Определение № 363 от 07.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Ловеч, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500130 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество Е. И. с БУЛСАТ *** ,със съдебен адрес *****, като пълномощник на ищеца Д. М. Д.,срещу Определение №692/18.11.2024г.,пост.по реда на чл.248 от ГПК, по гр.д.№147/2024г.по описа на РС-Тетевен.

Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. Сочи,че прилагането на Наредба за заплащане на правната помощ при определяне размера на адвокатските възнаграждения,е в пряко противоречие с чл.101,§1 от ДФЕС, гарантиращ,че в интерес на потребителите икономическите оператори-предприятия, ще се конкурират и формират свободно цените си.Прилагането на НЗПП определя като категорично нарушение на правото на ЕС,така и на конкурентното право.Сочи,че адвокатите,предоставящи услуги по реда на чл.38 от ЗАдв. Оказват своите услуги в условията на конкуренция чрез свободно договаряне с клиентите им за оказваната правна помощ.За разлика от тях адвокатите,които оказват правна помощ като свободни икономически оператори,вписаните в НРПП не работят в условията на пазарна конкуренция,а осъществяват особено съдействие на държавата за изпълнява задълженията си по провеждане на държавна политика в областта на правната помощ, произтичащи от ЕКЗПЧОС и от Директива 2003/8/ ЕС за подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични спорове.Служебните защитници не се договарят с лицата,които представляват,а работят по възложение на държавата,поради което е допустимо държавата предварително,при непазарни условия,да определи цени за услугите им,тъй като не може да представлява нарушение на правилата на конкурентното право изпълнението на задълженията, които има съгласно европейското законодателство самата държава.

Твърди,че както за правната защита, осъществявана от адвокатите въз основа на договор по чл.38,ал.1,пр.2 на ЗАдв. на материално затруднени лица, така и по отношение на защитата чрез вписаните в НРПП, не следва да се прилага Тарифата за възнагражденията на адвокатите,работещи при условията на свободен икономически субект.

1

Възразява,че при съобразяване на Решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС не следва да се извършват произволни намаления,под пазарните нива,на адвокатското възнаграждение,тъй като така ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект,а именно да се осигури свобода и лоялна конкуренция. Последното е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право.Позовава се на практика на СЕС- Реш. С-7/15, Реш. С385/20,С-94/04, С-202/04, където са обсъждани критерии за определяне на адвокатското възнаграждение и ограниченията,до които е допустимо да се стига. Цитира и практика на ВКС, където се приема,че макар НМРАВ да няма обвързващ характер,следва да служи за ориентир при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение,вкл.и на служебно назначения такъв.

Счита,че в случая съдът неправилно е приложил като ориентир НМРАВ и като критерий за определяне на дължимото възнаграждение е съобразявал предмета на спора,цената на иска и положения труд.

Възразява,че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по аналогия следва да се приложи и изведеното от СЕС при тълкуването на чл.3,§2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15,както и по дело С-385/20,в хипотезите на потребителска защита при неравноправни клаузи. Счита,че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални би стимулирало ответника да сключва договори с неравноправни клаузи,тъй като при толкова ниски адвокатски възнаграждения,присъждани по чл.38 от ЗАдв.,повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ.Определянето на неразумни и несъразмерни адвокатски възнаграждения би довело също и до некачествено оказване на адвокатски услуги.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение и адвокатското възнаграждение се присъди в разумен размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление в *** (**) ***, представлявано от управителя Ив.М.Ш.,чрез пълномощник С.

С.,с който моли жалбата да се остави без уважение.Счита,че ищецът не е провел разнопосочна защита,тъй като доводите по двата иска за прогласяване нищожността на договора,са идентични,поради което присъждане на хонорар над вече определения би било прекомерно.Счита,че производството е с ниска правна и фактическа сложност и има многобройна съдебна практика по спора.Делото е разгледано в едно съдебно заседание,без процесуалният представител да се е явявал.Добавя,че между настоящите страни има заведени множество аналогични производства.

Постъпил е отговор и от „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление в *****(**),***,представлявано от изпълнителния директор Ив.К.,чрез юрисконсулт В.

Т..Счита жалбата за неоснователна. Няма основания за увеличаване на адвокатския хонорар,тъй като няма да отговаря на критериите „справедлив и обоснован“.

Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба,както и доказателствата по гр.д.№147/2024г.на РС-Ловеч, намира за установено следното:

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 03.12.2024г.,а частната жалба е подадена на 05.12.2024г.-т.е.в рамките на 2 едноседмичния срок.Представен е списък съгласно изискването на чл.80,изр.2-ро от ГПК.Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Своевременно са подадени и отговорите на частната жалба.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

РС-Тетевен е сезиран с два кумулативно предявени иска от Д. М. Д. срещу „Кредисимо“ЕАД- с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит с №2737908/08.03.2023г., и срещу „АЙ ТРЪСТ“ЕООД- нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.03.2023г.Твърденията на ищеца са за противоречие на договорите със законаЗПК, ЗЗП,съотв.чл26,ал.1 от ЗЗД.Цената на първия иск е 7318.68лв.,а на втория е 5400.72лв. Д. Д. е представляван от адв.Е. И.-Еднолично адвокатско дружество Е. И.-АК-***,с която е сключил Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2024г.,с уговорен адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.- безплатно.

