Решение № 889 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220101162 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 403, ал. 1 от ГПК за обезщетяване на вреди от неоснователно обезпечение.

Ищецът Н. Р. Д., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик, обл.

Пазарджик чрез пълномощника си адвокат С. М. от Адвокатска колегия – Пловдив твърди, че ответникът З. Н. К., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „***** е негов длъжник по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П., с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.

Твърди, че ответникът завел против него гр.д. № 300/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик с искане да бъде установено, че не му дължи сумите, предмет на изпълнителното дело, и като обезпечителна мярка поискал спиране на изпълнението. Искането било уважено и на 24.02.2025 г., след представяне на гаранция в размер на 1 000,00 лева, изпълнителното производство било спряно. Към онзи момент по изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника и били правени удръжки.

През периода от 24.02.2025 г. до 29.11.2025 г., на която дата влязло в сила съдебното решение, с което предявеният против ищеца иск бил отхвърлен изцяло, или за период от девет месеца ищецът като взискател претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като не могъл да удовлетвори вземанията си чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ответника.

1

Поради това моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 511,29 евро (евровата равностойност на 1 000,00 лева), представляваща обезщетение за пропуснати ползи през периода от 24.02.2025 г. до 29.11.2025 г. в размер на внесената от ответника гаранция за допускане на обезпечение на предявения по гр.д. № 300/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П., с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът З. Н. К. не е подал отговор на исковата молба.

Преди първото по делото съдебно заседание ответникът е подал молба, с която намира иска за неоснователен и недоказан.

Не оспорва, че по негово искане съдът е допуснал спиране на изпълнението като обезпечителна мярка, а впоследствие предявеният от него иск за оспорване на изпълнението е отхвърлен, но счита, че липсват доказателства в резултат от това ищецът да е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че с изпълнителен лист от 02.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 4397/2013 г. по описа на Районен съд – Пазарджик ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 300,00 лева главница, сумата от 2 700,00 лева мораторна лихва за периода от 22.01.2010 г. до 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 120,00 лева внесена държавна такса.

За събиране на вземанията против ответника е образувано изпълнително дело № 2019/2014 г. по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик, а впоследствие изпълнително дело № 483/2017 г. и изпълнително дело № 166/2022 г., и двете по описа на ЧСИ Х. П., рег. № 904, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.

На 28.02.2024 г. по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х.

П. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ответника, получавано от работодателя „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД, ЕИК 2068332620, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дамяница“ № 3-5.

Въз основа на запора по изпълнителното дело са постъпили суми, както 2 следва: на 09.07.2024 г. – 386,34 лева, на 13.08.2024 г. – 264,90 лева, на 09.09.2024 г. – 376,22 лева, на 25.10.2024 г. – 324,44 лева, на 11.11.2024 г. – 354,87 лева, на 23.12.2024 г. – 272,19 лева, на 27.01.2025 г. – 402,82 лева и на 07.02.2025 г. – 328,28 лева.

На 28.01.2025 г. по искова молба на настоящия ответник против ищеца е образувано гр.д. № 300/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за признаване за установено, че срещу него не съществува право на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 02.11.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х.

П., поради погасяване по давност.

На 14.02.2025 г. съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П. след внасяне на гаранция в размер на 1000,00 лева.

Гаранцията е внесена от ответника на 24.02.2025 г. и на същата дата е издадена Обезпечителна заповед № 14/24.02.2025 г.

Същата е представена по изпълнителното дело на 27.02.2025 г. и на 04.03.2025 г. третото задължено лице „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД е уведомено от съдебния изпълнител да преустанови удръжките от трудовото възнаграждение на ответника.

С влязло в сила на 29.11.2025 г. решение по гр.д. № 300/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик предявеният от ответника иск е отхвърлен, а с Определение № 448/11.02.2026 г. – допуснатото обезпечение е отменено по искането на ищеца.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК за обезщетяване на имуществени вреди от обезпечение на висящ иск, който е бил отхвърлен.

Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. По този иск ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника – наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него.

По-конкретно в настоящия случай о снователността на иска предполага да се установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че по искане на ответника е било допуснато обезпечение на предявения от него отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по 3 изпълнителното производство, образувано от ищеца против ответника за принудително събиране на дължимите от ответника суми, че предявеният против ищеца отрицателен установителен иск е бил отхвърлен изцяло с влязло в сила решение и че на ищеца са причинени имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото обезпечение.

Тежестта да установи тези правнорелевантни факти е на ищеца.

Относно наличието на висящо изпълнително производство против ответника, по което е бил наложен запор на трудовото му възнаграждение, спирането на принудителното изпълнение по това изпълнително дело по искане на ответника-длъжник, както и отхвърлянето на предявения от ответника против ищеца иск за оспорване на изпълнението, страните не спорят, а и тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства.

Спорен по делото е единствено въпросът за това причинени ли са имуществени вреди на ищеца под формата на пропуснати ползи, които да се намират в причинно-следствена връзка с допуснатото по искане на ответника спиране на принудителното изпълнение.

Съгласно ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. В закона няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.

Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с ТР № 3/2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.

В случая ищецът претендира като имуществена вреда пропуснатата 4 възможност поради спиране на принудителното изпълнение да получи чрез принудително удовлетворение сумата от 1 000,00 лева по наложения в хода на изпълнителното дело запор на трудовото възнаграждение на ответника.

Следователно уважаването на иска предполага, че ако изпълнението не беше спряно от съда като обезпечителна мярка, имуществото на ищеца със сигурност щеше да се увеличи с постъпващи суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на ответника. Това означава по делото да се докаже, че през периода на спиране на изпълнението от 24.02.2025 г. до 29.11.2025 г. ответникът е продължавал да работи по трудово правоотношение и да получава трудово възнаграждение, чийто размер е позволявал да се правят удръжки от него съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК.

Доказателства за това по делото не бяха ангажирани от страна на ищеца, въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест съгласно чл. 154 от ГПК и въпреки изричното указание от съда, направено по реда на чл. 146, ал.

2 от ГПК, че не сочи доказателства за тези правнорелевантни факти.

По този начин по делото остана недоказано, при доказателствена тежест за ищеца, че през периода от 24.02.2025 г. до 29.11.2025 г., когато принудителното изпълнение по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П. е било спряно, трудовото правоотношение между ответника и неговия работодател „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД е продължавало да съществува и на ответника е било изплащано трудово възнаграждение в секвестируем размер съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, съответно е било възможно и допустимо извършването на удръжки от трудовото възнаграждение по наложения запор. Единствено при установяване на тези факти би могло да се направи извод, че приложеният изпълнителен способ би бил успешен и ищецът-взискател непременно би получил макар и частично удовлетворяване на вземането си.

Тези обстоятелства обаче не са доказани по делото, поради което ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването им.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не успя да докаже по делото, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, намиращи се в причинно-следствена връзка със спиране на изпълнението по изпълнително дело № 166/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П., поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.