Присъда № 185 от 11.10.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 185 от 11.10.2022 г. по н.о.х.д.№ 2020/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу М.С.Г. за това че за времето от месец септември 2019 г. до месец февруари 2022г., включително, в ***, след като е била осъдена с Решение № 2104 от 31.05.2018 г., постановено по гр. дело № 7254/2015 г. по описа на Районен съд - ***, V бр.с., влязло в законна сила на 26.06.2018 г. да издържа свой низходящ - сина си - И.Р.Н., ЕГН **********, роден на ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лeвa, чрез неговия баща и законен представител Р.И.Н., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:

- 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 120.00 лева за месец септември 2019г. и

- 29 (двадесет и девет) пълни месечни вноски по 170 лeвa всяка, за периода от месец октомври 2019г. до месец февруари 2022г., включително, в общ размер на 4930 (четири хиляди, деветстотин и тридесет) лева, като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 5050.00 (пет хиляди и петдесет) лева и деянието е извършено повторно - извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред районния съд представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства.

Защитникът на подсъдимата адв. Ал. П. от АК Пловдив застъпва становище, че е налице липса на умисъл от страна на подсъдимата в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, поради което счита, че същата следва да бъде оправдана, като излага съображения за това.

В случай че подзащитната му бъде призната за виновна, моли наказанието да бъде съобразено със социалното и семейното й положение.

В дадената й възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимата не взема становище по въпроса за вината, предоставя това на решаващия съд.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалият И.Р.Н., действащ чрез законния му представител Р.И.Н.. Частният обвинител, действащ чрез законния си представител, се представлява от повереника си адв. И.Д. от АК Пловдив. От страна на частния обвинител и неговият повереник се поддържа внесеното обвинение , като се излагат подробни съображения за неговата доказаност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

1

Подсъдимата М.С.Г. е родена на ***, живуща в ***, българка, българска гражданка, с начално образование, неработеща, разведена, осъждана, с ЕГН **********.

С Присъда № 1/10.01.2020г. по н.о.х.д. № 6798/2019г. по описа на Районен съд - ***, XXI н.с., влязла в законна сила на 29.09.2020г., подсъдимата М.Г. е била призната за виновна за извършенo в периода от месец юли 2018 г. до месец август 2019 г. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

През 2008 г. подс. М.Г. и св. Р.Н. се харесали и заживели на семейни начала. За целта си наели квартира, намираща се в *** От съвместното им фактическо съжителство, на 11.09.2008 г., се родило общото им дете - синът им И.Р.Н.. С течение на времето двамата родители имали съществени различия и не се разбирали. През 2012 г. отношенията им рязко се влошили и те се разделили, като подс. Г. напуснала дома им и рязко се дезинтересирала от детето си - не осъществявала абсолютно никакви лични контакти с него, не полагала грижи за възпитанието му, не го търсила по телефон или друг начин, както и не предоставяла никакви парични средства за отлеждането му. За известен период от време дори подсъдимата отсъствала от страната.

Свидетелят Р.Н. обаче продължил да се грижи за сина си - св. И.Н. като двамата се преместили в дома на родителите му, намиращ се в ***. Св. Р.И. записал детето на детска градина и полагал всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на подрастващото дете, и осигуряване на финансовите средства за издръжката му. Въпреки случилото се малолетният св. И.Н. не спрял контакта си с възходящите му по майчина линия - св. Е.Н.М. и С.Г.С., които също полагали грижи за него.

През месец март 2015 г. св. Р. и И.Н.и се преместили да живеят в самостоятелно жилище, находящо се в ***. Подсъдимата М.Г. имала възможност да осъществява контакти с детето, но не се възползвала от това си право в периода от неустановени дата и месец през 2012 г. до есента на 2015 г. Именно през месец септември 2015 г. подс. М.Г. се появила отново в живота на малолетното дете и изявила претенциите си за упражняване на родителски права над него.

На 12.09.2015 г. подс. Г. депозирала искова молба до Районен съд - ***, с правно основание по чл.127, ал.2 от СК, за предоставяне на родителските права над общото им със св. Н. дете. Във връзка с така депозираната искова молба било образувано гр. дело № 7254/2015г. по описа на Районен съд - ***, V бр.с. От своя страна св. Р.Н. предявил насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК - за предоставяне на родителските права на него и присъждане на издръжка за отглеждане на общото им дете. С Решение № 2104 от 31.05.2018г. постановено по гр. дело № 7254/2015г. по описа на Районен съд - ***, V бр.с., влязло в законна сила на 26.06.2018г., упражняването на родителските права върху малолетното дете - св. И.Р.Н. били предоставени на бащата - св. Р.Н., като бил определен режим на лични 2 отношения на детето с майката. Със същия съдебен акт подсъдимата Г. била осъдена да заплаща на детето си, чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на по 170 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2015 г. до настъпване на законоустановената причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Цитираното съдебно решение влязло в сила на 26.06.2018 г.

Подсъдимата М.Г. била запозната с горепосоченото съдебно решение, с което била осъдена да плаща издръжка на сина си - И.Р.Н.. Въпреки това тя не изпълнявала вмененото й задължение. Междувременно подс. Г. си намерила друг мъж - св. Й.Т.Р., с когото заживели в *** и създали семейство. От съжителството си двамата имали две деца - близнаци, които отглеждали със съвместни усилия. През този период тя общувала и със сина си И.Р.Н. , като двамата общували предимно в дома на родителите й.

