Решение № 261181 от 29.09.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град София, 29.09.2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,

19 състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Невена Чеуз при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 570 по описа на 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 от ГПК, съединени с евентуални искове по чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД вр. с чл. 582 от ГПК, съединени с евентуални искове с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ал.1 от ЗЗД, съединени с евентуални искове с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 226 ал.3 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 108 от ЗС .

Ищецът А.М., грузински гражданин, твърди в исковата си молба, че през 1998 г. сключил в Беларус граждански брак с А.Г.П., а през 2014 г. семейството се преместило да живее в България. Твърди се, че по време на брака си съпрузите придобили недвижим имот – ап. 14, находящ се в гр. София, район

„Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м.

Изложени са твърдения, че от връзката между съпрузите били родени две деца – С.

М., роден през 1993 г. и Н. М., родена през 1999 г.

Твърди се, че на 13.08.2018 г. ищецът посетил кантората на нотариусД.с намерение да извърши дарение на описания по-горе имот в полза на дъщеря си Н. като положил подпис на указаното място и приел, че дарението в полза на дъщеря му е факт. Впоследствие се указало, че не е подписал нотариален акт за дарение, а пълномощно. Твърди се, че при посещението в нотариалната кантора същият не бил запознат от нотариуса със съдържанието на документа, който подписал, а и не присъствал преводач, който да му го преведе. Твърди се, че ищецът разбирал само елементарни думи и изрази на български език, употребявани в ежедневието при елементарна комуникация.

Ищецът узнал, че на 24.08.2018 г. съпругата му П., лично и като пълномощник на ищеца дарила имота на дъщеря им Н. като запазила само за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. На 05.02.2019 г. съпругата му подала молба за развод пред РС – Костинброд, където било образувано съдебно производство като бракът им бил разтрогнат без ищеца да е уведомяван и да е получавал книжа по делото. За разтрогването на брака им ищецът разбрал едва в началото на 2021 г. като установил, че по възражение на назначения му особен представител в производство делото било прекратено пред РС – Костинброд и изпратено на СРС, който с решение по гр.д. 66672/19 г. прекратил брака. На 15.09.2020 г., П. сключила договор за наем на имота за срок от 10 години, считано от 15.09.2020 г. като същият бил вписан в Служба по вписванията. Твърди се в исковата молба, че дарението се оказало привидно като целта била чрез заобикаляне на закона, въвеждане в заблуждение да „извади“ имота от СИО, за да не го дели след като прекрати брака си с ищеца.

При тези заявени твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожност на пълномощното и договора за дарение поради неспазена форма, обоснована с нищожност на нотариалното удостоверяване чрез неосигуряване на преводач на лице, което не владее български език. В условията на евентуалност са заявени искове за прогласяване на нищожност на пълномощното и договора за дарение поради липса на съгласие и липса на предвидената в закона форма. Исковете са съединени при условията на евентуалност с искове за прогласяване на нищожност на пълномощното и договора за дарение поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, съединени при условията на евентуалност с конститутивни искове за унищожаване на същите поради измама и въвеждане в заблуждение, съединени в условията на евентуалност с искове за прогласяване на нищожност на същите поради липса на съгласие, съединени в условията на евентуалност с искове за прогласяване за нищожност като мотивът, поради който са направени противоречи на закона и добрите нрави, съединени при условията на евентуалност с иск за признаване на ищеца за съсобственик на имота и осъждане на ответниците да му предадат владението върху него.

Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.

Ответницата А.Г.П., оспорва фактическите твърдения в исковата молба в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на ищцовата претенция. Претендират се разноски.

Ответницата Н.А.М., признава заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Заявените претенции се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н..

Възраженията на ответницата П. се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

Ответницата М.не реализира процесуално присъствие в открито съдебно заседание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за сключен граждански брак от 28.06.1999 г. на СО – район „Средец“, от който се установява, че А.С.М. и А.Г.П. са сключили граждански брак на 05.12.1998 г. в гр. Минск, Беларус.

Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 89, дело 67/2016 г. на помощник –нотариус по заместване наЮ.К.с рег. № 646, район на действие –

СРС, М.П.Р.е прехвърлила на А.Г.П. самостоятелен обект в сграда – ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м. срещу поетото задължение от приобретателя задължение за издръжка и гледане.

По делото е представено пълномощно рег. № 70655/13.08.2018 г. на нотариус И.Д., от което се установява, че А.М. е упълномощил А.Г.П. да го представлява пред нотариус, с право да дари на дъщеря им Н.А.М., при условия каквито прецени недвижим имот - ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот 107, дело 1437/2018 г. на нотариус И.Д.с район на действие – СРС, от който се установява, че на 24.08.2018 г. А.Г.П. и А.М., чрез пълномощника си А.Г.П. са дарили на своята дъщеря Н.А.М.собствения си недвижим имот - ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м. като дарителят А.Г.П. е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на дарението.

