Решение № 305 от 26.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Ботевград, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20241810200009 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ж. В. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ******* е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0246-001009/29.11.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 /сто / лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. И. С. от АК Враца, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 1052229/09.10.2023 г., НП № 23-0246001009/29.11.2023 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, справки от КАТ, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. В. и М. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 09.10.2023 г., в 00,48 часа, в общ. Ботевград, на път трети клас № 161, в посока от гр. Ботевград към с. Литаково, свидетелите В. В. и М. Н. полицейски служители при РУ Ботевград, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС. На кръстовището на гл.път I-1 с Хлебозавода, решили да спрат преминаващ автомобил – л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № *****, като му подали светлинен и звуков сигнал и го последвали.

Водачът на автомобила не се подчинил и продължил движението си напред, поради което полицейските служители го следвали 3-4 км, като на няколко пъти се изравнявали с автомобила, подавали звуков и светлинен сигнал.

Водачът спрял на отбивката преди кравеферма „Медвен“, полицейските служители спрели и отишли при водача, като установили самоличността му Ж. В. К.. В проведения разговор, водачът К. заявил, че полицаите нямат право да го спират в тъмното, като дори се усъмнил дали са полицаи. За констатираното нарушение, а именно за това, че при подаден сигнал за спиране от контролен орган, водачът не е спрял, св. В. съставил на К., АУАН № 1052229/09.10.2023 г., който нарушителят отказал да подпише.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

23-0246001009/29.11.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, а именно за това, че на 09.10.2023 г., в 00,48 часа, в общ. Ботевград, на път трети клас № 161, като водач на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № *****, лична собственост, е извършил : 1.

Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 2 от ЗДвП, му е наложено адмивистративно наказание Глоба в размер на 100,00/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на полицейските служители, тъй като в тях има съществени противоречия относно начина на спиране на водача, сам ли е спрял или е бил засечен от полицейския автомобил и съответно принуден да спре, имало ли е подаване на сигнал със „стоп палка“ или не.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час управлявайки лек автомобил, не е спрял на подаден сигнал от униформен контролен орган на МВР и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа пояснение на понятието 3

"подаден сигнал за спиране", поради което препраща към текста на чл. 170, ал.

3 от същия закон.

Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП: "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие, служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет", а според чл. 207 от ППЗДвП: "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". В конкретния случай се установи, че сигналът за спиране е бил подаден от движещ се полицейски автомобил, който е включил светлинната си сигнализация (синя лампа), която обозначава автомобилите със специален режим на движение и е бил подаден звуков сигнал. Нито един от тези сигнали обаче не отговаря на законовото изискване спирането чрез движещ се полицейски автомобил да се осъществява чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". След като такъв светещ или мигащ надпис не е имало, то няма как водачът да бъде обвинен, че дори да го е възприел не е спрял за проверка, понеже същият няма такова задължение, щом не се касае за някой от изрично предвидените случаи: сигнал със стоп-палка, сигнал с описваща полукръг червена светлина през нощта, сигнал на униформен полицай с ръка или сигнал от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". При включена светлинна сигнализация на автомобил със специален режим на движение жалбоподателят е имал единственото задължение да пропусне автомобила и да не затруднява неговото движение, но не и да спира за проверка.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

4

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Той е ангажирал доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на

450,00 лева.

Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на исканите разноски, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като исканите от жалбоподателя разноски незначително надвишават минималния размер от 400,00 лева, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло

Наказателно постановление

№

23-0246001009/29.11.2023 г., Началник РУ към ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на Ж. В. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ******* за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 /сто / лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес *****, да заплати на Ж. В. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес ******* сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски в производството по АНД № 9/2024 г. по описа на РС Ботевград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5

6