Решение № 295 от 09.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София) като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602905 по описа за 2021 година С присъда от 31.03.2021г., постановена по НОХД №17272/2019г., СРС, НО, 13-ти състав, е признал подсъдимия ИВ. Л. К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 19.09.2018 г., в гр. София, ул. ****, в сградата на ОПП- СДВР съзнателно се е ползвал пред М.Г.Щ. - системен оператор на ОПП-СДВР от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подписите на страните в договор от 14.09.2018г. за покупко-продажба на МПС - л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК № **** на което нотариално удостоверяване е придаден вид, че е извършено от нотариус К.С. на дата 14.09.2018г. и е вписано под №7698/14.09.2018г. в регистъра му, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Срещу тази присъда е подаден протест, ведно с допълнение към него, от прокурор при СРП, в които се излага, че от събраните по делото гласни и 1 писмени доказателства, по безспорен начин се доказва повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, включително и от субективна страна. Изразява се несъгласие с оценката на доказателствата, направена от районния съд в мотивите към оправдателната присъда, прави собствен анализ на доказателствата. Посочва се, че инкриминирания документ е съставен при нарушение на процедурата за нотариална заверка на подписите, както и че е ноторно известно, че нотариалните кантори са съсредоточени в централната градска част на София, а не в крайните квартали както и че подсъдимият е с висше образование, което изключва възможността същият да не знае каква е нотариалната процедура при заверка на подписите. На база изложеното се прави извод за наличие на субективната страна на деянието, иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.

В разпоредително заседание на 04.08.2021г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа депозирания протест и допълнението към него, като в пледоарията си изразява становище, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, доколкото не кореспондира със събраните доказателства.

Посочва, че от наличната по делото доказателствена маса, може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.316 от НК, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.

Упълномощеният защитник на подс. И.К. – адв. Р., прави искане да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и отговаряща на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Посочва, че както в хода на досъдебната, така и в съдебната фаза на делото са събрани категорични доказателства, които са в посока за недоказаност на повдигнатото обвинение, респективно липсата на какъвто и да е умисъл от страна на подсъдимия за извършване на престъпление от него.

2

Подсъдимият И.К., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставената му на основание чл.333, ал.2 от НПК последна дума, моли въззивният съд да потвърди постановената от Софийски районен съд присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани и необходими от гледна тока на разпоредбата на чл.102 НПК писмени доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС. Пред вид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият ИВ. Л. К. е роден на **** г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше фармацевтично образование, работещ като управител на аптека, живущ в гр. София, ж.к. **** с ЕГН **********.

Съпругата на подсъдимия М. К.а била собственик на л.а. марка "Фолксваген", модел "Туарег", с № ****. В началото на септември 2018 г. тя се разбрала с подсъдимия И.К. да прехвърли собствеността на автомобила на негово име. В разговор със свой клиент - св. И.Т., подсъдимият споделил, че иска да прехвърли семейния автомобил на свое име и попитал дали познава нотариус в близост до дома му. Св. И.Т. му препоръчал нотариус в кв.

Орландовци, на ул. "****, където бил правил застраховки на автомобила си и бил информиран, че има нотариус. Подсъдимият и съпругата му отишли с 3 документите на МПС на адреса, на който се намирало едноетажно помещение, в което имало офис за сключване на автомобилни застраховки.

Пред помещението имало опашка от хора. Подсъдимият провел разговор с жената, работеща в офиса и казал, че търси нотариус за прехвърляне на лек автомобил. Тя му казала, че договорът няма да бъде готов същия ден и предложила да преснима личните им документи и документите на автомобила, като на следващата сутрин подс. К. и съпругата му можели да дойдат и да си вземат готовия договор. Подсъдимият предоставил документите, които носел със себе си и си тръгнал. На следващия ден дошъл отново със съпругата си и двамата подписали – св.М.К.а като продавач, а подс.И.К. като купувач договор от 14.09.2018г. за покупко-продажба на МПС - л.а. "Фолксваген" модел "Туарег", с № ****. На гърба на договора били положени печат и щемпел, в които било посочено, че на 14.09.2018г. К.С., нотариус в район на CPC, с peг. №111 на нотариалната камара, удостоверява подписите върху документа, положени от М. Ц. К.а и ИВ. Л. К.. Заверката на документа била с peг. № 7698, като бил положен и подпис за нотариуса.