От ответника „Кредисимо“ЕАД е предявен насрещен иск с цена 3 512.25лв.

Пълномощникът на ищеца е представила отговор по насрещния иск. Заявила е и възражение за прихващане с претенцията по насрещния иск.

По делото е проведено едно съдебно заседание,в което не са се явили процесуални представители на страните.

От адв.И. е изпратено писмено становище,вкл. Със списък по чл.80 от ГПК, с претендиран адвокатски хонорар от 2400лв. с ДДС. Представени са и доказателства за регистрацията й по ЗДДС.

С Решение №214/07.10.2024г.,пост.по делото-гр.д.№147/2024г. РС-Тетевен е уважил двата иска на ищеца,като е прогласил договорите за нищожни на сочените основания.Уважен е и насрещният иск,а възражението на адв.И. е отхвърлено като неоснователно.

По разноските съдът е определил възнаграждение за адв.И. по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,от по 240лв.за всеки от разгледаните искове-т.е.общо възнаграждение от 720лв.При определяне на размера на възнаграждението се е позовал на чл.23,т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразил е правната и фактическа сложност на спора, практиката на СЕС и на ВКС, и е приел,че следва да се определи под предвидените и неангажиращи размери на минимално адвокатско възнаграждение,съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС.

От адв.И. е инициирано производство по чл.248 от ГПК,с искане да се измени решението в частта на разноските и присъди възнаграждение в разумен и справедлив размер.

С обжалваното Определение № 692/18.11.2024г. ,пост.по чл.248 от ГПК, РС-Тетевен е оставил искането без уважение.

При произнасянето си въззивният състав приема,че неправилно при определяне на дължимото възнаграждение заповедният съд се е позовал на Наредба за заплащането на правната помощ. При защита по реда на чл.38 от ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се определя съгласно правилата на Наредба №1/2004г.за възнаграждения за адвокатска работа.

Регламентите на правната помощ не са приложими,вкл.и по отношение на възнаграждението.

При произнасянето по разноските съдът съобразява приетото в Решение на Съда на Европейския съюз С-428/22 от 25.01.2024г., тъй като е постановено по преюдициално запитване и на основание чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища(в-т.см.е неоснователно твърдението на жалбоподателя за неприложимост). Същото постановява, че с определяне в 3

Наредба №1/2004г.на ВАС на минимални размери на адвокатските възнаграждения(НВАР сега) и придаденият задължителен характер на нормата, се нарушават правилата на конкуренцията и това ограничение противоречи на чл.101, §1 и § 2 от ДФЕС.(в.т.см.Опр.№50015/16.02.2024г.,пост.по т.д.

№1908/2023г., Опр. №211/10.05.2024г., пост.по ч.т.д.№1378/2023г., Опр.№174/26.04.2021г., пост.по ч.гр.д.№560/2021г.на ІІІ ГО на ВКС).

Затова преценката на дължимия адвокатски хонорар следва да се прави от съда при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, количеството и вида на извършената работа. Приложим критерий е и изискването за достойно заплащане на адвокатския труд.

В случая се касае за защита в исково производство, с предявени два иска за прогласяване на нищожност на два договора. Макар да са при една фактическа обстановка,ищецът е обосновал самостоятелни правни основания за пороците на договорите.При преценката на обема на извършената дейност по правна защита и съдействие следва да се съобрази,че подготовката за производството изисква анализ на фактите по кредитното правоотношение, на погасяванията, обосноваване на наличието на неравноправни клаузи, познаване на съдебна практика, формиране на изводи за последиците към погасяването на дълга, изготвяне на съответните документи за сезиране на съда. Пълномощникът е оказала правна защита и по предявения насрещен иск,като е изготвила мотивиран отговор и възражение за прихващане. Налице е усложнение в процесуалната защита,което заедно с обусловеността на оборването на неравноправни клаузи води до извод,че е налице правна и фактическа сложност на спора. От друга страна следва да се отчита и обстоятелството,че процесуалната защита е изцяло по документи,пълномощникът не се е явявала в съдебно заседание,както и останалите страни.

Следващ относим критерий е цената на иска, която има приложение при определяне на възнаграждението. И по този критерий съставът намира основания за присъждане на по-висок хонорар. Цитираните от първоинстанционния съд производства, разгледани от ОС-Ловеч, са постановени по заповедни производства, които са едностранни,като конкретните заявления са за вземания със съществено по-ниска цена(451лв., 593лв.),поради което не могат да служат за аналог.

В случая определените възнаграждения от по 240лв. се явяват недостатъчни и несъобразени с правната и фактическа сложност на спора.

При съобразяване на тези критерии, съставът намира,че сумата от 400лв. е „разумен и справедлив“ размер за всеки от исковете,по които адв.И. е оказала правна защита и съдействие като представител на ищеца,съотв.на ответник по насрещния иск.

Затова съставът намира, че следва да се измени обжалваното Определение №692/18.11.2024г.,пост.по гр.д.№147/2024г. на РС-Тетевен,като към определения на адв.Е. И.пълномощник на ищеца Д. М. Д., адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., от по 240лв.за всяка от трите претенци,се добави сумата 160лв.,или общо дължимото възнаграждение да е от по 400лв. за всеки иск, общо 1200лв. за трите. В останалата част до претендирания общ размер от 2400лв., правилно е отхвърлено искането.