Решение № 302 от 20.10.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 302

20.10.2020 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 89 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Образувано е по жалба от С.Г.Т., с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. И.С., ДАК, съдебен адрес:***, офис 3 против Ревизионен акт № Р – 03000819003422 – 091 – 001/ 28.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 320/ 17.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период – 2015 г. общо в размер на 27 089.82 лв. – главница и лихва.

С жалбата се настоява, че Ревизионният акт (РА) е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния данъчен закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за извършване на ревизии и определяне на данъчни задължения, регламентирани в ДОПК. Жалбоподателят оспорва твърдението, че сумата от 200 000 лв., получена от него от касата на „**** ***“ ЕООД като подотчетно лице през 2015 г., представлява доход от други източници за 2015 г. Счита, че този извод противоречи на изводите, които са направени при абсолютно идентична фактическа обстановка за предоставените от дружеството аванси на подотчетни лица през 2016 г., за която тези суми са обложени с 5 % данък като изплатен дивидент. Прави възражение, че единственият мотив, поради който не е възприето, че сумата е изплатена като дивидент, е, че за 2015 г. на дружеството не била назначена ревизия с такъв предмет, което не може да бъде правно основание за различно третиране. Сочи, че в този случай задължението за данъка възниква за платеца, а не за получателя на дохода. На следващо място изтъква, че видно от приложените в хода на ревизията доказателства, предоставената на ревизираното лице сума като подотчетно лице е отчетена от дружеството като изплатен дивидент през 2018 г. и същото се е задължило с данък от 5% върху сумата с декларация от 11.03.2019 г. по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което излага становище, че няма никакво основание да се приеме, че се касае за сума, представляваща друг вид доход за физическото лице, получен през 2015 г., за който да му се начисли данък. Според жалбоподателя, след като ревизионното производство е протекло по общия ред и в хода на същото не са установени обстоятелства, обосноваващи хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, то по аргумент на противното от чл. 124, ал.

2 от ДОПК, фактическите констатации в него не се смятат за верни. В този смисъл възразява, че констатацията за установеното му задължение по ЗДДФЛ е изцяло презумптивна и не е подкрепена с никакви доказателства относно факта, че предоставените му суми представляват друг вид доход. Жалбоподателят счита, че наличието на декларация от платеца на дохода за облагането му с данък върху дивидента, изключва тълкуването на изплатената сума като доход по смисъла на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. Позовава се на тълкуването на този вид доход и облагането му за 2016 г. с Ревизионен акт, издаден на „**** ***" ЕООД, съгласно който този вид доходи представляват скрито разпределение на печалбата и се облагат при източника - юридическото лице – платец, при което настоява, че при аналогична фактическа обстановка, няма правно основание да се извежда различно тълкуване на обстоятелствата. С оглед изложените доводи счита, че констатациите, направени в РА, изцяло противоречат на материалния закон и не съответстват на процесуалните правила досежно тежестта на доказване при извършване на ревизия по общия ред, поради което моли РА да бъде отменен в обжалваната част. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.С., ДАК, която поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски. Представя Писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д., съответно юрисконсулт Й., редовно упълномощени, които оспорват жалбата. Гл. юрисконсулт Й. представя Писмена защита, в която развива подробни съображения за неоснователността на жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 03000819003422 – 20 - 001/ 30.05.2019 г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р – 03000819003422 – 20 - 002/ 31.07.2019 г., № Р – 03000819003422 – 20 - 003/ 21.08.2019 г. и № Р – 03000819003422 – 20 - 004/ 27.09.2019 г., издадени на основание чл. 112, чл. 113 и чл. 114 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя С.Г.Т.. Предметът на ревизията обхваща годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. /л. 1-12/. За издадените заповеди ревизираното лице е уведомено на посочен от него електронен адрес. Ревизиращите органи са обективирали своите констатации в Ревизионен доклад (РД) № Р – 03000819003422 – 092 - 001/ 27.09.2019 г. Според Констатациите в РД С.т. е „местно лице“ в Р *** по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Центърът на жизнените му интереси е в ***.

Посочен е постоянният му адрес в град Добрич. Изброени са свързаните с него лица и фирмите, в които е съдружник. Посочено е, че ревизираното лице е физическо лице без дейност като ЕТ. От представените от лицето документи с вх.