Представено е решение 73561/16.04.2020 г., постановено по гр.д. 68672/2019 г. на СРС, 83 състав, от което е видно, че бракът между А.С.М. и А.Г.П. е прекратен с развод. Решението е влязло в сила на 09.06.2020 г., видно от стореното отбелязване.

По делото е представен договор за наем, сключен на 15.09.2020 г., вписан като акт 57, том Х/16.09.2020 г. в АВп - Служба по вписванията, София, съгласно който А.П. е предоставила за временно и възмездно ползване описания по-горе недвижим имот на Ю.С.А.срещу насрещното му задължение да заплаща наемна цена в размер на 50 лв. Договорът е сключен за срок от 10 години.

По делото са представени нотариални актове, преписи от искови молби в други съдебни производства, договори за банков кредит и анекси към него, договори за продажба на дялове от търговско дружество, декларации по ТЗ, пълномощни.

В съдебно заседание от 26.09.2022 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. В.Д.А.Л.Д., С.Д.С., С. А. М., син на ищеца и ответницата П., а в съдебно заседание от 13.03.2023 г. на свидетелите Е.Л.М.и М.П.С..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Страните не са формирали спор относно факта, че са бивши съпрузи, а втората ответница е тяхна обща низходяща, родена от брачната им връзка.

Не е част от спора и обстоятелството, че по време на брака са придобили недвижим имот – спорния в настоящото производство. Обстоятелството, че като страна по него е вписана само съпругата /първата ответница/ не се отразява на статута на имота като съпружеска имуществена общност с оглед посоченото придобивно основание по арг. на чл. 21 ал.1 от СК. Твърденията в писмения отговор на ответницата П., че само тя е полагала грижи респ. предоставяла издръжка на праводателката по договора изпълват съдържание на потестативно право, чиято защита се упражнява по съдебен ред чрез конститутивния иск по чл. 21 ал.3 от СК за установяване на липса на съвместен принос, а не по пътя на възражението, както е релевирано в писмения й отговор. Данни по делото за проведено подобно производство между страните по делото не са ангажирани.

Видно от данните по делото, брачната връзка между страните по спора /ищеца и първата ответница/ е прекратена с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за всички по арг. на чл. 298 ал.3 от ГПК респ. настоящият съдебен състав не може в рамките на това производство да вземе предвид наведените твърдения за опорочена форма на призоваване на ищеца, поради които счита същите за неотносими към предмета на доказване.

При прекратяване на СИО между бившите съпрузи дяловете им биха били равни с оглед нормата на чл. 28 от СК т.е. ищецът би се легитимирал като собственик на имота, предмет на процесния разпоредителен договор до размера на ½ идеална част от същия. Това е и частта от имота, за която е легитимиран да заявява твърдения за нищожност респ. унищожаемост на този договор. Това е така, защото всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26 ал.2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Поради което ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води исковете само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред като за останалата

½ идеална част – тази, която би принадлежала на другия съсобственик при разглеждането на иска с оглед коментираните чужди права съдебния акт би бил недопустим /решение 205/05.11.2013 г. по гр.д. 1415/2012 г. на Трето ГО на ВКС, решение 397/03.10.2012 г. по гр. дело 1604/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./.

Тези съображения обуславят извод на недопустимост на заявените искове над размера от ½ идеална част касателно имота. Горното налага да се прекрати производството над тази констатирана част с оглед процесуалната му недопустимост респ. да бъдат прекратени по отношение на ответницата П. в частта досежно исковете по отношение договора за дарение, доколкото същата не е страна в правоотношението между ищеца и надарената страна, касаещо собствената за ищеца идеална част, а само негов пълномощник на ищеца при нотариалното оформяне на договора, а упълномощаването като едностранна сделка рефлектира само и единствено в правната сфера на упълномощителя.

По отношение на останалата

½ идеална част от имота, за която ищецът притежава процесуална легитимация ответницата М.е заявила признание за основателността и допустимостта на заявените искове. Следва да се вземе предвид обаче, че искът за собственост, какъвто без съмнение е заявеният по чл. 108 от ЗС, последен евентуален такъв, има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, на някое от основанията по чл. 77 от ЗС, а това, по съображения за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Още повече, че съдебното установяване на собствеността предполага даване на разрешение досежно валидността на разпоредителни сделки, легитимиращи право на собственост. Затова и направеното от този ответник признание, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда, съгласно чл. 175 от ГПК / решение 20/07.04.2014 г. по гр.д. 5289/2013 г. на Първо ГО на ВКС/.

С оглед на горните съображения допустими са исковете, заявени срещу ответницата П., касаещи установяване на нищожност респ. унищожаване на учреденото еднолично право на ползване върху имота от страна на тази ответница. Доколкото страните по договор са задължителни другари, за което съдът следи служебно тези искове следва да бъдат разгледани и по отношение на другата ответница. При евентуалното им последователно отхвърляне допустим ще бъде и заявеният осъдителен иск по чл. 108 от ЗС по отношение на П. доколкото същото би накърнило упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем.