Решение № 281 от 19.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Шумен, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20223630101735 по описа за 2022 година

Производство образувано по искова молба от П. И. З. против Областна дирекция на МВР гр. Шумен, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.

ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 280 лева, изменен по реда на чл. 214, ал.

1 ГПК, на 362.85 лв., за извънреден труд в размер на 41 часа, положен през периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане, както и 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 30 лева, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 78.66 лв., за периода от от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че бил със статут на държавен служител от МВР и през периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. полагал труд на длъжност „Младши автоконтрольор“ в РУ на МВР Каолиново до настоящия момент, с нормална продължителност на работното време: 8 часа - дневно, 40 часа - седмично, при 5-дневна работна седмица, което за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - се изчислявало сумирано за тримесечен период. Брутното му трудово възнаграждение се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като работата извън редовното работно време трябвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, по ред определен с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

Твърди, че през процесния период действали последователно четири такива Наредби, всяка от които уреждаща реда за организацията и разпреД.ето на 1 работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, с идентични правила, съгласно които при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата Наредба изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период е следвало да се умножава по коефициент 0.143 и, че полученото число е следвало да се сумира с обшия брой отработени часове за отчетния период. В следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвало, което счита, че не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата, поради което следвало субсидиарно да се приложат общите правила от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Счита, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен в периода 12.07.2016 г. до 01.08.2016 г. с коефициент 1.143 е Наредба № 8121.3-407/11.08.2014 г., а през останалия процесен период - Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка, с оглед характера на заеманата длъжност, за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., ищецът счита че е положил 280 часа нощен труд, който преизчислен е коефициент 1.143 възлизал на 320 часа.

Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 40 часа, които работодателят- ответник не му бил платил. Намира, че ответникът дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми в общ размер на 30 лева. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 280 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 40 часа, за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2019 г. до окончателно плащане, както и сумата 30 лева - сумарна мораторна лихва за забава върху главницата от 280 лева, за периода от 01.01.2017 г. до подаване на исковата молба – 21.11.2019 г.

Претендира разноски.

В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва, че за процесния период ищецът е работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време и е полагал нощен труд, за който твърди, че му е изплатено допълнително възнаграждение. Оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност. Претендира разноски и възражение за 2 прекомерност на изплатеното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство.

В хода на проведените по делото съдебни заседание, както и в представените по делото писмени защити, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът е полагал труд при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.

1, т. 1 ЗМВР, както и че за този период е работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време като е полагал и нощен труд.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 979.00 лева, считано от 10.01.2020 г. За целия процесен период от от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., от ищеца е положил нощен труд в размер на 288 часа, които преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 329 часа. В резултат на направеното преизчисляване размера стойността на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на 41 часа в резултат на преобразуването и съобразено с разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР за целия процесен период е в размер на 362.85 лева, който не е платен. Размерът на мораторната лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 от момента, когато сумите са станали изискуеми до датата на образуване на делото, е в размер на 78,66 лева.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

Основателността на исковата претенция, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, е предпоставено от установяване от ищцовата страна, при условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно правоотношение между страните; че през процесния период ищецът е полагал труд по договор при ответника; размерите на получаваното брутно трудово възнаграждение и на претендираното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, както и че същите са изискуеми, било поради настъпил падеж, било след покана за плащане.

По делото е налице валидно служебно правоотношение между страните по силата на което ищецът е полагал труд при ответника, като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и че за процесния период е работил на 12 часови смени, при сумарно тримесечно изчисляване на работното време като е полагал труд и през тъмната част на денонощието.

3

От доказателствата по делото са установени размерите на получаваното брутно трудово възнаграждение през процесния период, както и на претендираното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд положен през тъмната част на денонощието преизчисляване към дневен с коефициент 1.143.

Спорният между страните въпрос е налице ли е през процесния период непълнота във вътрешноведомствената нормативна уредба в МВР относно реда за организацията и разпреД.ето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и при наличие на такава приложима ли е субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в ДВ бр. 9/26.01.2007 г./, в чийто чл. 9 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Отговорът на този въпрос е предпоставен от установяване дали положеният от ищеца труд през тъмната част на денонощието, когато е бил на смяна от 22,00 ч. до 06,00 ч., следва да се приеме за „извънреден”, преизчислен с коефициент 1.143 и дължимо ли е за него претендираното допълнително трудово възнаграждение. В този смисъл следва да се отговори на въпроса какво е било установеното за ищеца работно време положен от него през тъмната част на денонощието - „извънреден” или „нощен”, което налага съпоставка между нормативната уредба по КТ и тази по ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 140 КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5дневна работна седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на такъв само в изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР – полицейски органи е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно изр. последно „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”. Последното е съобразено с чл. 8 от Директива № 2003/88/ ЕО на 4

Европейския парламенти и Съвета от 4 ноември 2003 г., където е предвидено:

„Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период”. Следователно само трудът, който се полага от работещите на смени и то положен между 22,00 и 6,00 ч. е „нощен”. Съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време, което съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР е „извънреден” труд, за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на тримесечен период и до 280 часа годишно и се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187а ЗМВР /в сила от 14.10.2016 г./ разрешава се полагането на „извънреден” труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР, при бедствия и други извънредни ситуации, както и по изключение само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал.