Решение № 269 от 09.08.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. гр. Лом, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря К.а Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101117 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Производството е образувано въз основа на искова молба от К. К. И. от гр. Л., ул. „Т.“ № **, ЕГН **********, против Р. Р. А., ЕГН **********, К. И. К. с ЕГН **********, Р. И. К. с ЕГН **********, И. П. К. с ЕГН ********** и Р. Б. Л. с ЕГН **********, петимата с адрес: гр. Л., ул. „Т.“ № **, с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС - за разпределение реалното ползване на съсобствен недвижим имот. Иска се да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на поземления имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Лом, находящ се на адрес: гр.

Л., обл. М., ул. „Т.“ № **-**, според притежаваните идеални части от всеки съсобственик, като ищцовата ½ ид. част бъде в източната част на имота, където се намира и къщата й близнак и се оформи скица на имота, която да бъде неразделна част от решението и в която се отрази всеки терен на съсобственик за ползване.

Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Лом, притежаващ ½ идеална част от имота, находящ се на адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Т.“ № **-**, с площ 730 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 2350, кв. 117, парцел VІІ, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***. В този имот е построена къща – близнак, със западна и източна част със самостоятелни входове.

1

Притежаваната от ищеца като собственост къща - близнак се намира в източната половина на поземления имот. Отв. Р. Р. А. притежава 107 кв.м. от поземления имот, видно от нотариален акт № 737/1997 г. на ЛРС. К. К. и Р. К. са съсобственици на поземления имот като наследници на Марияна Р. К.а, но ищецът не знае последната разведена ли е с И. К. или не, като счита, че същият е неин наследник. Р. Б. Л. също е съсобственик на поземления имот. Ответниците са съсобственици на другата ½ ид. част от поземления имот. С оглед невъзможността да се постигне споразумение с Р. А. за разпределение ползването на имота, ищцата счита, че следва да се извърши разпределение на ползването на поземления имот според притежаваните от страните идеални части.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника Р. Р. А.. В отговора си ответникът заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Признава и моли съдът да приеме за безспорно между страните, че ищцата е собственик на ½ идеална част от имота, а ответниците, с изключение на Р. Б. Л., са съсобственици на другата ½ идеална част от същия. Тъй като Р. Б. Л. се е разпоредил с всички притежавани от него права в полза на отв. Р. А. и в полза на сестра й – М. Р. Б.а /К.а/, същият не следва да участва като страна по делото. Поддържа, че ползването на имота е разпределено със съгласието на всички съсобственици преди К. К. И. да придобие права върху него, като ответниците използват заедно западната част от имота. Разпределението е материализирано с поставена през средата на имота вертикално спрямо улицата, ограда от телена мрежа, която го разделя на две части. К.

И. е обвързана от направеното със съгласието на нейните праводатели разпределение на ползването на имота, поради което претенцията й е лишена от правен интерес и като такава се явява недопустима, поради което се иска прекратяване на производството. В случай, че съдът намери основание за ново разпределение, ответникът Р. А. заявява, че желае, заедно с ответниците, да получат за общо ползване западната част от имота.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. В. В. от МАК, като поддържа иска и излага съображения досежно неговата основателност.

Ответникът Р. Р. А. в съдебно заседание се явява лично и с адв. К. Б. от МАК, която оспорва иска като недопустим и неосноватеен и излага подробни съображения.

Ответниците К. И. К., Р. И. К., И. П. К. и Р. Б. Л. не се явяват и не се представляват.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 98, том ІІІ, нот.дело № 967/27.12.1969 г. на Ломски народен съдия е видно, че законните съпрузи - купувачите Р. Б. Л. и Р.Й. Л.а, двамата от гр. Лом, са придобили по силата на покупко-продажба от продавача Ц. П. Б. от гр.

