Решение № 7852 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7852 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100503053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21653/28.11.2024г., постановено по гр. д. № 21296/22г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, В. А. Д. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1090,33 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до апартамент № 5, находящ се в гр.

****, отчитана по партида с абонатен № 419041, за периода от м.03.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата 24,06 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до погасяването на вземанията, както и разноски по делото в размер на 1181.69лв., като са отхвърлени исковете за разликата над уважената сума от 1090.33лв. до пълния предявен размер на претенцията от 1105,74 лв. и за периода м.05.2018 г. – 28.02.2019 г., като погасена по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 190,69 лева, претендирана като обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 4,48 лева, претендирана като обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Със същото решение всеки от: Г. Ж.

Д. и А. Ж. Д. са осъдени да платят на „Топлофикация София“ ЕАД: 276,43 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до апартамент № 5, находящ се в гр.

****, отчитана по партида с абонатен № 419041, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата 6,01 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от 1 м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до погасяването на вземанията, както и разноски (Г. Ж. Д. – сумата от 106.58лв., а А. Ж. Д. – 110.85лв.), като са отхвърлени исковете: с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане всеки от ответниците да заплати по 47,67 лева, обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 1,12 лева, претендирана като обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Срещу така поставения акт е подадена въззивна жалба от А. Ж. Д., с която се обжалва решението в частта, в която са уважени исковете спрямо него по съображения, че решението е неправилно, доколкото исковата претенция била погасена по давност, а за останалия период не бил конституиран по надлежния в ГПК ред. В хода по същество пред настоящата инстанция са изложени допълнителни доводи за неправилност. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.

Подадена е и въззивна жалба от В. А. Д. срещу решението в частта, в която са уважени исковете по съображения, че в атакуваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че необосновано съдът приел за доказано доставено количество ТЕ въз основа на приетото заключение по СТЕ, доколкото не били представени доказателства за факта на отчитане показанията на топломера ежемесечно, вкл. същото не кореспондирало със заключението по ССчЕ.

Съответно при претенция за период от м.05.2018г. до м.04.2020г. за главница в общ размер на 1105.74лв., съответно при уважено възражение за погасителна давност за периода до м.02.2019г. било невъзможно ответницата да бъде осъдена да заплати 1090.33лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от „Топлофикация София“ ЕАД, с които се оспорват същите и се претендират разноски.

Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени исковете спрямо въззивниците, съответно в частта, в която съдът се е произнесъл спрямо Г. Д..

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 124 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД да се осъдят ответниците да заплатят разделно /при квоти 4/6 за В. Д. и по 1/6 от Г. Д. и Ж. Д./ сумите: 1658.62лв., представляваща главница за цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2022г., 36.10лв. цена за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2022г., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г. в размер на 286.04лв. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 2

31.08.2019г. до 06.04.2022г. в размер на 6,72лв.

В срока по чл.131 ГПК Г. Д. и А. Д. не са подали отговор на исковата молба (отговорът на А. Д. е извън срока). В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от В. Д., в който се оспорва качеството клиент на ответницата, квотите спрямо претенцията като наследник на Ж. Д., оспорва се доставката на претендираното количество топлинна енергия, оспорва допустимостта на претенцията за услугата дялово разпределение, прави възражение за погасителна давност.

Приет по делото е н.а. за покупко-продажба от 11.10.2007г. (л.10 и сл.), по силата на който В. А. Д. купува процесния топлоснабден имот през време на брака си с Ж. Г.ев Д. (с оглед приетия Акт за граждански брак № 712 от 21.06.1974г. л.144), починал на 24.10.2018г. и оставил за наследници (с оглед приетото удостоверение за наследници л.46) В. Д. /съпруга/ и Г. Д. и А. Д. /синове/. Приета е справка от 20.02.2024г. за липсата на вписвания за отказ от наследството на Ж. Д. от страна на В. Д..

