., около 18.00 часа и не следва да лъдат кредитирани в тази си част. В същото време обаче, показанията на сочените двама свидетели следва да бъдат кредитирани в частта, в която същите свидетелстват за влошеното здравословно състояние на жалбоподателката, както и за трайно влошените отношения между нея и свидетеля Н..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/ При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, а съгласно ал.4 от същата разпоредба При обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

В тази връзка със Заповед

№ РД-01-197/11.04.2020 год., изм. със заповед №№ РД-01-236 от 24.04.2020 год. На Министъра на здравеопазването и по-конкретно в чл.1, т.9 на същата е въведено задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, прикриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. Първоначално заповедта е била в сила от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год., като със заповед №№ РД-01-236 от 24.04.2020 год. срокът й на действие е продължен до 13.05.2020 год. включително, като впоследствие със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 год. т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 год. е изменена, като са заличени думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“. Посочените заповеди представляват общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от