Определение № 298 от 01.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500314 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение № 398, постановено в закрито съдебно заседание на 13.05.2026 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. № 494/2025 г. , с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на РСПазарджик за разглеждане.

Жалбоподателят „Сдружение за взаимопомощ на учителитегр.Пазарджик“-гр.Пазарджик моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 5902/26.05.2026 г.

Ответницата по частната жалба Ц. М. Г. не е взела становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 18.06.2025 г. е подадена до Окръжен съд-Пазарджик искова молба, с която „Сдружение за взаимопомощ на учителите-гр.Пазарджик“гр.Пазарджик претендира да бъде осъдена ответницата Ц. М. Г. да му заплати: сумата 72 285,12 лв. като обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда, умишлено причинена от ответницата, чрез полученото допълнително възнаграждение за постигнати резултати, ведно със законната 1 лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда; сумата 50 726,60 лв. като обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда, умишлено причинена от ответницата, чрез полученото от нея обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба; сумата 59 603,70 лв. като обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда, умишлено причинена от ответницата, чрез полученото от нея обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба в съда. Предявява евентуално съединен иск, ако главният не бъде уважен, за осъждане на ответницата да му заплати: сумата 72 285,12 лв., представляваща изплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати, получено от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда; сумата 50 726,60 лв., представляваща изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, получено от ответницата без основание, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда; сумата 59 603,70 лв., представляваща изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, получено от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда. Ищецът твърди, че ответницата е работила съгласно трудов договор от 12.02.1996 г. на длъжността „главен счетоводител-касиер“ в сдружението, като трудовото правоотношение е било прекратено със заповед от 12.06.2025 г. Твърди се, че от председателя на сдружението е бил предоставен на ответницата личният й електронен подпис. Твърди се, че на 23.04.2025 г. ответницата е издала заповед, с която си е прекратила несъществуващ със сдружението трудов договор от 8.11.1967 г., считано от 24.04.2025 г., като чрез предоставения й от председателя на сдружението електронен подпис е обявила прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.62 от КТ на 26.04.2025 г. Твърди се, че след това ответницата си е начислила и изплатила по разчетно-разплащателна ведомост за месец април на 2025 г. на сдружението посочени суми, сред които допълнителни възнаграждения за постигнати резултати 72 285,12 лв., обезщетения по чл.222,ал.3 от КТ 50 726,60 лв. и обезщетения по чл.224 от КТ в размер на 2

59 603,70 лв., като е начислила и дължимите данъци и осигуровки. Твърди се, че на 26.04.2025 г. ответницата е подала друго уведомление до НАП, подписано с предоставения й от председателя електронен подпис, с което е регистрирала и обявила на основание чл.62,ал.3 от КТ последващ (нов) трудов договор, сключен между сдружението и нея и на база на този нов договор ответницата си начислила по разчетно-платежна ведомост за месец април на 2025 г. посочени суми. Ищецът твърди, че с действията си ответницата в качеството й на служител, заемащ длъжността „главен счетоводител-касиер“ е причинила умишлено имуществени вреди на сдружението в размер на 182 615,42 лв. (сбор от сумите 59 603,70 лв., 50 726,60 лв. и 72 285,12 лв.), която сума не й се дължи. Твърди се, че председателят не е била уведомен, не е подписвал и давал разрешение за изплащане на посочените суми и ответницата ги е получила без основание, което е породило негатив в имуществото на сдружението, като е осъзнавала и целяла тази вреда. Ищецът твърди, че ответницата като работник/служител носи пълна имуществена отговорност пред работодателя за причинената вреда в размер на 182 615,42 лв., която вреда е причинена умишлено, а вината се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите на гражданското законодателство за деликтна отговорност, без да е необходимо деянието да съставлява престъпление. Евентуално, ако съдът приеме, че не е налице фактическият състав на пълната имуществена отговорност на работника пред работодателя за причинената умишлена вреда, се претендира за присъждане на сумата 182 615,42 лв. като получена от ответницата без правно основание и с която тя се е обогатила за сметка на ищеца и следва да я върне.

С подадения на 1.08.2025 г. отговор на исковата молба ответницата възразява, че делото е подсъдно на районния съд съгласно чл.104,т.4 от ГПК, тъй като се претендира за присъждане на суми във връзка с трудово правоотношение и прекратяването му, евентуално, за присъждане на суми поради неоснователно обогатяване. Заявено е, че с оглед съдържанието на исковата молба са спорни обстоятелствата във връзка със законността на прекратяване на трудовия договор, начисляването и изплащането на основно и допълнително трудово възнаграждение, обезщетения по чл.222,ал.3 и чл.224 от КТ. Твърди се, че сам ищецът сочи, че „неоснователно“ получените от ответницата суми са във връзка със съществувалото трудово правоотношение между тях, като не се твърдят или обосновават „липси“ по смисъла на 3 чл.207,т.2 от КТ. Заявено е, че главните искове и евентуалните искове за неоснователно обогатяване се разглеждат по различен ред и пред различни родово компетентни съдилища. Заявено е, че разрешаването на трудовоправния по смисъла на чл. 357 от КТ спор е с преюдициално значение. Твърди се, че е недопустимо с оглед чл.210,ал.2 от ГПК разглеждането на двете групи искове в рамките на едно производство. Претендира се, че това налага разглеждането на делото пред родово компетентния районен съд по аргумент за обратното от чл.104,т.4 от ГПК. Затова ответницата моли производството по делото да бъде прекратено и изпратено на съответния съд.