Приет е протокол от ОС на ЕС от 18.12.2009г., в който е обективирано решение за избор на търговец /ФДР/ за извършване на услугата „дялово разпределение“, а именно ДИРЕКТ ЕООД, като на 03.06.2020г. е сключен Договор при общи условия за извършване услугата „дялово разпределение“ по чл.139в ЗЕ между Топлофикация София ЕАД и Директ ЕООД. Приети са документи от Директ ЕООД за дялово разпределение за процесния период /изравнителни сметки/, както и талон за отчет на уредите за дялово разпределение за аб.№ 419041, носещи подпис на клиент В. Д. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. По делото е конституирано като трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, което с молба от 03.10.2023г. е дало становище, че не извършва услугата дялово разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот. Приети са представени от „Директ“ ЕООД документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота, документи за връчване на изравнителни сметки и документ за сертификация на уредите за дялово разпределение.

В приетите по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София /в сила от 27.06.2016г./, в чл.22 от същите е уредено, че Дялово разпределение се извършва възмездно от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл.61 и сл. НТ или чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, които заплащат стойността на услугата на „Топлофикация София“ ЕАД извършвана от избрания от тях търговец. В чл.32 е уредено, че месечната дължима сума за доставена ТЕ на клиент в СЕС /сграда в режим на етажна собственост/, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ /Наредба за топлоснабдяването/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура. Съгласно чл.33 – клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32 в 45дн срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на задълженията по заплащане на стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45 дн срок след изтичане на периода, за който се отнася, клиентите 3 заплащат обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забава до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Приета е първоначално и допълнително заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от които се установява, че дяловото разпределение в сградата на процесното жилище се извършва от ФДР „Директ“ ООД, за процесния период /01.05.2018г. до 30.04.2020г./ ФДР е отчитало уредите в имота, документите за главен отчет били подписани от потребител, отчетите били отразени в изравнителните сметки. В имота имало 7 монтирани ИРРО и 2бр. водомера за БГВ. За процесния период сумата за изразходвана ТЕ за отопление била 1444.73лв., а за БГВ – 1406.53лв. или общо 2850.90лв., като след изравняване имало 15.12лв. за доплащане. Общата сума в периода м.05.2018г. до м.11.2018г. е в общ размер на сумата от 471,99лв., а за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. сумата за изразходвана ТЕ била в размер на 1635.50лв., а сумата от изравнителните сметки е 45.85лв. за връщане /с оглед допълнителното заключение/.

Прието е заключение по ССчЕ, от което се установява, че за процесния период няма данни за плащания на сумите, осчетоводени за аб.№ 419041, фактурирани в системата в общ размер на 1694.72лв. главница и 292.76лв. мораторна лихва. Описано е, че услугата дялово разпределение се извършвала от ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, били издавани изравнителни сметки с разлика за довнасяне 116.32лв.

С атакуваното решение първоинстанционният съд приема за доказано, че от писмените доказателства /н.а., постановление за възбрана и акт за граждански брак/, че процесният имот е закупен от В. Д. през време на брака си с Ж. Д. в режим на СИО, поради което след смъртта на Ж. Д. /преди датата на процесния период/ наследници са В. Д., и двамата им сина Г. Д. и А. Д., съответно при квоти 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за синовете. По отношение на количеството ТЕ е кредитирано заключени на СТЕ, според което размерът на реално потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е 2850,90 лв. С оглед липсата на възражение за давност (съответно преклудираното такова) е прието, че Г. Д. и А. Д., всеки от тях, отговаря за 1/6 част от задължението за процесния период, или за сумата 475,15 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало са уважени претенциите срещу всеки за сумата от 276,43 лева. С оглед подадено в срок възражение за погасителна давност от В. Д. съдът е приел същото за основателно за периода до м.02.2019г., а непогасени по давност са вземанията за периода м.03.2019г. до м.04.2020г., чието стойност е определена с оглед допълнителното заключение по СТЕ в размер на 1635,50 лева., съответно с оглед квотата от 4/6 е приет за доказан иска за сумата от 1090,33 лева. За имота била доказано извършване услугата дялово разпределение, но от ФДР „Директ“ ООД, поради което е присъдена главница от 36,10 лева, която била извън погасителната давност.

Уважени са исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от общо 286,04 лева, разпределена спрямо частта, за която всеки от ответниците отговаря.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по 4 валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 153 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за осъждане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото разпределение, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. По така предявените искове в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между страните /качеството потребители като собственици при заявените квоти/, както и че през този период е доставил в имота на ответниците твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.