Всичко това станало причина на 21.01.2021 г. св. Р.Н. да подаде жалба до Районна прокуратура - ***, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по см. на чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. В тази връзка била възложена и извършена проверка от служители на 06 РУ при ОДМВР - Пловдив, а впоследствие образувано и наказателно производство, във връзка с което е внесен обвинителният акт в съда.

На 02.03.2021 г. подс. М.Г. превела с пощенски запис парична сума в размер на 50 лева чрез „Български пощи“ ЕАД, посочвайки като основание за превода - издръжка. В направения пощенски запис подс. Г. посочила името Р.И.Н. и адрес на получателя - ***, ***. Така останали неизпълнени издръжки за следните месеци: 120 лева, явяващо се част от неплатена месечна вноска за месец септември 2019 г. и 29 пълни месечни вноски по 170 лeвa всяка, за периода от месец октомври 2019г. до месец февруари 2022г. вкл., или всичко на обща стойност от 5050 лева.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие св.

Р.И.Н., И.Р.Н., В. Г. Н.а, И.М. Н., С.Г.С., Е.Н.М., П.С.Й., Й.Т.Р., както и на разпитания в хода на съдебното следствие св. Г.К.К., справка за съдимост, копие на пощенски запис от 02.03.2021 г., справка за задгранични пътувания на името на Р.И.Н., справка за задгранични пътувания на името на подсъдимата, справка за трудови договори на името на подсъдимата, удостоверение за изплатени парични обезщетения на името на подсъдимата за периода от 01.09.2019 г. до 23.12.2021 г., справка от Дирекция Бюро по труда при Агенция по заетостта, решение по гр.д.№ 7254/2015 г. V бр.с., справка за образувани изпълнителни дела на името на посъдимата, справка АИС КАТ за регистрирани МПС на името на подс. Г..

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, пострадалият И.Р.Н. потвърди казаното в хода на досъдебното производство, че си спомня за 3 изминалия период от време, през който майка му подсъдимата Г. не е проявявала интерес към отглеждането и издръжката му. Понастоящем детето заявява, че поддържа контакти с майка си, както и с роднините си по майчина линия – баба и дядо, св. С.Г.С., Е.Н.М.. По отношение на средствата, които получавал от майка си, потвърждава, че подсъдимата му давала движими вещи под формата на подаръци- парфюм, телефон, игрална конзола, както и парични суми за задоволяване на обикновени потребности от порядъка на 20 лв. - 30 лв.

Пред съда св. Р.И.Н. разказа подробно за съжителството си с подсъдимата, за влошилите се отношения впоследствие, за дълготрайното й отсъствие, през който период е полагал грижи за детето, подпомаган от родителите си И.Р.Н., В. Г. Н.а. Свидетелят посочи също, че за да осигури издръжката на детето си се е налагало да отсъства по няколко месеца годишно, за да ходи на работа в чужбина. В този смисъл са и показанията му в хода на досъдебното производство.

В съответствие с показанията на св. Р.Н. са и тези на родителите му св.

И.М. Н., В. Г. Н.а. дадени пред съда и в хода на досъдебното производство.

Техните показания възпроизвеждат хронологията на развилите се отношения между св. Р.Н. и подсъдимата Г., както и че грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети изцяло от сина им, св.Р.Н., на когото двамата свидетели като баба и дядо на детето също оказвали помощ.

В хода на досъдебното производство и пред съда св. С.Г.С., баща на подсъдимата, възпроизвежда хронологията на развитието на отношенията между св. Р.Н. и подсъдимата, а именно че са съжителствали съвместно, че в резултат на това съжителство се е родило и детето им И.Р.Н.. Въпреки че в показанията от досъдебното производство посочва и други подробности, свързани с причината за раздялата на двамата родители на детето, различна информация по отношение на това при кого от двамата родители живее детето главно след раздялата им, не се съдържат в неговите показания. По отношение на издръжката, дължима от страна на подсъдимата, св. С. изтъква, че подсъдимата има друго семейство и други две деца, както и че е имала затруднение по изпълнение на задължението си да плаща издръжка поради честите отсъствия на св. Р.Н., чрез когото следвало да се плаща издръжката, от страната.

В същата насока са и показанията на св. Е.Н.М., майка на подсъдимата, дадени пред съда и в хода на досъдебното производство, която също посочва, че подсъдимата по никакъв начин не отказвала да отглежда детето си, както и че и самата тя св. М. и св. С. като негови баба и дядо полагали грижа за детето, като му давали пари за задоволяване на обикновени потребности на детето.

В подкрепа на показанията на двамата свидетели С. и М. са и тези на св.

Г.К.К., който също съобщава за грижите, които полагат родителите на подсъдимата, като за самата подсъдима съобщава, че идва в дома на 4 родителите й рядко, тъй като била заета главно с отгеждането на другите две деца.

За изясняване социалното и семейно положение на подсъдимата в качеството на свидетел по делото беше разпитан и Й.Т.Р., който потвърди, че съжителства с подсъдимата, че в резултат на съвместното им съжителство имат две общи деца. Свидетелят потвърди, че подсъдимата е правела подаръци на детето, че е давала парични суми за задоволяване на обикновени негови потребности, като по отношение на парите за издръжка посочва, че били плащани определени суми чрез пощенски запис, адресирани до св. Р.Н., но никой не ги получавал.

Показанията на св. П.С.Й. потвърждават извършените в хода на досъдебното производство оперативни дейности – разпит на свидетели, събиране на информация за задгранични пътувания на родителите на детето, както и за трудова анагажираност и социален статус на подсъдимата през процесния период.