Решение № 39 от 13.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Кирилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600011 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ- чл.24, ал.5, т.2 вр.чл.341, ал.1, пр.1 НПК за контрол на определение за прекратяване на наказателното производство.

Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с жалба против определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. по НЧХД № 430/2025г. по описа на РС- И., по силата на което съдът е прекратил наказателното производство по делото, приемайки, че тъжбата не съответства на изискванията на процесуалния закон и подадената редовна тъжба е просрочена- чл.81,ал.3 НПК.

Определението е обжалвано от частния тъжител чрез неговия повереникадв. А. Ч., като постановено в разрез с процесуалния закон. В жалбата си повереникът излага подробни съображения, като застъпва становище, че разпоредбата на чл.81, ал.3 НПК е валидна, има действие само при първоначалното подаване на тъжбата, но не и за отстраняване на нейните недостатъци, съдът може да прекрати производството на основание чл.24,ал.5, т.2 НПК единствено поради нередовности в съдържанието на тъжбата, но не и при констатиране на подаването и извън преклузивния 6 1 месечен срок. Защитникът счита, че тъжбата е приета като редовна с поправянето и в съответствие с дадените първоначални указания по чл.81 НПК от РС Е.П., както и с произнасянето на ВКС. Моли съда да отмени определението като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на РС И. за разглеждане на тъжбата по същество.

В законовия срок е постъпило възражение от защитниците на подсъдимата, в което се оспорват изразените виждания по приложението на процесуалния закон, съдържащи се в жалбата.

В съдебно заседание по същество на делото жалбоподателят- частният тъжител И. С. не се явява.

От името на тъжителя повереникът му- адв. А. Ч. поддържа жалбата и релевираните с нея оплаквания за неправилно приложение на закона. Застъпва становище, че първият съд е възприел строго формалистичен и схоластичен подход при тълкуването и прилагането на закона, като по този начин е достигнато до тежка процесуална последица за тъжителя, на когото е отнет достъпът до правосъдие. Това право не е абстрактно, а е насочено и намира своя израз в разглеждане по същество на правния спор и произнасяне на съда с присъда/решение. Прекратяването на производството представлява крайна мярка, тогава когато страната инциирала наказателното производство демонстрира и проявява трайно бездействие във връзка с отстраняване на недостатъците на тъжбата и изпълнение на указанията на съда. В настоящия случай такава хипотеза не е налице според повереника. С тези съображения отправя молба към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС И. за продължаване на съдопроизводствените действие и за разглеждане на тъжбата по същество със събиране на доказателства.

Защитниците на подсъдимата застъпват противоположното становище- а именно, че жалбата против постановеното определение е неоснователна, съображенията на жалбоподателя не почиват на закона. В тази насока излагат подробни съображения, като почти изцяло повтарят мотивите на обжалваното определение, както и че в производството пред първата инстанция повереникът не е самостоятелна страна- неговите правомощия произтичат от представителната власт, възложена му от частния тъжител, доколкото същият е надлежна страна от гледна точка на процесуална редовност и действителност на тъжбата. Възразяват против цитираната съдебна практика 2 на ВКС - решение по н.д. № 220/2019г., в която е разгледан случай за дело от общ характер, поради което решението е неотносимо и няма приложение по настоящия казус.

Подсъдимата в лична защита по същество на делото се присъединява изцяло към становището, изразено от защитниците и.

В последната си дума моли да бъде потвърдено определението изцяло.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с жалбата, на заявените в нея основания, прецени становищата и доводите на насрещните страни, и след като на осн. чл.314, ал.1 НПК осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното.

Първият съд, постановявайки определението от 5.11.2025г. е изградил верни процесуалноправни изводи, като законосъобразно е прекратил производството по делото.

Изложените съображения са логични, последователни и подробни, изцяло в съответствие със закона.

Не могат да бъдат споделени като съответни на закона твърденията на процесуалния представител на частният тъжител, че в производството пред първата инстанция повереникът представлява самостоятелна страна, овластен с пълна правосубектност и процесуална дееспособност.

