Определение № 485 от 29.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Враца, 29.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600688 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 345, ал. 1, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение № 199/17.09.2025 г., постановено по НОХД № 215/2024 г., Районен съд Козлодуй, в производство по реда на чл. 248 от НПК /разпоредително заседание/ е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура Враца, ТО Козлодуй, за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. Й. Й., посочени в обстоятелствената част на определението.

Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от закона срок е постъпил частен протест от прокурор при РП –Враца, който счита, че определението на РС Козлодуй е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че в обстоятелствената част на ОА прокурорът е посочил фактите, които обусляват съставомерността на деянието и участието на подс. Й. в осъществяването му и че не съществува липса на посочване на такива. Твърди, че непълнотата и противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза, се преодоляват в хода на съдебното следствие, като съда извършва необходимите действия за разкриване на обективната истина по искане на страните или по свой почин съгл. Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018г.на ВКС по Т.Д.№6/2017г.на ОСНК, което е задължително за съдилищата.

Сочи, че при снемане на самоличността на обвиняемият в досъдебното 1 производство на 07.03.2024г. и в съдебната фаза на процеса на 16.09.2025г., същият е заявил, че е с виеше образование, работи в „С. партнерс“ в гр.София, като *** и е нелогично да се приеме, че той се затруднява да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем т.е не са ограничени правата му.

В заключение и предвид изложените по-горе мотиви, предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да отмени протестираното определение, със законовите последици произтичащи от това.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частния протест, определението на първоинстанционния съд и материалите по делото приема за установено следното:

Досъдебно производство № 82/2022 г. по описа на РУ МВР –Ловеч е приключено и на 05.07.20224 г. в Районен съд Козлодуй е внесен обвинителен акт по отношение на обв.М. Й. Й., с ЕГН ********** от гр. Вълчедръм, обл.

Монтана, за извършени от него престъпления по чл.326, ал.1 НК и по чл.216, ал.1, пр.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 НК. По внесения обвинителен акт срещу обвиняемия е образувано НОХД № 215/2024 г. по описа на PC –Козлодуй.

В хода на разпоредителното заседание проведено на 16.09.2025 г. при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, защитникът на подсъдимия М. Й. Й., адв. М. Х. от САК, при изразяване на становище по въпросите по чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК е заявил, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правата на подзащитния му - подс.Й. и нарушаващи приципа на равнопоставеност на страните в процеса. Твърди, че в нарушение на т.11 на ТР на ОСНК на ВКС има абсолютно противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че по обвинението по 326, ал.1НК – за невярното повикване получено от РУ Козлодуй, се твърди конкретно час 9:31 часа, което и е установено от регистъра за обажданията, като същият час е изписан и по второто обвинение по чл.216 НК, в който евентуално двама неизвестни извършители, в съучастие с подсъдимия, са извършили действие по повреждане на описаната вещ - ПВЦ дограма. Сочи, че в обстоятелствената част на стр. 3 от ОА са описани действия на подсъдимия Й. за противозаконно повреждане на врата чрез използване не метален предмет, без да са описани действия от страна на 2 подсъдимия за нейното унищожаване. А в трети абзац от ОА е записано, че от действията на двете неустановени лица – съизвършители тази вещ е била тотално увредена. Освен това на стр.9 от ОА е записано: „и е унищожил, като е счупил стъкления плот на дървена маса”. Сочи, че е налице липсата на описание на конкретни действия, бездействия или съвкупност между двете, за да може подсъдимия да упражни правото си на защита ефективно. Твърди, че с оглед посочения час на извършване на деянието по чл.326 НК, не става ясно преди или след унищожаването на чуждата вещ е подаването на сигнала по тел.112. На следващо място, по отношение обвинението по чл. 216, ал.1, пр.1 НК, твърди, че е абсолютно неясно като описание на фактически действия по какъв начин и кой с какво е унищожил като е счупил стъкления плот на дървена маса.

Счита така посочените нарушения за съществени, тъй като ограничават правото на защита на подсъдимия, но и отстраними при евентуално връщане на делото на прокурора, който в рамките на позволените от закона процесуално-следствени действия, да ги отстрани.

Навежда довод, че нито обвиняемия, нито защитника му са призовавани за предявяване на материалите по делото, с което също е нарушено правото им на защита.