Подсъдимият заплатил дължимата сума и взел договора с нотариалното удостоверяване на подписи.

На 19.09.2018г., подс. К. отишъл в сградата на ОПП-СДВР в гр.

София, ул. „****, като на едно от гишетата представил на св.М.Г.Щ. системен оператор в ОПП СДВР, необходимите документи за промяна на регистрацията на лекия автомобил, включително договора за покупкопродажба с нотариална заверка на подписите. Св.Щ. се усъмнила в редовността на документа, тъй като в този период имало поредица от случаи, в които били представени договори за покупко-продажба на МПС с нотариални удостоверявания от нотариус К.С., които в действителност не били изготвени от него.

При направената проверка се установило, че посоченият номер на заверката - 7698 не фигурирал в регистъра на нотариуса от 14.09.2018г., а подписът и щемпелът, положени върху документа, се отличавали от подписа и щемпела на нотариуса.

Подписът за нотариус в документа не бил положен от нотариус К.С., И.К. и М.К.а. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен върху документа, не бил положен от печата на нотариус К.С..

4

Междувременно, тъй като бащата на подсъдимия - Л. К., също търсел нотариус за прехвърляне на автомобила си, подс.И.К. му казал, че има такъв в кв. Орландовци и му посочил адреса, на който да отиде. Св. Л.К. посетил офиса на ул. „**** и също получил нотариална заверка на подписите на договор за покупко-продажба на свой лек автомобил, като впоследствие, при посещение в ОПП СДВР, бил уведомен, че нотариалното удостоверяване върху договора е неистинско.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна графическа експертиза, в представения договор за покупко-продажба на МПС, л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК № ****, между М. К.а- продавач и И.К.- купувач, с рег. № 7698/14.09.2018г. на Нотариус № 111 К.С.: подписът в графа „Продавач“ е положен от М. К.а; подписът в графа „Купувач“ е положен от И.К.; подписът за „Нотариус“ не е положен от нотариус К.С., а отпечатъкът от кръгъл печат не е положен с кръглия печат на Нотариус № 111 – К.С..

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите дадени в рамките на съдебното следствие, както и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК - М. Щ., К.С., М. К.а, Л. С., И.Т., С.В. и А.М.; заключението на комплексната съдебнографическа и техническа експертиза, от писмените доказателства и доказателствени средства - заявление за промяна на регистрация на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС, регистър на нотариус С., докладна записка, интернет кореспонденция, диплома за висше образование и справка за съдимост на подсъдимия.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на което е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме съществени различни фактически констатации от направените в 5 първоинстанционния съдебен акт, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / р.

372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., на ВКС, Н.К., III НО/.

Във връзка с горното, въззивният съд намира за необходимо да отчете, че счита за излишно да преповтаря подробните и коректни разсъждения на районния съд досежно това, че на 19.09.2018г. подсъдимият е предоставил на системен оператор в ОПП СДВР договор от 14.09.2018 г. за покупко-продажба на МПС - л.а. "Фолксваген", модел "Туарег", с № **** с нотариално удостоверяване на подписите на страните в него, което обстоятелство не се оспорва от страна на подсъдимия, а не е отричано и от самия него още от началото на наказателното производство, както и от показанията на св. М. Щ..

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал обясненията на подс. И.К. и показанията на свидетелите М. Щ., К.С., М. К.а, Л. С., И.Т., С.В. и А.М., като настоящата инстанция намира за последователно, обективно и достоверно изнесени, като се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност.