Решение № 260137 от 04.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

260137/4.3.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Т. Л.

Секретар:

Д. Д. сложи за разглеждане докладваното от районния съдия гр. дело № 2650 по описа на ВРС за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на: Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***;

Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***;

Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***;

Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***;

Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***;

В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на *** кв. м ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К.г.“, землище на с. К., община В., целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № ***, запад – ПИ № ***, изток - път, юг -

ПИ № ***.

В качеството на трети лица – помагачи на страната на ответниците са конституирани лицата „Р.И.“ ООД и Т.Г.Н., ЕГН **********.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права:

Ищците са наследници на К.М.К. – б.ж. на с. К., починал на 12.08.1980 г. Втората съпруга на наследодателя им – В.Н.К. е починала на 20.04.1992 г., като оставя за наследници двете си деца от предходен брак – С. И.С.и М.И.С., също починали към датата на подаване на исковата молба.

По време на брака си К.М.К. и В.Н.К. нямат родени и/или осиновени деца.

С Решение №. 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., на наследниците на К.М.К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху НИВА от 4 дка, пета категория, находяща се в с. К., община В., местност „Крушева градина“, заявен с пореден № 12, установен с НА № */*г., на осн. чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. Според ищцоте, в Решение № 1162 от 12.11.2004 г. е допусната неточност в препратката към заявлението в текста „като заявен под № 12“, като препратката следва да се чете „като заявен под № 8“ в заявлението, вх. № 1560А от *** г., подадено от А.К.К., както и че собствеността на К.М.К. е установена с НА № 25 от 18.1.1941 г. - описан под № 8 в нотариалния акт - нива от 4 дка в местност „К.“, че местности „К.“ и „К.г.“ се припокриват.

Твърдят, че в същото решение е постановено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по § 4 ПЗРЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

Заявяват, че от 2004 г. очакват да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и възстановяване на правото им на собственост. След отправено запитване до Областната администрация, ищците били уведомени, че с Протокол от 13.04.2011г. комисията по чл. 286, ал.2 ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за контактна зона на селищно образование по § 4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ, местност „К.г.“, землище на с. К., община В., като същата е констатирала, че е необходимо предоставяне на допълнителна документация към предложението. Твърдят, че предстои разглеждане на изисканата и представена документация в заседание на комисията по чл. 286, ал.2 ППЗСПЗЗ, като процедурата по изработване на ПНИ е в ход и не е приключила.

Сочат, че с Указ № 325 от 19.9.2000 г. относно утвърждаване на нови граници на общините Б.и В., с. К. е преминало от община Б.към община В.. През 1995 г. е изработен „Регистър на собствениците - табулограма на собственици, върху чиито земи са разположени парцели по § 4 за землището на Припек, с. К., „Азбучен списък на собствениците, върху чийто земи са разположени парцели по § 4 - землище на с. К.“, графична част на плана. С Протокол от 10.07.2003г. община В. била предала тези материали на кметство К., където те се съхранявали и към настоящия момент. По тези материали - помощен кадастрален план и регистър на стари собственици, имотът на К.М.К. бил с № 601.

Границите на имота по т. 8 от нот. акт № 25 от 18.1.1941 г. и по ПКП от 1995г. били едни и същи: Х.М., А.С.и път.

Обясняват, че процесният имот, представлява 600 кв.м ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на селищно образувание „К.г.“, землище на с. К., общ. В., одобрен със Заповед № ** от 27.1.1994 г. на кмета на община Б., целият с площ от 639.76 кв.м, при граници на имота: север:

ПИ № ***, запад: ПИ № ***, изток: път, юг: ПИ № ***. Целият имот *** по КП от 1994г. попада в рамките на стар имот № 601 по ПКП от 1995 г. Сочат, че през годините с процесния имот - 600 кв.м ид.ч. от ПИ № *** били извършени осъществили множество нотариални действия и сделки, но нито една от тях не била породила правни последици и вещнотранслативен ефект относно възникване на правото на собственост на процесния имот в полза на лицата, посочени в тях, поради липса на законовите изисквания.

Заявяват, че на 01.09.1993 г. с Г.Н.Г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост „на основание ЗСПЗЗ“, без да било посочено коя хипотеза от закона била налице, относно: овощна градина, с обща площ от 0.6 дка, находяща се в землището на с. К.. В-ско, местност „К. г.“, парцел № *** по плана на м-ст „Крушева градина“, при съседи М.Я., А.Б., път и Н. И. Към датата на съставяне на КНА не били изпълнени изискванията на закона по § 4а ПЗРЗСПЗЗ - лицето не е ползвател по силата на актове по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, не е построило сграда върху земята до 01.03.1991 г., не е заплатило земята на собственика в законовия срок, дори и да е имало някаква постройка, то тя не е представлявала „сграда“ по смисъла на изискването за постройка по § 1в, ал. 3 ДРППЗСПЗЗ, която да е трайно прикрепена към терена. Не били налице и изисканията на закона по § 4б, тъй като имотът не е бил лозе, овощна градина или засят с етеричномаслени култури, не е бил единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който не е живеел постоянно в землището на имота.

Земята се намирала на разстояние по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, поради което отразеното в КНА не отговаряло на законовите изисквания за трансформация в правото на собственост в полза на ползвателя и Г.Н.Г. не е станал собственик на имота. С оглед горното, извършеното дарение в полза на дъщеря му – Т.Г.П., не можело да произведе действие. Намира, че не са породили действие и последващи разпоредителни сделки с имота, последната от които е замяна, обективирана в НА № ************* г., по силата, на която ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Сочат, че за последните не е налице осъществено друго основание за придобиване правото на собственост върху имота.