2

П., ¼ идеална част, равняваща се на 180 кв. м. от дворно място в гр. Л., *** – имот с пл. № 2406, цялото от 726 кв.м., с построени в него: къща, лятна кухня и кош, урегулирано с парцел VІІ в кв. 117 по плана на гр. Лом, заедно с правото на строеж върху строителното петно в западната половина на парцела с размери 7 м. на 15 м. по утвърдения квартално - застроителен план, за сумата от 2100 лева, изплатени напълно на продавача, като купувачите ще ползуват горните 180 кв. м. в западната половина на парцелата с лице откъм улицата 8 м., измерени от линията, която разполовява парцелата на запад и в дълбочина 22,50 м., като в така очертания правоъгълник от 180 кв.м. се включва утвърденото строително петно с размери 7 на 15 м. Съсобственикът Л. Д. В. остава да ползува останалата част от западната половина на парцелата с лице към улицата от 2 метра, измерени от западната регулационна граница на парцела на изток, които ще му служат за вход към жилището му в останалата част на западната половина на парцелата. Р. и Р. Л.и, И. и С. С. и Л. Д. В., първите двама като правоприемници на Ц. П. Б., си запазват взаимно отстъпеното право на строеж върху съсобствената гореописана парцела така, както е учредено в нотариалния акт № 26, том 3 от 23 октомври 1968 г. Съсобственикът Л. Д. В. се яви лично и заяви, че си дава съгласието за извършване на настоящата покупко-продажба и се задължава до 1 май 1970 г. да развали старата постройка, която ползува и освободи терена на купувачите.

Ако не си изпълнят това задължение купувачите имат право да съборят сградата за негова сметка. Нотариалният акт е подписан от продавача, купувачите и съсобственикът.

С Нотариален акт за дарение на жилище по чл. 2, ал. 3, 7 и 21, ал. 2 от ЗСГ № 58, том ІІІ, дело № 799/1975 г. на Ломски районен съдия Р. Б. Л. и Радка Йолова Л.а, законни съпрузи от гр. Лом, даряват на малолетната си дъщеря Марияна Р. Б.а от гр.

Лом следния свой недвижим имот: втория етаж, представляващ самостоятелно жилище със западния гараж от двуетажната жилищна сграда, построена върху 84 кв. метра в парцел VІІ – 2406, кв. 117, целият от 726 кв. м., до съседи: Л. И. Е., А. И. Г., Ц. Г. и улица, заедно със съответните части от общите части на жилищната сграда и 90 кв. метра в идеална част от двора.

Видно от Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № 84, том І, нот.дело № 182/15.03.1988 г. на Ломски районен съдия, районният съдия, на основание чл. 20 от Закона за собствеността на гражданите, съставил нотариалния акт за продажба на недвижим имот, извършена чрез ОбНС – Лом, по която продажба председателят на ОбНС - Лом със Заповед № 26 от 5 май 1987 г. е определил за купувачи Р. Б. Л. и Р. Й. Л.а от гр. Лом на предложения за продажба от наследниците на Л. Д. В., б.ж. на гр. Лом, Х. Х. В. и Д. Л. В., двамата от гр. Лом, следния недвижим имот: дворно място от 96 кв. м. – идеална част от имот с пл. № 2350 в кв. 117 по плана на гр. Лом, на стойност 672 лв., при съседи: улица, Ц. К. В., Р. и Р.

Л.и, С. С. и н-ци на А. Г., срещу определената от председателя на ОбНС- Лом 3 продажна цена в размер на 672 лева, която купувачите са внесли напълно в ДСКаса Лом с уведомително писмо № 3101 от 10 авг. 1987 г.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 737, том ІV, нот.дело № 3150/27.08.1997 г. на нотариус при РС- Лом – П. Т. Р. Б. Л. от гр. Лом дарява на дъщеря си М. Р. К.а следния негов недвижим имот, находящ се в гр. Лом, а именно: от първия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище от масивната жилищна сграда, построена в западната половина на парцел VІІ в кв.117 по плана на гр. Лом заедно с източния гараж под жилищната сграда и припадащите се идеални част от общите части на сградата към този етаж, само 4/6 идеални части, както и 17 кв. м. идеална част от дворното място в гр. Лом, цялото от 730 кв. м. и урегулирано в парцел VІІ - 2350, с кадастрална основа 2350, в кв. 117 по плана на града, който парцел е при съседи: улица, Л. И. Е., Ц. К. В. и наследниците на А. Г.. Р. Б. Л. дарява на дъщеря си Р. Р. А. 107 кв.м. от дворното място, находящо се в гр. Лом, подробно описано в пункт 1 от нотариалния акт, също в идеална част.