№ 58194 - 38/ 07.01.2019 г. е отразено, че същото е получавало доходи по трудови правоотношения през 2012 г. и 2013 г. от „***" ЕООД, с ЕИК ***, а през периода от 2014 г. до 2015 г. не е декларирало получаването на доходи по трудови и, или граждански договори, а е било самоосигуряващо се лице в „**** ***" ЕООД, с ЕИК ****. В подадена от г-н Т. декларация като самоосигуряващо се лице е посочено начало на дейност и начало на осигуряване като собственик на ЕООД от 17.01,2014 г. Според събраните от ревизиращите органи материали предходна ревизия на лицето не е извършвана, а са извършвани проверки за установяване на факти и обстоятелства, както следва, като за периода от 2008 г. до 2013 г., включително е извършена проверка на С.Т. за установяване на факти и обстоятелства, завършила с Протокол Кд - 73 с № П - 08 - 1431159 - 073 - 001/ 30.09.2014 г. За периода от 2014 г. до 2015 г. включително проверката е завършила с Протокол Кд - 73 с № П – 03000816171524 – 073 - 001/ 13.12.2016 г. за установяване на факти и обстоятелства. Данните, които са използвани за извършване на ревизията, са приобщени с Протокол Кд - 73 за присъединяване на документи от друго производство № Р – 03000819003422 – ППД - 001/ 19.09.2019 г. от приключилата ПСИДФЛ, а именно: отговори от АВ, банки, Енерго - про, ВиК, ОД на МВР, искания до трети лица и др. доставчици, както и представените писмени обяснения от ревизираното лице с приложени данни от информационни масиви на НАП - „СУП", VAT14, Търговски регистър, допълнителни искания и отговори от банките, в които има действащи сметки. Предвид предмета на съдебното производство, следва да се отбележи, че в РД е отразено, че в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. С.Г.Т. декларира, че е самоосигуряващо се лице в „**** ***" ЕООД, ЕИК ****, с тип осигуряване с код: 12, като няма декларирано изплащане на дивиденти и, или друг вид доход от съответното юридическо лице. Декларира също, че като управител при необходимост е захранвал касата на дружеството под формата на временна финансова помощ на основание чл. 147, ал. 2 и чл. 137, ал. 1, т. 9 от Търговския закон (ТЗ), като са приложени съответните РКО, счетоводни регистри. От фирмата е представен РКО № 365/ 02.12.2015 г. с посочено основание - за „касови разходи" в размер на 200 000.00 лв. Сумата е осчетоводена по Д-т счет. с/ка 422, „подотчетни лица“ на К-т с/ка 501 „каса“. Според РД на проверяващия екип са представени оборотни ведомости за периода 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. и за 12/ 2015 г., като в последната ведомост сумата от 200 000 лв. е намерила отражение в дебитния оборот на счетоводна сметка 422 „подотчетни лица“ и е останала на салдо.

С.Т. не е декларирал като „подотчетно лице“, нито от юридическото лице е декларирано предоставената за касови разходи сума да е върната в касата на фирмата. В РД е отразено, че не са представени документи за касови разходи, както от проверяваното лице, така и от „**** ***" ЕООД, за усвояване на тази сума чрез плащане, покупка и извършване на касови разходи и услуги за дейността на дружеството. От информационен програмен масив на НАП - "СУП", както и по данни от Търговския регистър е установено, че „**** ***" ООД е в ликвидация с назначен ликвидатор - ***. Дружеството е с прекратена търговска дейност, считано от 30.08.2018 г.

За разлика от първоначалните писмени обяснения (л. 273, т. 2 по ИПДПОТЛ с № ПФ – 03000818000669 – 041 – 048/ 21.03.2019 г.; л. 130, т. 1 от административната преписка /АП/), в писмените си обяснения, заведени в НАП Варна под № 30196 – 2/ 21.08.2019 г., г-н Т. посочва, че предоставеният аванс на 2.12.2015 г. в размер на 200 000 лв. е преобразуван и разпределен като доход на същия под формата на дивидент, като твърди, че е удържан и данък 5 % върху дивидентите и ликвидационните дялове. Ревизиращите органи са отразили в РД, че в хода на процесното ревизионно производство е извършен преглед на документите и констатациите на извършената ревизия по ЗКПО на „****“ с обхват на ревизията по ЗКПО за 2014 и 2015 г. и по ЗДДС от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. и от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. Отразено е, че при този преглед е установено, че на управителя на дружеството са предоставени с конкретни РКО суми в размер на 200 000 лв. за 2015 г. през м. декември 2015 г. и в размер на 1 994 000.00 за 2016 г. При ревизията на юридическото лице е начислен данък 5 % дивидент само върху сумите от 2016 г., като върху сумата от 200 000 лв. за 2015 г. не е начислен такъв. Посочено е, че тази сума не е обсъждана, тъй като е извън ревизирания период. Същевременно е извършена проверка в информационния програмен масив на „НАП“, при която не е установено деклариране изплащане на дивидент от 200 000 лв. на управителя на дружеството, респ. не е удържан 5 % данък върху тази сума. В резултат е прието, че е налице облагаем доход за С.Г.Т., с неустановен произход от други източници с правно основание по смисъла на чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ и е счетено, че на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 35, ал. 6 от с.з. следва този доход да се обложи с 10 % данък и предвид датата на получаване е отразено, че данъкът е следвало да се внесе до 30.04.2016 г., като на основание чл. 1 ЗЛДТДПДВ за несвоевременното внасяне на дължимия данък следва да се начисли лихва.

На 30.09.2019 г. РЛ е получило по електронен път екземпляр от РД. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК г-н Т. е подал Възражение срещу РД (л. 498 - 497, т. 2 от АП), с което е настоял, че РД е незаконосъобразен, като органът по приходите не е съобразил факта, че дружеството, което му е отпуснало служебния аванс от 200 000 лв., е декларирало впоследствие разликата от този аванс като доход от дивиденти и е удържало през 2018 г. 5 % данък върху тях. Към Възражението е приложена Справка за изплатен доход и удържан данък за 2018 г.

Органите по приходите са счели Възражението за неоснователно и в резултат е издаден Ревизионен акт № Р – 03000819003422 – 091 – 001/ 28.10.2019 г., като са приети извършените в хода на ревизията процесуални действия и са потвърдени изложените в РД факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване, така както са направени по период и размер.

Разпечатката съдържа 20 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a6df2d3-273a-4d49-ba31-0d727193d319