Иска съда да прекрати наказателното производство и да върне делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

Съдът, след обсъждане становищата на страните по въпросите по чл. 248 от НПК е приел, че в диспозитивите на обвиненията за деянията по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е приел, че са налице допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. Й. Й.. Приел е, че според обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, предприетите действия по унищожаване и повреждане от страна на подсъдимия са се изразили в следното - около 09.30 часа, подсъдимият с двама неустановени по безспорен начин свидетели по делото противозаконно е повредил един брой входна врата от ПВЦ чрез използване на метален предмет – щанга, тип „кози крак„ , довело до повреждане на заключващото устройство и усукване на материала, от който е изработен вратата и е повредил един брой метална входна врата, като е срязъл с флекс езика на бравата и заключващите 3 устройства на дискотека „Мармалад“ , собственост на „Конто Лекс“ ООД, гр.Козлодуй, а ползвана от наемателя „С. Г.“ ЕООД, гр.София, и е унищожил, като е счупил стъкления плот на дървена маса.

Приел е, че в случая, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка очертава непълнота и оскъдност на фактите по делото, въз основа на които да може да се направи извод досежно съставомерността на твърдените деяния по чл.216 от НК, като липсва посочване в пълнота на обективните и субективните признаци на престъплението по чл.216 от НК в поведението на подсъдимия Й.. Посочил е, че не става ясно в какво точно се изразява поведението на подсъдимия Й., т.е. в обстоятелствената част на ОА не е налице конкретика по отношение на обстоятелството какви точно действия са били извършени от подсъдимия и всеки един от останалите двама неустановени по делото съучастници при извършване на престъплението по чл.216 от НК. Приел е, че тази непълнота е пречка да бъде установен конкретния принос на всеки от съизвършителите за настъпване на престъпния резултат, като от изложената в ОА фактическа обстановка, не може да се установи кой от тримата извършители, в т.ч. и подсъдимия Й. какво е извършил. На следващо място приел е, че не може да се установи и защо държавното обвинение счита, че процесните действия по повреждане и унищожаване са били извършени при общност на умисъла, тъй като липсват каквито и да било фактически твърдения за общност на умисъла, насочен към крайния резултат. С оглед на тези съображения и на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, първостепенният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП-Ловеч за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване на правата и на двамата подсъдими.

Въззивната инстнция намира изводите на РС Козлодуй, че в настоящия случай е било ограничено правото на защита на обвиняемия Й. да научи обвинение за какво престъпление му е повдигнато и да организира пълноценно защитата си срещу повдигнатото му конкретно обвинение по чл.

216, ал. 1 от НК за основателни.

В тази връзка за изясняване същността на понятието съществено процесуално нарушение от решаващо значение е и становището на 4 юриспруденцията застъпено в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т. 4. 2 от цитираното ТР се посочва, че: "Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. "

От изложеното следва, че липсата на посочване на всички факти, обуславящи съставомерността на деянието в обстоятелствената и диспозативната част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. Видно от внесения обвинителен акт на подсъдимия Й. е повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като в диспозитива на обвинението е посочено, че в съучастие като съизвършител с други две неустановени по безспорен начин лица, противозаконно е повредил един брой входна врата от ПВЦ, чрез използване на метален предмет - щанга тип „кози крак“, довело до повреждане на заключващото устройство и усукване на материала, от който е изработен вратата и е повредил един брой метална входна врата, като е срязал с флекс езика на бравата и заключващите устройства, на дискотека „Мармалад“, находяща се в търговски център „Дунав“ в гр.Козлодуй, собственост на „Конто - Лекс“ ООД гр.Козлодуй, а ползвана от наемателя „С.

Г.“ ЕООД гр.София, чрез пълномощника си Р. А. Г. от гр.София, и е унищожил като е счупил стъкления плот на дървена маса, собственост на „С.

Г.“ ЕООД гр.София, като е нанесъл щета на стойност 426,60 лв. на „Конто Лекс“ ООД гр.Козлодуй и на „С. Г.“ ЕООД гр.София в размер на 190,00 лева или общо размер на щетите от деянието е 616, 60 лева.

5

Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на повдигнатото обвинение на двамата подсъдимия за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК обаче липсва посочване, в какво точно се изразява повреждането на инкриминираната вещ, като не е описан механизма на повреждането и с кое действие, на кой от тримата съизвършители е осъществено то. Никъде не е посочено в какво точно се състои увреждането на третата инкриминирана вещ, какво конкретно е било изменено в субстанцията или в структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение, както и механизма на увреждането й. Посочването само на счупване на "стъклен плот" на процесната дървена маса не отговаря на въпроса унищожена или само повредена е тя и възможни ли са дейности по подмяна на елементи за отстраняване на щетата нанесена върху масата.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че частния протест на РП Враца, ТО Козлодуй, срещу протоколно определение № 199/17.09.2025 г., постановено по НОХД № 215/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй е неоснователен и следва да се остави без уважение.