Определение № 1351 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1351 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110100594 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕАД, ЕИК ***, против Д. В. Ц., ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания по чл. 422, ал. 1 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20253420101318 по описа на Районен съд – Силистра.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 20253420101318 по описа на Районен съд – Силистра, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.

47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 27.08.2025г., 08.09.2025г. и 28.09.2025г., като е посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник 1 дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец ( както е в процесния случай ) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията н а чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса ( удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса ).

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС , където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното 2 производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Силистра, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 6111/12.01.2026 г., подадена от „***” ЕАД, ЕИК ***, против Д. В. Ц., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 594 по описа за 2026 г. на СРС,66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ч.гр.д. № ч.гр.д. № 20253420101318, да се изпратят на Районен съд – Силистра, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3