Определение № 272 от 25.05.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Смолян, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500165 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 124 ал.1от ГПК. Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх.№1095/27.04.2022г. от Р. Д. М. - с. Б., общ. Д., депозирана чрез пълномощника му адв. Ан. Ив. Ан.срещу определение № 79 / 20.04.2022 г. по гр.д. №64/2022г. по описа на районен съд –Девин ,с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.

С жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното определение страда от фактически и правни противоречия. Според жалбоподателя е налице фактически отказ от правосъдие по подадената от доверителя му искова молба.

Съдът, след като разгледа частната жалба, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата си молба настоящият частен жалбоподател е изложил фактически твърдения, че с ответника Ю.С. са втори братовчеди, като отношенията им в последните две-три години са обтегнати, по причина,че ищецът като пътен полицай вземал отношение спрямо тъста на ответника шофирал пътни превозни средства без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС.

В резултат на констатациите на ищеца и за да му върне на 3.09.2021година ответникът С. депозирал до РУ на МВР Девин писмено обяснение пред гл.инспектор Т., в което изложил твърдения, че много често М. заемал от него суми, които понякога стигали до 8000лева в период от три –четири години. Тъй като ответникът започнал да си иска парите обратно, ищецът като пътен полицай го репресирал до степен тормоз, който е преустановен едва след преместването на М. в гр.Д.. Изложени са и твърдения, че отделно от това М. посещавал магазина на С. и вземал алкохол,цигари и хранителни продукти без да плаща, както и че не му е възстановил сумата 6 000лева. Твърди още, че никога между ищеца и ответника не са съществували и понастоящем не съществуват такива отношения, написаното е с цел да дискредитира ищеца, както и да пострада доброто му име пред обществеността, с посочването му публично като неизправен длъжник, който е редови 1 полицай, за да реализира имотни облаги, вероятно по желание на трети лица, имащи отношение към професионалния статус на ищеца.

Направено е искане да се признае за установено по отношение на ответника,че ищецът не му дължи сумата 6 000 лева и между страните не са съществували наемни правоотношения.

С Разпореждане № 173/14.03.2022 г. на ДвРС, съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе съдържанието на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127, т.4 ГПК, като изложи подробно фактическите обстоятелства, от които е възникнал правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, съгласно указанията, изложени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.

Съобщението е получено от пълномощника на ищеца на 22.03.2022 г. и в указания от съда срок - на 26.03.2022 г. е постъпила молба от адв. Ан., в която излага подробни съображения.

О т о бобщена справка рег. № 345р-15066/25.11.2021г., изготвена от дисциплинарно разследващ орган към ОД на МВР - Смолян се установява, че спрямо ищеца е започнало дисциплинарно производство по реда на чл.205, ал.1, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, образувано с писмена заповед № 345з-1141/15.09.2021г. по описа на ОД на МВР – Смолян.

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл.205, ал.1, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, във връзка с чл.44, ал.1 от Инструкция № 8121з877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР срещу мл. експерт Р. Д. М. – мл. полицейски инспектор в охранителна полиция на РУ - Девин при ОД на МВР - Смолян.

По повод образуваното дисциплинарно производство са започналите проверки, във връзка с получени данни от проведени беседи с редица граждани в общините Доспат и Девин, между които е посочен и ответника, подали жалба срещу ищеца, че в различни неконкретизирани периоди от време е искал предоставяне на различни по стойност парични суми, които е получавал от тях и впоследствие не е връщал или е връщал само малка част от получените средства. Установени били данни, че една част от лицата не търсили дадените от тях парични суми, поради опасението им, че е полицейски служител. В документите се съдържат данни за снети сведения от ответника, който пък е един от посочените граждани в докладна записка № 252р-9236/28.06.2021г. на началника на РУ – Девин.

