Определение № 10126 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10126 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110161275 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 395686/02.12.2025г., „..., моли съда да измени постановеното по делото решение от 17.11.2025г. в частта за разноските, с която съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в заповедното производство – адвокат Н. Илчев, като постанови неговата недължимост в заповедното производство, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено така пресъденото възнаграждение от сумата в размер на 200,00 лева на сумата в размер на 50,00 лева, на основание чл. 6, т.5 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Н.

Илчев е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Счита същата за недопустима, тъй като страната, която иска изменението не е представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Счита и че правото на страната да релевира възражение за прекомерност е преклудирано. Отделно не споделя твръденията на молителя, че на адвоката, подал възражение срещу заповедта за изпълнение не се дължат разноски, като посочва, че не винаги работата на адвоката в тази връзка се изчерпва с подаване на бланкетно възражение. Счита и че размера е съобразен с практиката на СЕС касателно правото на съда да определи възнаграждението под минимума определен в Наредбата. Моли за отхвърляне на молбата.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал 1 въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 02.12.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 02.12.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима. В тази връзка съдът не споделя възражението на адвокат Илчев, че доколкото страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, то недопустимо е да иска изменение на решението в частта за разноските. Списък с разноски е необходим само ако се иска изменение на решението в частта за разноските и то от страната, която е поискала присъждане на разноски и в каквато връзка чл. 80 от ГПК я задължава да представи списък, какъвто не е настоящият случай. Отделно не се споделя и възражението, че не може да се иска изменение на решението в частта за разноските досежно присъденото възнаграждение, тъй като липсва възражение за прекомерност. Такова не липсва и което дори е обсъдено от съда с решението.

По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е отхвърлил така предявения от молителя срещу С. К. М. иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е присъдил разноски на ответника, включително и за представителство в заповедното производство, където е представляван от адвокат Илчев. Няма пречка в заповедното производство страната да бъде представлявана от един адвокат, а в исковото от друг. Иска по чл. 422 от ГПК се счита предявен при налично възражение от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно при приключване на исковото производство следва да бъде разрешен и въпросът за присъждане на разноските, включително и в заповедното производство. При отхвърлен изцяло иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, включително и за сторените такива в заповедното производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I ТО, ТК/. Материалният интерес пред заповедния съд за заявителя е в размер на 4553,04 лева, който не е минимален. Подадено е едно общо бланкетно възражение. Съдебни заседания в заповедното производство не се провеждат. При тези данни за материалния интерес /4553,04 лева/, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изчерпват с подаване на възражение и при съобразяване с икономическите ориентири в страната напълно и справедливо покрива стойността на извършения от адвокат Илчев труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай.

По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена 2 без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 395686/02.12.2025г., подадена от „... за изменение на постановеното по делото решение от 17.11.2025г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3