Решение № 906 от 10.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Сливен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230102184 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Й. Д. от гр.

Шивачево срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, с която са предявени евентуално съединени искове за прогласяване нищожността, на различни основания, на клаузата на чл. 20, вр. чл. 15, ал. 1 от сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка.

Ищцата твърди, че на 05.03.2022 г. сключила с ответника Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2022 г., по силата на който кредиторът й предоставил револвиращ кредит в размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта. ГПР бил в размер на 45,9 %. В чл. 15 от договора било уговорено кредитополучателят да представи обезпечение в срок от 5 дни, считано от датата на активиране на платежния инструмент. Чл. 20 от Договора предвиждал, че ако кредитополучателят не представи обезпечение в срок, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Ищцата твърди, че неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая чрез неустойката кредиторът обезпечава 1 неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.

Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на нарушаване на закона и на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение.

Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи, само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано, е обективно неизпълнимо. Липсват и данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок.

Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Тя излиза извън присъщите й по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Уговорката относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Наред с това, ищцата излага, че цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието й. На следващо място, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на 2 неустоечната клауза, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради противоречието на закона, евентуално поради заобикаляне на закона и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Не оспорва сключения договор за кредит, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузата за неустойка на всички изложени от нея основания, като изтъква, че уговорената неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Изтъква, че финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“, кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем, като финансовият продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Излага, че твърденията на ищцата за противоречие на неустойката с добрите нрави се явяват голословни и неподкрепени от аргументи или доказателствен материал. Напротив, твърди че в случая предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Тя цели да дисциплинира кредитополучателя, така че последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок, на обезпечение по заемното правоотношение. Акцентира още, че съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. При изчисляване на ГПР, чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Ответникът описва още, че неустойката не санкционира неплащане от страна на потребителя, а е такава, свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК не се прилага.

Разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК от своя страна са императивни и не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат „по аналогия“ за непаричните задължения на длъжника по договора за кредит. На изложените 3 основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Евентуално заявява готовност за доброволно заплащане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 20, вр. чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2022 г., сключен между ищцата И. Й. Д. и ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД, поради накърняване на добрите нрави, както и евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка поради противоречие на закона и чл. 26, ал.

1, предл. второ ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка поради заобикаляне на закона.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД и ищцата И. Й. Д. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата револвиращ кредит в размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта.

Уговорено е, че годишният лихвен процент е фиксиран на 43,20 %. ГПР е посочен като 45,9 %.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено в 5-дневен срок от датата на активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да 4 предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 от Договора се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че клаузата на чл. 20 от договора, касаеща задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна, поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него 5 плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 20, вр. чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок, следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса.

На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400,00 лв.