От обобщената справка е видно, че дадените от ответника писмени сведения са приети, наред с дадени от редица други лица писмени сведения, предвид липсата на писмени доказателства за установяване на гражданско правните отношения между ищеца и останалите лица, разпитани в хода на дисциплинарното производство. Издадена е заповед № 345з-138 от 07.02.2022г. от директора на ОД на МВР – Смолян - стр.комисар Н. Д., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение като държавен служител в ОД на МВР – Смолян. Ищецът е обжалвал заповедта пред Административен съд –Смолян, пред който е образувано адм. дело № 46/2022г. по описа на Административен съд – Смолян.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния за това срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

За да прекрати производството по делото с атакуваното определение е прието от районен съд, че от изложените многобройни факти и обстоятелства в исковата молба, съдът не може да изведе правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, който се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. Прието е 2 също така, че с инициираното производство се цели оспорване свидетелски показания на ответника С., дадени пред дисциплинарен състав, във връзка със започнало и приключило със заповед № 345з138/07.02.2022г. на директора на ОД на МВР- Смолян, с която е прекратено неговото служебно правоотношение като служител на МВР, която заповед е обжалвана и не е влязла в сила. Прието е също така, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който цели да отрече съществуването между него и ответника на гражданско правоотношение по предоставен заем, искът по чл. 124, ал.3 ГПК е уреден изрично само като положителен установителен иск, а неговата процесуална допустимост е обусловена от изрично подчертаната в разпоредбата предпоставка - само в предвидените от закона случаи, като исковото производство е образувано за оспорване на дадените от ответника обяснения в хода на проведено срещу ищеца дисциплинарно производство, каквито са били дадени и от други заинтересовани лица за възникнали граждански правоотношения по предоставен паричен заем, без писмени доказателства и се цели отричане правата на ответника С., тъй като дадените от него показания в хода на образувано срещу ищеца дисциплинарно производство като държавен служител са послужили за прекратяване на служебното правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Според твърденията в исковата молба ответникът е набедил ищеца, като е представил неистински доказателства - дал е неверни свидетелски показания, поради което е извършил лъжесвидетелстване, което е престъпление по смисъла на чл.290 НК. Установяването на факт с правно значение, ако е релевантен за дадено гражданско правоотношение, може да бъде установен в производството относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал.3 и ал.5 ГПК, както е направил ищеца. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице за ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото. Издадената спрямо ищеца дисциплинарна заповед с наложено дисциплинарно наказание е в етап на съдебно обжалване, поради което не е влязла в сила, а ищецът е упражнил правото си на защита в хода на съдебното производство.

Прието е също така, че с оглед въведените от ищеца твърдения не може да се направи извод и за наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК за невъзможност да бъде реализирано наказателно преследване спрямо ответника, а и липсват доказателства ответникът да е предприел действия по принудително или доброволно събиране на вземането. Прието е също така, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес, тъй като това би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. На следващо място е прието, че между страните понастоящем липсва правен спор, от който ищецът да изведе правен интерес от водене на установителен иск за недължимост на процесната сума.

Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес ,да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. С предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът няма правен интерес и не би постигнал желания правен резултат. Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се 3 състои искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, респ. несъществуването на оспорваното право. Други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират основанието на иска.

Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не може да се определя само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум.

Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за правната му квалификация.

Законосъобразно и обосновано районен съд –Девин е приел ,че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който д а установи,че между него и ответника Юл. К. С. не е съществувало правоотношение по предоставен от Ст. заем в размер на 6 000 лева. Няма ангажирани доказателства ответникът да е оспорва, че му се дължи тази сума, няма данни да е налице между страните правен спор, от който Р.М. да изведе правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6 000 лева. Освен това ищецът Р.М. с настоящия иск цели да отрече правата на ответника Юл. С., тъй като дадените от последния показания в хода на образувано срещу ищеца дисциплинарно производство като държавен служител са послужили за прекратяване на служебното правоотношение с налагане най-тежкото наказание - дисциплинарно наказание „уволнение. Не е допустимо в такова самостоятелно производство да се оборват показания на св. Юлиан С., приобщени в административно производство по обжалване на заповедта за уволнение на ищеца Р.М., в което административно производство следва да се извършат всички оспорвания от страна на ищеца, който следва да установи, че неправилно е бил уволнен, а не в настоящето производство с предявяване на отрицателен установителен иск.