Решение № 4374 от 07.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4374 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100505264 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20018397 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 75103/2019 г. по описа на СРС, 176 ти с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от А. М. Х. с ЕГН:

********** искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на В. М. Ж., с ЕГН:

********** да преустанови противоправните си действия като възстанови имотните граници на 1/2 от мазе с площ от 11,74 кв.м., цялото с площ от 23,47 кв.м., без граници, без съседи в сграда, находяща се в гр. София, на ул.****, чрез възстановяване на съборената от ответника преградна стена между процесното мазе и мазето под бившата фурна, както и да възстанови достъпа на ищеца до него, чрез възстановяване на вратата на мазето на ищеца към коридор; евентуално - да бъде оправомощен ищецът да стори горното за сметка на ответника.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А. М.

Х. с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и постановяване при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа, че в проведеното производство и при формиране на фактически констатации и правни изводи в постановеното решение СРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е дал указания на ищеца по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за поддържаното твърдение, че е наследник на М. Х.. Заявява, че в подадената искова молба е било посочено като 1 прилагано доказателство удостоверение за наследници на М. Х..

Поддържа, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила и досежно указанията към ищеца за индивидуализация на мазето предмет на спора.

В подадената въззивна жалба са изложени оплаквания и за необсъждане на множество описани и представени пред първата инстанция доказателства. Това поведение на съда е довело до погрешни констатации и неправилни изводи, че ответникът не е извършил сочените действия, с които е накърнил правото на собственост на ищеца върху собствения му обект. Поддържа, че съдът не е обсъдил в решението си приетите основна и допълнителна СТЕ, както и показанията на разпитаните свидетели – Т. и М.. Същевременно от представеното решение от 26.07.2017 г. постановено по гр.д.№ 7350/2010 г. на СГС IV Б състав се установява, че процесното източно мазе е приобщено от ответника към сутерена на източния магазин в сградата, вкл. че същото мазе е собственост на собствениците на апартамент на 4 етаж в сградата, между които е и ищеца А. Х..

Поддържаните от ищеца твърдения, че са били премахнати от ответника преградните стени на процесното мазе, че е била зазидана вратата му към коридора на мазетата, че са били премахнати в сутерена и в партера ограждащите зидове на „запечатаната фурна“ и за премахване от ответника на съществуващата стоманобетонова плоча между сутерена и партера на бившата фурна- обща част на сградата се потвърждават от приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетеля Т..

Моли за отмяна на решението на СРС, като неправилно и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. М. Ж. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заявява, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел за недоказани претенциите.

Поддържа, че в проведеното производство СРС не е нарушил правилата на чл.146, ал.2 ГПК, постановеното решение е обосновано и приобщените по делото доказателства са били обсъдени при разрешаване на спора по същество, постановеното решение е правилно и съответно на материалния закон. Не са нарушени съдопроизводствените правила. С цитираното съдебно решение на СГС не е установено, че ищецът е собственик на процесното мазе, тъй като с него е отхвърлен иска за делба на ищеца на търговското помещение на ответника. Премахване на преградните стени на мазето, зазиждане на врата към коридора на мазетата и засягане на общи части на сградата не се установява от СТЕ противно на изложените от въззивника доводи. Сочените факти не се установяват и от показанията на свидетеля Т.. Последните освен това са необективни, неясни и противоречиви; заинтересовани от изхода на спора.

2

Моли за потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС, а изложените правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав, като съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл.109 ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът А. М. Х. е собственик на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.София, бул. ****, с площ от 109 кв.м. заедно с ТАВАН от 15,94 кв.м. и МАЗЕ от 11.74 кв.м. представляващо 1/2 от 23,47 кв.м. и 9,25 % и.ч. от мястото, на което е построена сградата, съставляващо УПИ V - 15 в квартал 536 по плана на гр.София, м ГГЦ - Зона Г-12". Твърди, че ответникът незаконосъобразно и без съгласието на ищеца, приобщил към магазина си мазето на ищеца; зазидал вратата към коридора на мазетата и премахнал стената, която разделя мазето на ищеца от избеното помещение под бившата фурна. По тези съображения предявява иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови противоправните си действия като възстанови имотните граници на мазето чрез възстановяване на съборената от ответника преградна стена между процесното мазе и мазето под бившата фурна, както и да възстанови достъпа на ищеца до него, чрез възстановяване на вратата на мазето на ищеца към коридор; евентуално да бъде оправомощен ищецът да стори горното за сметка на ответника. Заявява, че стойността на посочените СМР, необходими за възстановяване на имота в състоянието преди противоправните действия на ответника е в размер на 1212,37 лева.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. М. Ж. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Възразява, че той не упражнява противоправно въздействие върху чужд имот, а владее и ползва собствения си самостоятелен обект в сградата, находяща се на бул.****, който обект е с нежилищно предназначение и се състои от търговско помещение, с площ от 60 кв.м. и галерия с площ от 28 кв.м., разположени на партера на сградата, както и търговско помещение с две тоалетни и умивални в сутерена, под цялата търговска част на партера.

Посочените обекти и граници били установени в хода на гр.д.№ 505/1994г. въз основа на СТЕ. Ответникът оспорва, че ищецът е собственик на посоченото в исковата молба мазе – 1/2 и.ч. от избеното помещение. Твърди, че не е извършвал неправомерни действия по отстраняване на преградна стена между процесното мазе и мазето под бившата фурна, както и че не е премахвал вратата на мазето на ищеца към коридора.

При условие на евентуалност навежда възражение за изтекла в негова полза придобивна давност върху разположеното в източната част от сутерена на сградата търговско помещение с идентификатор *** и го владее необезпокоявано, открито и трайно считано от 1994г. до днес.

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С негаторния иск по чл. 109 от ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях.

Правен интерес от исковата защита по чл. 109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /държател, собственик на съседен имот, носител на ограничено вещно право/.

Уважаването на негаторен иск предполага

4 съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие и съответно осъждане на ответника да възстанови състоянието преди твърдяното нарушение и преустанови последното.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 60098 от 05.10.2021 г. по гр.д. № 3416/2020 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за несъществуваща вещ или за несъществуваща реална част от вещ е недопустим, тъй като на защита по исков ред подлежат само спорни субективни материални права, но не и бъдещи права, които биха могли да възникнат. Обект на правото на собственост е дадена вещ и с погиването й правото на собственост се погасява, съответно - до възникването й право на собственост не възниква, тъй като субективно материално право без обект (предмет) не може да има. Процесуалният закон не предвижда възможност за защита по исков ред на евентуални бъдещи права, включително и на бъдещо право на собственост, което би възникнало с възникването на вещта. Такъв иск би бил недопустим.

В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Така, в решение № 408 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 52/2009 г. на ВКС, 1 г.о., се приема, че бъдеща вещ може да бъде предмет на валидна сделка, но не и на съдебна защита, тъй като правото на собственост върху нея все още не е възникнало. Приема се, че е недопустимо със съдебното решение по иска за собственост да се обособява вещта, както и че обособяване на нови вещи е допустимо само в делбеното производство, при спазване на съответните нормативни изисквания, но не и при разрешаване на спорове за собственост. В определение № 895 от 23.10.2010 г. по гр. д. № 501/2010 г. на ВКС, 2 г.о., се приема, че интерес от защита с иска по чл. 108 ЗС е налице при наличие на съществуващ обект, а ако такъв липсва ревандикационният иск е недопустим. В определение № 64 от 10.02.2014 г. по ч. гр. д.