Статутът на повереника е на акцесорна фигура на процесуален представител на тъжителя в производство от частен характер, неговите правомощия се свеждат и произтичат от властта на процесуални представителство, възложена му от тъжителя, който е страна по делото, доколкото последният представлява действителна страна- при изпълнение на предварителните условия, които го легитимират- посредством подадена редовна тъжба, съответстваща на изискванията на процесуалния закон, визирани в чл.81, ал.1 и ал.2 НПК и подписана собственоръчно от лицето. В делата от частен характер единственото легитимирано лице да повдигне обвинението е частният тъжител, който е пострадал от престъпление, попадащо в кръга на престъпни деяния, стоящи извън юристдикцията на държавното обвинение. Именно с оглед на тази процесуална легитимация тъжбата следва да бъде подписана лично от тъжителя – в съответствие с ал.2 на чл.81 НПК, а с оглед на императивната норма на ал.1 на същия текст, тъжбата следва да бъде писмена 3 и да отговаря на строго определено съдържание и изисквания, заложени безусловно в процесуалния закон. Това е така, защото в делата от частен характер, обвинението се повдига и дефинира единствено чрез тъжбата, която изпълнява ролята на обвинителния акт „а именно да конкретизира обвинението, като очертае в пълнота и подробности обективните и субективни параметри на противозаконно деяние, определено от НК като престъпно и участието на привлеченото към отговорност лице – подсъдимия в него“.- според трайното разбиране на ВКС.

В този смисъл, заявеното от повереника, че достъпът до правосъдие се изразява в правото на страната, подала тъжбата съдът да я разгледа и да се произнесе по нея с окончателен съдебен акт, е вярно при едно задължително условие – да има редовна тъжба, съответстваща по съдържание на чл.81,ал.1 НПК и подписана лично от подателя – съгл. ал.2.

Това е така защото на правото на тъжителя да бъде разгледана тъжбата, съответства задължението му като легитимирано от закона лице пострадало от този вид престъпление, да повдигне против извършителя годно и конкретно обвинение, в кореспонденция с правото на защита на последния, фундамент на което е правото му да узнае в пълнота и подробности в какво се състои същото.

В контекста на тези законови изисквания, внимателния прочит на материалите по делото, обосновава като верни констатациите на РС И.: че не е била налице тъжба, нито страна тъжител- нито към датата на подаване на „частна тъжба“, от адв. Б., нито към 28.10.2024г. –датата на внасяне на уточнения в съдържанието на този документ и прецизиране на обвинението, едва след редовното упълномощаване на повереника –адв. Б. от пострадалия С. /имащ качество на частен тъжител/ на 11. 12.2024г., за първи път на 16.04.2025г. пред надлежния съд РС И. е подадена частна тъжба, напълно съответстваща на изискванията за процесуална редовност по чл.81,ал.1 и 2 НПК.

В крайна сметка, РС И. е сторил законосъобразният извод, че редовната тъжба, депозирана от тъжителя против подсъдимата М. К. Г. е извън преклузивния срок по чл.81,ал.3 НПК, който е започнал да тече от узнаване за престъплението и е изтекъл на 1.04.2025 година, като правилно е прекратил наказателното производство по делото.

4

В отговор на жалбата следва коректно да се отбележи, че произнасянето на ВКС с определение по местната подсъдност след отвод на съдиите от РС Е.П., няма отношение към редовността на частната тъжба.

В заключение в отговор на оплакванията на повереника адв. Ч., въззивния съдебен състав не би могъл сподели като правилни и съответни на закона упреците за „схоластичен и формалистичен подход“ на контролираната инстанция „лишаващ тъжителят И. С. от правосъдие“ като пострадало от престъпление лице.

В действителност, стриктен и формален е самият наказателен процес, но тези негови иманентни характеристики, възприети от законодателя, гарантират в пълна мяра правата на участващите в процеса лица, и най- вече – на привлеченото към отговорност лице, за което / за разлика от засегнатата страна по един граждански процес/, осъждането по наказателно дело се изразява в упражнена в съществена степен наказателната репресия върху личността и човешките права.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.341,ал.1, вр.чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение постановено по ЧНД № 430 /2025г. по описа на РС И.. от

5.11.

2025г.,

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5