Определение № 1618 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. А. В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502500 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4020/15.02.2023 г. от М. Андрееева И. и И. А. И., чрез адв. В. Баров, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 7/04.01.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2500/2022 г. по описа на ВОС. С молбата се претендира присъждане на допълнително разноски в размер на 100,00 лв., представляващи депозит за изготвяне на СТЕ пред първа инстанция, както и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 73,70 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна С. И. П., действащ чрез законните си представители, чрез адв. Д., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на М. А. И. и И.

А. И. срещу Решение № 2602 от 03.08.2022г. по гр.д. № 9898/2021г. по описа на ВРС, XХVIти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 108 от ЗС по предявения от С. И. П. с ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители И. С. П. и В.

Т. Гаргова – П.а срещу въззивниците иск е прието за установено в отношенията между страните, че С. И. П. е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, ***, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. /наименована като „гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като въззивниците са осъдени да предадат на С. И. П., чрез неговите родители и законни представители владението върху така описания недвижим имот.

С Решение № 7/04.01.2023 г. ВОС е отменил решението на ВРС, в частта му, с която на основание чл. 108 от ЗС по предявения от С. И. П., представляван от своите родители и 1 законни представители И. С. П. и В. Т. Гаргова – П.а срещу М. А. И. и И. А. И. иск е прието за установено в отношенията между страните, че С. И. П. е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, ***, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м.

/наименована като „гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като въззивниците са осъдени да предадат на С. И. П., чрез неговите родители и законни представители владението върху така описания недвижим имот, както и в частта му, с която М. и И. И.и са осъдени да заплатят на С. П. разноски в размер на 1351.29 лв., като вместо него е отхвърлил на основание чл. 108 от ЗС предявения от С. И. П., представляван от своите родители и законни представители И. С. П. и В. Т. Гаргова – П.а срещу М. А. И. и И. А. И. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че С. И. П. е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, ***, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. /наименована като „гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и за осъждане на ответниците да предадат на С. И. П., чрез неговите родители и законни представители владението върху така описания недвижим имот.

В резултат на това произнасяне, въззивният съд е осъдил С. И. П. да заплати на М. А. И. и И. А. И., сумата от 600 лева – разноски за първа инстанция, и сумата от 1727 лева –разноски за въззивно производство.

По същество искането е за изменение, тъй като в решението е налице произнасяне по въпроса с разпределянето на разноските между страните. Как молителят е квалифицирал претенцията си, досежно дали е посочил, че иска допълване или изменение по чл. 248 от ГПК, не ангажира съда, тъй като критерият коя хипотеза е налице се определя от това дали има произнасяне относно разноските или липсва изобщо такова.

Молбата се явява основателна.

Пред Районен съд гр. Варна процесуалният представител на молителите е депозирал списък с разноски на 10.05.2022 г., преди последното по делото съдебно заседание. В него, освен хонорар за един адвокат е вписано и възнаграждение за вещо лице, в размер на 100 лева. На лист 197 е представено платежно нареждане за внесен депозит за изготвена СТЕ, което доказва, че разноските са извършени от страната.

Що се касае до разноските пред настоящата инстанция, молителите още във въззивната жалба са отправили искане до съда да им бъдат възложени, сторените такива за две инстанции. Към жалбата е приложено платежно нареждане, от което е видно, че е заплатена държавна такса в размер на 73,70 лева. В последното по делото съдебно заседание е представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 79).

Поради изхода на спора, своевременно отправеното искане за присъждане на разноски и тяхното доказване, претенциите се явяват основателни. Възнаграждението за вещо лице, заплатено от молителите пред ВРС, както и държавната такса за въззивно 2 обжалване не са възложени на молителите с решението, поради което същото следва да бъде изменено в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 7/04.01.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2500/2022 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. И. П. с ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители И. С. П. с ЕГН ********** и В.

Т. Гаргова – П.а с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. И. с ЕГН ********** и И. А. И. с ЕГН ********** сумата от 100 лв. (сто) лева – разноски за първа инстанция и 73,70 лв.

(седемдесет и седем лева и седемдесет ст.) – разноски за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3