Решение № 2810 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215058 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Б. Г. от гр. София, ул. „*********” № 17, ет. 4, ап. 14, срещу наказателно постановление № 21-4332-015651 от 27.07.2021 г., издадено от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят Г., която обжалва същото като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно-производствените правила и на матералния закон. Позовава се на чл. 34, ал. 11 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен 11 месеца след датата на нарушението без да са правени опити за откриване на нарушителя преди това. Оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Твърди, че са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП съответно.

Оспорва се правната квалификация на деянието, като посочената не кореспондирала с установеното от фактическа страна. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. В депозирана писмена молба желае даване на ход на делото в нейно отсъствие, поддържа жалбата, изразява становище по доказателствата, а по същество пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР в съдебно заседание представител не изпраща и не взима становище по жалбата.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2020 г. в 12.09 ч. жалб. Б. Г. управлявала лек автомобил „Опел Астра Ночбак” с рег. № СВ **** ВХ в гр. София по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов“, като срещу № 326 – магазин „Хонда“, автомобилът се движел със скорост от 102 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, която била засечена с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR-1M с № 505, заснемаща и записваща скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране, която била монтирана в служебен автомобил. За конкретния случай видеоклипът бил с № 8860 към преписка ПК-4/0054/2020 г.

Горепосочената преписка била разпределена на свид. М. П., който установил, че процесният лек автомобил е собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД. На 06.07.2021 г. в ОПП – СДВР се явила жалб. Г., която писмено декларирала в качеството на ползвател на автомобила, че на процесната дата 28.07.2020 г. около 12.09 ч. автомобилът е бил управляван от нея лично.

Вследствие на това деклариране свид. П. съставил АУАН с бл. № 043004 от 06.07.2021 г. срещу жалбоподателя, за това че на 28.07.2020 г. около 12:09 ч. в гр. София по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов“ управлява лек автомобил „Опел Астра Ночбак” с рег. № СВ **** ВХ, собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, като срещу № 326 – магазин „Хонда“, се движи със скорост от 102 км/ч (3 % приспаднат толеранс от 105 км/ч) при ограничение 50 км/ч за населено място. Посочено е още, че нарушението е било установено със система за видеоконтрол TFR-1M с № 505, а актът е съставен по клип № 8860 към преписка ПК-4/0054/2020 г. и попълнена декларация от водача.

Описаното в АУАН било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който вписал в него собственоръчно, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било подадено писмено възражение, поради което въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 21-4332-015651 от 27.07.2021 г. от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, обвързвайки нарушението с посочената санкционна норма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 01.10.2021 г.

2

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка и показанията на свидетеля П., които настоящия състав на съда кредитира изцяло като добросъвестно депозирани, под страх от наказателна отговорност и съответни на останалите събрани по делото доказателства.

От приложения и приет като доказателство по делото снимков материал от клип № 8860 от радар № 505, представен от ОПП при СДВР, се установява, че на 28.07.2020 г. в 12.09 часа е заснет посочения автомобил с рег. № СВ **** ВХ, като е отчетената скорост на движение с цитираното техническо средство (радар) от 105 км/ч. По категоричен начин се установява, че използваното техническо средство е отчело всички данни, които трябва да съдържа регистрацията съгласно чл. 752 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно: датата и времето на измерване, измерената скорост и посоката на движение на превозното средство.

От представеното заверено копие от протокол за проверка № 1-3820/26.06.2020 г., извършена в лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, е видно, че е извършена последваща проверка на измервателното средство – мобилна система за видеоконтрол с иден. № 505/07, тип ТFR1-M на 26.06.2020 г., и същото е технически изправно, а направените с него измервания към дата 28.07.2020 г. са в съответствие със закона за измерванията. В протокола е посочено, че е допустима грешка при измерване на скоростта е 3 % над 100 км/ч, поради което и измерената скорост е редуцирана в полза на нарушителя с 3 км/ч.

Техническото средство е било надлежно тествано, в годност, със срок на валидност 12 месеца от датата на извършване на проверката. Във връзка с твърдение на жалбоподателя, че цитираният протокол не се отнасял за АТСС ТFR1-M № 505, а за № 4835, следва да се отбележи, че № 4835 е номерът на вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на АТТС мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M, а № 505 е идентификационният номер на конкретното средство за измерване, с което е констатирано нарушението, и именно за неговата проверка е цитирания протокол. В тази връзка следва да се отбележи още, че удостоверението за одобрен тип № 10.02.4835 е приложено към АНП (л. 6 от делото), което макар и да е било със срок на валидност до 24.02.2020 г., съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията се счита за одобрен тип, след като е в употреба.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Съгласно правилото на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или 3 записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Представения по делото снимков материал от клип № 8860 от радар № 505 представлява годно доказателствено средство, доколкото се установи че техническото средство е одобрен тип и е годно средство за измерване на скоростта. Предвид на това съдът кредитира установените и отчетени чрез него данни и счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин.

От приложената по делото справка картон на водача на жалбоподателя изготвена от ОПП при СДВР, се установява, че Б. Б. Г. има СУМПС от 2009 г. и от тогава има само два акта за констатиране на нарушения на правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи началниците на сектори в ОПП при СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления, а свид. П. като младши автоконтрольор в СДВР е оправомощен да съставя актове по ЗДвП, а видно от Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. Д.Д.Д. е била преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, която е и органът, издал НП.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП, са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и изисквания на ЗАНН. Не се събраха никакви доказателства относно твърдението в жалбата за неспазване на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Годността на техническото средство се установява по безспорен начин от приетото копие на протокол от проверка на средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол в лаборатория, оправомощена да извършва проверка на СИ, както и от удостоверението за одобрен тип от БИМ.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство от категория В /лек автомобил/ е забранено да превишава стойности на скоростта от 50 км/ч.

Безспорно е установено по делото, че лекият автомобил, управляван от жалб.

Б. Б. Г., се е движил в границите на населеното място – гр. София по бул.

„Ботевградско шосе”, със скорост над 50 км/ч., поради което следва да се приеме, че правилно административно наказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП се осъществява от обективна страна в неспазване на забраната за максимално допустимата 4 скорост на движение на отделните категории моторни превозни средства в зависимост от мястото, където се движи автомобила. В населено място, каквото представлява гр. София, максимално разрешената скорост за движение на автомобили е до 50 км/ч. В АУАН не е отразена категорията на моторното превозно средство, но е отразен неговия вид – лек автомобил. В конкретния случай е установено по несъмнен начин обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от жалб. Г., се е движел в населено място – в гр. София, и скоростта му на движение е установена с надлежно техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, като в момента на заснемането същата е била от 102 км/ч. Констатациите по акта се подкрепиха по категоричен начин от показанията на актосъставителя П.. Показанията на свидетеля с категоричност подкрепят констатациите по акта, не им противоречат и не страдат от вътрешни противоречия, т. е. съдът намира, че е установено по несъмнен начин в производството по делото движението на моторно превозно средство със скорост, надвишаваща с над 50 км/ч максимално допустимата, осъществено от жалб. Г., като водач на същото.

Санкцията за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП законодателят е предвидил в чл. 182 от ЗДвП, като е определил същата според превишението на скоростта. В случая в НП като санкционна разпоредба е посочена тази на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч – кумулативно с наказания глоба от 700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишаването е с 52 км/ч, т. е. правилно е приложена санкционната разпоредба и е определен размера на глобата. Видът и размерът на наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са законоустановени с фиксиран размер, при което липсва възможност за преценка по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН.