Решение № 419 от 17.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210102908 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Е. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........ чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес гр.

П........ против „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С.......... ......., представлявано от ...........

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК Договор № ......... за предоставяне на потребителски кредит, и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД.

В условията на евентуалност да се признае за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП клаузата на чл.5 от Договор № ......за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор № 1090845/25.11.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „Фератум България“ ЕООД, съгласно който ищцата следва да върне сумата по кредита, която се явява на сума от 5892 лева, при сума на получаване 4400.00 лева, при срок на кредита от 30 вноски.

Сочи се, че съгласно чл.5 от Договор № ......... за предоставяне на потребителски кредит ищцата следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № .......за предоставяне на потребителски кредит. Твърди се, че по сключения Договор за гаранция, ищцата е следвало да заплати сумата от 4268 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция.

Твърди се, че на 11.03.2022г ищцата е сключила Анекс № 1 към Договор № ......... за предоставяне на потребителски кредит, с който Анекс към договора отпуснатия заем се увеличил с още 400 лева.

Твърди се още, че на 11.03.2022г. ищцата е сключила и Анекс № 1 към Договор за гаранция, с който Анекс към договора за гаранция, сумата по гаранцията се увеличила с 308 лева.

Счита се, че Договор № ....... за предоставяне на потребителски кредит; и Анекс към него, 1 сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19ал.4 отЗПК.

В условията на евентуалност се изразява становище, че клаузата на чл.5 от Договор № ........а предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146отЗЗП.

На първо място се сочи, че Договор №......за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Сочи се, че закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл, 10, ал, 1, чл, 11, an, 1, т, 7 -12 и 20 и ал, 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че сключеният Договор № .........за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В настоящия случай се твърди, че в Договор №........ за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него сключен с „Фератум България“ ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Сочи се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота се сочи, че съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор № 1090845/25.11.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, и Анекс към него сключен с „Фератум Българин“ ЕООД

Сочи се, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичност и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Сочи се, че има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11 ал. 1, т. 11 от ЗПК и в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № ........ за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него е предвидена дьлжимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, се твърди, че същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Посочва се, че това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.

Твърди се, че това създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Твърди се, че посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

На следващо място се твърди, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като се сочи, че съгласно тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по 2 определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Твърди се, че в Договор № 1090845/25.11.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит и Анекс към него е посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита/ кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, на стоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредницитеза сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи се, че следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Твърди се, че в настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР, не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР. Посочва се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Посочва се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредаторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Сочи се,че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.

От изложеното се твърди, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват.

Твърди се, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.

19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл;22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 4 576 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Сочи се, че в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Твърди се, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Излага се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи до кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 3 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Сочи се, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит.

Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Посочва се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контакт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. сочи се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.