От 25.03.2019 г. ответниците, които се намират в граждански брак, упражняват фактическа власт върху имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК двамата ответници, чрез пълномощник представят писмен отговор. Доколкото ответникът Г.Н. е получила препис от исковата молба на дата 12.04.2021 г., то срокът за представяне отговор на същата е изтекъл в 17.00 ч. на 12.05.2021 г. Отговорът от този ответник е просрочен, поради което съдът приема, че отговорът следва да се приема като представен само от първия ответник – С.Н.. Предявеният иск се оспорва като неоснователен, поради което се настоява за отхвърлянето му.

Твърди се, че имотът е придобит въз основа договор за покупко-продажба. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищците, че процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост не отговаряла на законовите изисквания. Намира, че изброяването на актовете по пар.

63 ПЗР е примерно, а не изчерпателно. В имота е била налице изградена постройка, като същата е била съществуваща към датата на сключване на договора – 01.09.1993 г. Последната е отговаряла на изискванията на ТР №2/2011 г. на ВКС. Оспорва да е налице идентичност между имота, по отношение, на който се претендира да се установи, че ответниците не са негови собственици и собствената на наследодателя на ищците, нива с площ от 4 дка, находяща се в м-ст „К.“. При горните доводи се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Третото лице – помагач на страната на ответника –

Т.Г.Н., представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот, поради което не е налице изискуемата процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск.

Оспорва да е налице идентичност между признатия за възстановяване имот на ищците и процесния, за който не било спорно, че със заповед №30/27.01.1994 г. на кмета на община Б.е бил одобрен плана на СО „К.г.“. С КНА №175/01.09.1993 г. на Г.Н.Г. – баща на Т.Г.Н., е признато право на собственост върху ПИ №*** по плана на СО „К.г.“. Сочи, че съгласно одобрения план и действащите към 1993 г. законови разпоредби на ЗСПЗЗ, правото на ползване на Г.Н.Г. е трансформирано в право на собственост, преди ОСЗГ – В. да издаде решение за възстановяване имота на ищците. Оспорва възстановения с решението на ОСЗГ – В., имот, с площ от 4 дка, находящ се в м-ст „Крушева градина“, с. К. да е идентичен с описания в НА №*/*г. имот – нива с площ от 4 дка, м-ст „К.“ или с друг имот от същия нотариален акт. Поради липсата на идентичност между заявените и признати за възстановяване имоти, от една страна и процесния имот, от друга страна, предявеният иск е недопустим. С тези доводи оспорва решение №1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., като със същото погрешно и неоснователно се признавало право на собственост върху имот в м-ст „Крушева градина“, тъй като в НА №*/*г., въз основа, на който е издадено решението, изобщо липсвал имот в тази местност.

Третото лице не е участвало в административното производство, поради което същото не му е противопоставимо. Отправя се искане, съдът да се произнесе по пътя на косвени съдебен контрол относно валидността и законосъобразността на решение №1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., в частта по т.2, с която на наследниците на К.М.К. е признато право на собственост върху нива с площ от 4 дка, пета категория, м-ст „Крушева градина“, имот, заявен под №12 в заявление и установен с НА №*/*г. Оспорва решението в посочената част, като намира, че дори за м-ст „К. г.“ да бъде приет ПНИ, то ищците не биха могли да придобият право на собственост върху имота. Не е установена идентичност на имотите, а имотът претендиран от ищците за възстановяване, не съществува в стари реални граници.

Дори да се установи идентичност, те отново не биха могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като същият е придобит по реда на §4а ПЗРЗСПЗЗ от бащата на Т.Н. – Г.Н., тъй като предоставеното му право на ползване е трансформирано в право на собственост. Основание за това твърдение е обстоятелството, че на 19.01.1993 г. Г.Н.е заплатил земята, чрез общинския съвет, на цена определена от МС, като към 30.09.1993 г., в имота е била изградена сграда с площ от 30 кв. м. Намира, че ищците не биха могли да придобият имота в стари реални граници, а следва да бъдат обезщетени. В условия на евентуалност твърди, че Г.Н.Г. е придобил правото на собственост върху имота, при действащите към този момент разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Сочи, че с удостоверение №1998/1984 г. по ПМС му е предоставено правото на ползване на овощна градина с площ от 0,6 дка, м-ст „К.г.“, землище с. К.. Издадено е разрешение за строеж №112/20.11.1989 г. и въз основа на виза /скица №395 от 07.08.1989 г. на община Белослав/ е разрешено проектиране на постройка по реда на ПМС №4/12.02.1988 г. и Наредба №5 и 12 за правила и норми по ТСУ, като още към 1989-1990 г., в имота е изградена едноетажна постройка с площ от 30 кв.м.

При горните доводи намира, че правото на ползване е трансформирано в право на собственост, с което Георги Г. валидно се е разпоредил в полза на дъщеря си Т.Г.. Последващи промени в ЗСПЗЗ и правната уредба касаеща изработване на КП и ПНИ не могат да засегнат вече придобити права. При условията не евентуалност се твърди изтекла в полза на Т.Г. придобивна давност, като процесният имот е придобит въз основа упражнено давностно владение през периода от 01.09.1993 г. до 01.04.2005 г., през който период тя е владяла, поддържала и обработвала имота непрекъснато, явно и необезпокоявано, като собственик, с намерение за своене. При горните доводи настоява за прекратяване на делото, като образувано по недопустим иск, а в условия на евентуалност, претенцията на ищците да бъде отхвърлена като неоснователна.