С обжалваното определение от 13.05.2026 г. окръжният съд приема, че главните искове се основават на разпоредбата на чл.207,ал.1,т.1 от КТ за реализиране на имуществена отговорност за вреди, причинени на работодателя от лице, на което е било възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Съдът намира, че изложените обстоятелства, че ответницата в качеството на „главен счетоводител-касиер“, имайки достъп до касата на сдружението и възможност да тегли самостоятелно суми от банковите му сметки, е получила лично за себе си описаните в исковата молба суми, извършвайки определени неправомерни действия и злоупотребявайки според твърденията на ищеца с предоставените й права. Съдът преценява, че спорът за заплащане на обезщетение за така причинените според твърденията на ищеца вреди без съмнение е трудов. Съдът намира, че с трудовото правоотношение и с неговото прекратяване е свързан и повдигнатият с евентуалните искове спор, тъй като те са за връщане на неправомерно получено допълнително възнаграждение за постигнати резултати и обезщетения по чл.222,ал.3 от КТ и за неползван платен годишен отпуск и това са все вземания, произтичащи от правната връзка между страните по трудовия договор, поради което спорът дали са били дължими или получени без основание също би следвало да се определи като такъв по чл.357 от КТ. Затова окръжният съд приема, че делото следва да се прекрати изцяло и да се изпрати на РС-Пазарджик съгласно чл.103 във вр. с чл.104,ал.1,т.4 от ГПК.

За определението на съда ищецът е уведомен на 20.05.2026 г. и на 26.05.2026 г. е подадена частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил изложените доводи и твърдения в исковата молба, че ответницата е 4 извършила действия, които не са част от трудовата й функция на МОЛ, вменени й чрез длъжностната характеристика за заеманата длъжност, а е упражнила правата на работодател чрез прекратяване на трудовото си правоотношение и начисляване на неследващи й се обезщетения. Твърди, че окръжният съд е определил неправилно правната квалификация, без да съобрази твърденията на ищеца, че имуществените вреди са причинени от ответницата Г. умишлено и то не при или по повод изпълнение на трудовите й задължения, тъй като тя не е можела сама да си разрешава ползване на платен годишен отпуск, да се назначава и освобождава сама от заеманата длъжност, да си начислява и изплаща обезщетения. Посочено е, че в исковата молба е поддържано, че ответницата е депозирала молба за ползване на платен годишен отпуск, който сама си е разрешила, впоследствие сама си е прекратила несъществуващ трудов договор, обявила е прекратяването му по чл.62 от КТ без знанието на работодателя, сама си е начислила и изплатила по разчетно-разплащателна ведомост на сдружението за месец април на 2025 г. посочени суми. Заявено е, че всички тези действия ответницата е извършила без знанието и съгласието на работодателя и те са извън нейните правомощия по длъжностна характеристика, поради което е неправилен изводът на окръжния съд, че се касае за трудов спор с правна квалификация по чл.

207,ал.1,т.1 от КТ. Твърди се, че е предявен иск с правна квалификация по чл.203,ал.2 от КТ, чийто фактически състав не изисква работникът или служителят да е извършвал отчетническа дейност, тъй като нормата урежда случаи на отговорност, която се основава на нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму (чл.45 от ЗЗД). Заявено е,че ако се приеме посочената от окръжния съд правна квалификация по чл.207,ал.1,т.1 от КТ, то изложените фактически твърдения в исковата молба не кореспондират с фактическия състав на законовата разпоредба и това би довело до разглеждане на непредявен иск и постановяване на недопустимо решение. Твърди се, че въведените в исковата молба фактически твърдения не обуславят определената от съда правна квалификация на спорното материално право по чл.207,ал.1,т.1 от КТ, а сочат на иск с правна квалификация по чл. 203,ал.2 от КТ, доколкото отговорността по чл.203,ал.2 от КТ е по гражданския закон в поддържаната от ищеца хипотеза, че вредите са причинени умишлено, без това да съставлява престъпление. Твърди се, че са неправилни изводите на окръжния съд, че се касае за трудов спор, който е подсъден на РС-Пазарджик, 5 а се касае за приложение на граждански закон, който следва да се определи при реализиране на отговорността на работника, а именно ЗЗД, и при определяне на родовата подсъдност следва да се съобрази разпоредбата на чл.

104,ал.1,т.4 от ГПК, а именно цената на предявения иск 182 615,42 лв., за която сума като първа инстанция компетентен да разгледа делото е ОСПазарджик. Твърди се, че неправилно е прието от окръжния съд ответницата да е била отчетник. Заявено е, че в случая ищецът е поддържал, че ответницата му е причинила вреда умишлено и изземвайки функциите на работодател си е начислила и изплатила описаните в исковата молба суми, които не й се следват, а не защото е заемала длъжността „главен счетоводителкасиер“ и е имала достъп до имуществото на сдружението и да са налице липси от имуществото. Затова се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на ОС-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.