Видно от приложеното удостоверение за наследници № АО-14-1440/22.07.2022 г. на Община Лом Р.Й. Л.а е починала на 13.10.1993 г. и е оставила законни наследници Р. Б. Л. – съпруг, Р. Р. А. – дъщеря, М. Р. К.а – дъщеря, починала на 24.02.2015г., наследена от И. П. К. – съпруг, К. И. К. - син и Р. И. К. – син.

След смъртта си М. Р. К.а, починала на 24.02.2015 г., е оставила законни наследници ответниците И. П. К. – съпруг, К. И. К. – син и Р. И. К. –син, които са наследили по 1/3 идеална част от имота, несъставляващ СИО, тъй като е придобит чрез дарение от родителите на М.

В обобщение от изложеното: През 1969 г. съпрузите Р. и Р. Л.и придобиват 180 кв.м. /1/4 ид.ч./ от дворното място, след което през 1975 г. даряват на дъщеря си М. 90 кв.м. в ид. част от същото и следователно си запазват другите 90 кв.м. През 1988 г. съпрузите придобиват още 96 кв.м., като общо биват собственици на 186 кв.м. През 1993 г. съпругата Р. починала, като е наследена с 4/6 ид.ч. от съпруга Р., тъй като идеалните части от имота са придобИ.и в режим на СИО, по време на брака, и с по 1/6 ид.ч. от дъщерите си Р. и М.. Следователно Р. притежава след смъртта на съпругата си през 1993 г. 124 кв.м. от дворното място /4/6 ид.ч./, а дъщерите Р. и М. – всяка наследила по 31 кв.м. /1/6 ид.ч./. През 1997 г. Р. дарява на дъщеря си М. 17 кв.м. от дворното място, а на дъщеря си Р. – 107 кв.м. от същото, т.е. отчуждил е всички свои идеални части, които е притежавал след смъртта на съпругата си - общо 124 кв.м. от дворното място, в полза на двете си дъщери. В резултат на изложеното М. е собственик на 138 кв.м. от дворното място /90+31+17/, а Р. също е собственик на 138 кв.м. /107 +31/. Следва да се приеме, че цялата квадратура, придобита от Л.и от имота, включва: 276 кв.м. незастроена площ и 84 кв. м. застроена с двуетажната сграда площ, или общо 360 кв.м. Макар да липсва достатъчно прецизно описание в цитираните нотариални актове, съдът изгражда извода си, че въпросната двуетажна 4 жилищна сграда в западната половина на имота е построена върху площ от 84 кв.м., видно от нотариалния акт от 1975 г., като останалата, посочвана в тези актове площ, е свободна, незастроена и съставлява 276 кв.м. Тези 84 кв., върху които е построена сградата, няма данни да са преминали в патримониума на М.Р. К.а, като в нотариалните актове, с които същата придобива права, е посочено само, че се прехвърлят общите части от сградата, но не и от дворното място, или от правото на строеж върху мястото. В този смисъл тези 84 кв.м. са останали собственост на съпрузите Р. и Р. Л.и, впоследствие наследени след смъртта на Р. Л.а от: съпруга Р. – 4/6 ид.ч. и дъщерите Р. – 1/6 ид.ч. и М. – 1/6 ид.ч. Следователно към датата на предявяване на иска – 27.06.2022 г., Р. Б. Л. е съсобственик на идеална част от дворното място. Не се събраха доказателства друг съсобственик да е придобил по давност тази му идеална част и също така кой е този съсобственик, както твърди представителят на отв. Р. А. – адв. К.Б.. Само поради нежеланието на Р.Л. да участва в разпределението съдът не следва да изключва този съсобственик от същото. Не е относим въпросът за собствеността върху идеална част от жилищната сграда, тъй като се разпределя ползване на поземлен имот, дворно място, поради което този въпрос не следва да се коментира. За изчерпателност следва да се посочи, че дъщерята М. през 1975 г. е дарена от родителите си с 2-ри етаж от жилищната сграда и западния гараж, а през 1997 г. от баща си Р. с 4/6 ид.ч. от 1-ви етаж на сградата и източния гараж.